Петър Чапкънов
| Петър Чапкънов | |
| български революционер | |
| Роден |
1882 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1918 г.
|
Петър Г. Чапкънов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната тракийска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Петър Чапкънов е роден през 1882 или 1884 година в дедеагачкото село Окуф, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО и от октомври 1902 година е четник при Вълчо Антонов.
През декември 1902 година пристига заедно с Коста Нунков, Димо Николов и Теню Колев от Аладаа, снабдени с адски машини и 100 килограма динамит в Дедеагачко, където трябва да подпомогнат Марин Чолаков и да проучат възможностите за атентати по железопътната линия.[1]
През Илинденско-Преображенското въстание е командир на първо отделение в четата на Кръстьо Българията[2] и участва в нападението срещу одринското село Хаджиталашман. През 1904 година е четник при Михаил Даев[3], а след това при Димитър Загорски и Димо Николов в Дедеагачко и Гюмюрджинско.[4]
Участва в Балканската война като доброволец в Македоно-одринското опълчение в четата на Кръстьо Българията, после в 2 рота на 6 охридска дружина. Награден е с орден „За храброст“ IV степен[5] След края на Първата световна война Георги Поппетков Калоянов, Димитър Маджаров и Петър Чапкънов сформират една от първите български чети за действие срещу гръцките власти в Тракия. По-късно е войвода на една от групите на Вътрешната тракийска революционна организация, под главното командване на войводата Тане Николов.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 270 – 271.
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 185.
- ↑ Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 74. Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 796.
