Направо към съдържанието

Кръстьо Българията

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кръстю Българията)
Кръстьо Българията
български революционер
Роден
1874 г.
Починал
15 юни 1913 г. (39 г.)
Кръстьо Българията в Общомедия

Кръстьо Николов Георгиев Катранкьов, известен като Кръстьо Българията и Дандана,[1][2] е български военен и революционер, войвода на Македонския комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Христо Чернопеев, Яне Сандански и Кръстьо Българията

Кръстьо Българията е роден през 1874 година във Враца, тогава в Османската империя. Няма възможност да се образова и постъпва в българската армия. Напуска армията през 1895 година, за да се включи в Четническата акция на Македонския комитет и участва в сраженията в Мелнишко. След въстанието продължава да работи за Върховния комитет и да поддържа връзки в революционните среди. В 1899 година е произведен във фелдфебел. Изпратен е от Гоце Делчев за военен инструктори в Македония и известно време е в четата на Михаил Апостолов Попето, а след това от 1900 до края на 1902 година е Тиквешки войвода на ВМОРО. За кратко от януари до август 1901 година секретар на четата на Кръстьо Българията е Григор Тотев.

Четата на Кръстьо войвода (шести на първия ред). Първи на първия ред е Христо Силянов, седми е Васил Пасков, а осми – Христо Караманджуков

По заръка на Михаил Герджиков през ноември 1902 година Кръстьо войвода е прехвърлен като войвода на чета в Чокенския революционен район в Одринския революционен окръг, където е и първият подофицер.[5] От началото на 1903 година е назначен за войвода в Малкотърновския революционен район, където значително допринася за разгръщане на революционната мрежа и организирането на българското население. През февруари е в четата на Михаил Герджиков и участва в организирането на атентата на железопътната линия при село Синекли, Чаталджанско.

Петър Ангелов, Кръстьо Българията и Никола Жеков.
Сборна чета на войводите Ефрем Чучков, Мише Развигоров, Атанас Бабата, Стефан Димитров, Кръстьо Българията, Петър Ангелов, Коста Нунков и други.

Кръстьо Българията е делегат като околийски войвода на Малкотърновския революционен район на конгреса на Петрова нива.[6] По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода в Чокенския район с подвойвода Петър Чолаков. През нощта на 9 август четата му от 40 души напада турското село Хаджиталашман, което е само на 20 километра от Одрин, в което има 150 кавалеристи. Четниците нападат селото от три страни и атакуват с бомби пощата и казармата. В паниката голяма част от населението, стражарите и кавалерийският гарнизон бягат в Одрин. Акцията е отразена в европейския печат.[7]

След въстанието от пролетта на 1904 година е войвода в Кочанско, където под негово ръководство действа Цено Куртев. Кръстьо Българията допринася за ограничаване на действията на сръбската въоръжена пропаганда в Македония. На 2 януари 1905 година над село Кнежево, Кратовско, се провежда конгрес на Скопския революционен район. За членове на окръжното ръководство на Скопски район са избрани Даме Груев, Ефрем Чучков, Кръстьо Българията, Мише Развигоров и Атанас Бабата.

Кръстьо Българията участва в Балканската война и после в Междусъюзническата война като войвода на чета № 16, а по-късно във II рота на VI охридска и III рота на XI сярска дружина на Македоно-одринското опълчение.[12] На 18 май 1913 година е произведен в чин подпоручик. Скоро след това заболява от холера и умира в района на Черната скала по време на Междусъюзническата война.[13][14]

Кръстьо Българията е запомнен като войвода, който на няколко пъти особено жестоко пребива[15] или убива[6] невинни дейци на организацията. За това е упрекван и лично от Георги Кондолов. Георги Василев пише за него:

„ Мнозина го укоряваха, че бил строг, дори жесток. Той е счупил немалко ребра, но в скоро време обаче Малкотърновският район се изпълни с дисциплинирани смъртни дружини, готови на саможертва.

Кръстю Българията не прощаваше и винаги наказваше и най-малкото закъснение. За него авторитетът на Организацията бе всичко. Така той респектираше всички, в неговия район всеки заемаше своето място.

“

На името на Кръстьо Българията има кръстена улица в град Враца.

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Кръстьо Българията е шести на първия ред; първи на първия ред е Христо Силянов, седми е Васил Пасков, а осми – Христо Караманджуков.
    Кръстьо Българията е шести на първия ред; първи на първия ред е Христо Силянов, седми е Васил Пасков, а осми – Христо Караманджуков.
  • Четата на Кръстьо Българията преди нападението на с. Хаджи Талишман, Одринско. 1903 г.
    Четата на Кръстьо Българията преди нападението на с. Хаджи Талишман, Одринско. 1903 г.
  • Чета на Кръстьо Българията.
    Чета на Кръстьо Българията.
  • Четата на Кръстьо Българията.
    Четата на Кръстьо Българията.
  • Обединената чета на Кръстьо Българията и Пеньо Шиваров.
    Обединената чета на Кръстьо Българията и Пеньо Шиваров.
  • Кочанската чета на Кръстьо Българията
    Кочанската чета на Кръстьо Българията
  • Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Кръстю Българията (33-ти в третата колона).
    Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Кръстю Българията (33-ти в третата колона).

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Електронна енциклопедия „История на България“, ИК Труд, Сирма, 2003
  • Енциклопедия „България“, том 3, Издателство на БАН, София, 1982.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 32, 57.
  2. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 80.
  3. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 64-65.
  4. ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  5. ↑ Вестник „Българска Армия“, бр.15642
  6. ↑ а б Караманджуков, Христо Ив. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание : Спомени и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1980. с. 66.
  7. ↑ Тракийско дружество „Антим I“, Бургас, архив на оригинала от 5 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110205033916/http://www.meridian27.com/trakia/tr2.htm, посетен на 19 октомври 2008 
  8. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
  9. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  10. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42
  11. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 104, 892.
  13. ↑ Биографични данни от библиотека на ВМРО-София, архив на оригинала от 24 август 2011, https://web.archive.org/web/20110824050800/http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=113, посетен на 18 август 2010 
  14. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 86 – 87.
  15. ↑ Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие. София, Издателство „П&П Славейкови“, 1998. ISBN 9549730042. с. 147.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кръстьо_Българията&oldid=12407607“.