Никола Марковски

Никола Марковски
	Никола Марковски
български революционер
	Никола и Зоя Марковски с дъщерите им Цветанка и Надежда, родени в София
Роден	13 януари 1883 г. Бабчор, Османска империя
Починал	26 октомври 1966 г. (83 г.) София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия
Семейство
Съпруга	Зоя Марковска
	Никола Марковски в Общомедия

Никола Трифонов Марковски, наричан Коле Бабчорчето или Коле Бапчорски^[1], е български революционер и теософ,^[2]^[3] деец на македоно-одринското освободително движение, костурски войвода.

Биография

Роден е в село Бабчор, Костурско. Никола Марковски получава своето средно образование в Солунската и Битолската българска гимназия. По време на Илинденско-Преображенското въстание като войвода на чета е тежко ранен в десния крак. След въстанието заминава за България.^[4] Следва история в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Костур.^[5]

През Първата световна война завършва Школа за запасни офицери и служи в 65 полк на 11 дивизия.^[6]

След окупацията на Гърция през Втората световна война в началото на април 1943 година по инициатива на Централния комитет на ВМРО Костурското братство праща делегация в Костурско, в която влизат Спиро Василев, Георги Киселинчев, Тома Бакрачев, Димитър Палчев и Никола Марковски. При завръщането си в доклад до цар Борис III делегацията описва тежкото положение на българското население, подложено на терори от въоръжени гръцки формирования и от италианските окупационни власти и моли да се отпуснат на българската паравоенна организация Охрана 1000 пушки, 20 леки и тежки картечници и муниции, за да се въоръжат всички записали се доброволци и настоява България да окаже и политическа подкрепа на въстаниците.^[7]

Пише стихове. Женен за сестрата на Васил Чекаларов Зоя,^[8] която също участва активно в македоно-одринското движение.

Никола Трифонов е последният председател на Българското теософско общество.^[9] Умира на 25 октомври 1966 г.^[10]^[11]

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

„

Колето Марковски от с. Бабчор, със средно образование, високоинтелигентен младеж, образцов организатор - войвода, ранен през въстанието, по неволя твърде рано е напуснал милия си роден край, за да се изцери и спаси живота си в мила България, но без да може - поради разклатено здраве - отново да се върне и да помогне на Костурско в новите му и по-жестоки борби след въстанието.^[4]

“

Външни препратки

Марковски, Никола. Атанас Янакиев Марковски от с. Бабчор, Костурско // Илюстрация Илинден брой 55 - 56. 1934. Посетен на 10 октомври 2015.

Бележки

↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 54.
↑ Митко Иванов. Страници за българското масонство. Изд-во "МКИ-1, 1992. с. 38. ISBN 978-954-8117-01-2
↑ Богданов, Иван. Синовете на вдовицата : масонство и масони. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994. ISBN 978-954-07-0113-4. с. 90.
↑ ^а ^б Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 53.
↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 100.
↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) // Македонски преглед кн. 1. 1998. Посетен на 10 октомври 2015.
↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 236.
↑ В. Гюлгелиева. Спомени за достойни българи. С., 1997, с. 40.
↑ В. Гюлгелиева. Спомени за достойни българи. С., 1997, с. 58.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 35.

[1] Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 54.

[2] Митко Иванов. Страници за българското масонство. Изд-во "МКИ-1, 1992. с. 38. ISBN 978-954-8117-01-2

[3] Богданов, Иван. Синовете на вдовицата : масонство и масони. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994. ISBN 978-954-07-0113-4. с. 90.

[Бистрицки_53-4] а ^б Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 53.

[5] Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.

[6] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 100.

[7] Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) // Македонски преглед кн. 1. 1998. Посетен на 10 октомври 2015.

[8] Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 236.

[9] В. Гюлгелиева. Спомени за достойни българи. С., 1997, с. 40.

[10] В. Гюлгелиева. Спомени за достойни българи. С., 1997, с. 58.

[11] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 35.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]