Ефрем Миладинов
| Ефрем Миладинов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Ефрем Миладинов в Общомедия | |
Ефрем Миладинов, наричан Криводолски[1] или Криводлиев,[2] е български революционер, щипски околийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Миладинов е роден в щипското село Криви дол (или в съседното Сарчиево[3] или в Сушево[4]). Присъединява се към ВМОРО и влиза в терористичната група на ВМОРО в Щип заедно със Спиро Келеманов, Мите Кусото, Ване Балов, Кольо Гюрков, Моне Вратести, Моне Сомуниката, Стойче Голубов, Диле Църнийот и други.[1] През април 1900 година е арестуван от властите и затворен в Скопския затвор заедно с братята си Гиго и Пеце.[4] Освободен е в 1901 година.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година Миладинов е доброволец в четата на Македоно-одринско опълчение, начело с Иван Бърльо, а по-късно е зачислен в Нестроевата рота на 15-а щипска дружина.[6][2]
След окупацията на Вардарска Македония от Сърбия Миладинов участва във възстановяването на структурите на ВМОРО и през 1914-1915 г. е околийски войвода в Щипско, като и води редица сражения със сръбски полицейски и военни части. В края на март 1914 година се сражава при село Богословец и убива двама сръбски жандармеристи.[7]
През март 1915 година участва във Валандовската акция.
При намесата на България в Първата световна война четата на Бърльо става партизански взод към Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия. На 11 октомври 1915 година четата на старши подофицер Бърльов от 30 души и четата на Ефрем Миладинов заедно с местна милиция дават голямо сражение на настъпващи срещу Щип две сръбски роти, спират ги при село Драгоево и ги принуждават да отстъпят към Криволак.[8][9]
Ефрем Миладинов загива в сражение със сръбски части в началото на войната при Дълбока река[10] между Струмица и Радовиш.[11][12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Фељтон „Илинденски сведоштва“: Од Хаджи – Колјо Иванов Гјурков (30) // Вечер, 30/07/2018. Посетен на 6 юни 2021 г.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 384.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 100.
- ↑ а б Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 511.
- ↑ Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 512.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 436.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 146.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 155.
- ↑ Минчев, Димитър. Четите на ВМОРО през Първата световна война, в: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 142. ISBN 954-8187-10-8
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 41, 44.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 103.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 291.
