Криви дол (община Щип)
| Криви дол Криви Дол | |
| — село — | |
  Криви дол | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Щип |
| Географска област | Овче поле |
| Надм. височина | 340 m |
| Население | 50 души (2002) |
| Пощенски код | 2000 |
| МПС код | ST |
| Криви дол в Общомедия | |
Криви дол (на македонска литературна норма: Криви Дол) е село в община Щип, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Овче поле, на около 9 километра северозападно от общинския център град Щип в южното подножие на планината Манговица.
История
[редактиране | редактиране на кода]През третата четвърт на XIV век селото е принадлежало на войводата Димитър, полубрат на деспот Константин Драгаш, който го дарява на една от църквите в Щип.[1]
В XIX век Криви дол е малко българско село в Щипска кааза, Овчеполска нахия на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 50 жители, всички българи християни.[2]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Криви дол (Krivi-Dol) има 48 българи екзархисти.[3]
В 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция. 22 души от селото са арестувани и измъчвани.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Криви дол са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. На 24 февруари 1915 година сръбските власти убиват 60-годишния Коте Каменаров.[6]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Кривидол (Krividol) като село с неясен етнически състав.[7]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Йордан М. Йорданов от Козаревец е български кмет на Криви дол до 23 септември 1943 година. След това кметове са Петър Т. Ташулов от Неготино (23 септември 1943 - 7 декември 1943) и Тодор Ал. Пилосов (24 януари 1944 - 9 септември 1944).[8]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Криви дол
Андон, македоно-одрински опълченец, четата на Тодор Александров[9]- Ефрем Миладинов (? – 1915), български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация
- Славко (Славчо) Ангелов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Иван Бърльо, четите на Стоян Мишев и Георги Гочев, 4 рота на 13 кукушка дружина, убит на 22 юни 1913 година[10]
- Тодор Георгиев Гущеров (1890 – 1928), български революционер от ВМРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Матанов, Хр. Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 248
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 232.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
- ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 116
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 36.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.
| |||||||||||
