Вайсал (вилает Одрин)
Тази статия е за селото в Турция. За селото в Болградско, Украйна вижте Вайсал.
| Вайсал Vaysal | |
| — село — | |
  Вайсал  Вайсал | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Одрин |
| Надм. височина | 378 m |
| Население | 561 души (2000) |
| Пощенски код | 22950 |
Вайсал или Вейсал (на турски: Vaysal) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин, околия Лалапаша.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира северно от Одрин, почти до границата с България в южните склонове на Дервентските възвишения.
История
[редактиране | редактиране на кода]В 19 век Вайсал е българско село в Одринска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Жителите на Вейсал участват в масовото преселение на българи от източните български земи в Бесарабия през 1829-1830 година. През април 1830 година 206 семейства (1001 души) от Вайсал пристигат в Бесарабия,[1] където основават едноименно село (днес Василивка, Болградски район). В 1830 година Вайсал има 205 български къщи, в 1878 - 180, а в 1912 – 60 български и 100 турски къщи.[2]
В началото на 70-те години на XIX век във Вайсал, което административно е част от Чокенска нахия на Одринска каза, съществува българско училище.[3] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 46 български екзархийски семейства или 241 души.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Вайсал са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Българското население на Вайсал се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. 49 семейства се заселват в село Ходжакьой, днес Крайново, община Болярово.[6] На тяхно място са заселени помаци от бившите балкански владения на Османската империя.[7]
Население
[редактиране | редактиране на кода]- 1912 – 241 души[4]
- 1985 – 757 души (319 жени и 438 мъже)[8]
- 1990 – 666 души (309 жени и 357 мъже)[8]
- 2000 – 561 души (253 жени и 308 мъже)[8]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Вайсал
Димитър Георгиев (1878 - ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[9]- Желю Д. Караджов (1876 - 1913), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията,[9] македоно-одрински опълченец,[10] загинал в Балканската война[11]
- Партений Софийски (1844 – 1918), български духовник, софийски митрополит от 1892 до 1918 година[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 129.
- ↑ Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 269.
- ↑ Тодев, Илия. Българското национално движение в Тракия 1800-1878, София 1994, с. 245
- ↑ а б Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
- ↑ Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 263.
- ↑ Зеленгора, Георги. Помаците в Турция. biblio.bg, 2012. ISBN 978-954-2939-28-3. с. 30.
- ↑ а б в Yerelnet.org.tr, посетен на 24 октомври 2010, архив на оригинала от 22 март 2015, https://web.archive.org/web/20150322014335/http://www.yerelnet.org.tr/koyler/koy.php?koyid=243924, посетен на 25 октомври 2010
- ↑ а б Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 351.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 6, л. 24
- ↑ Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 81.