Тома Бакрачев
| Тома Бакрачев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
9 октомври 1877 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Григор Бакрачев |
| Тома Бакрачев в Общомедия | |
Тома Кузманов Бакрачев с псевдоним Леонид Голщайн[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Бакрачев роден в 1877 година в костурското село Вишени. Принадлежи към рода Бакрачеви. Занимава се с търговия и се установява в Цариград, където става член на местния районен комитет на ВМОРО. Ръководи Костурско-Леринското дружество в Цариград (1901). Бакрачев подпомага Солунските атентатори като урежда доставката на динамит в Солун. След атентатите е арестуван и получава смъртна присъда (1903), която по-късно е заменена с доживотен затвор. Помилван е в 1908 година при амнистията след Младотурската революция. Установява се в София, където в 1914 година открива първата параходна агенция в страната[2][3] и подпомага българските емигранти.
След окупацията на Гърция през Втората световна война в началото на април 1943 година по инициатива на Централния комитет на СМЕО Костурското братство праща делегация в Костурско, в която влизат Спиро Василев, Георги Киселинчев, Тома Бакрачев, Димитър Палчев и Никола Трифонов. При завръщането си в доклад до Борис III делегацията описва тежкото положение на българското население, подложено на терори от въоръжени гръцки формирования и от италианските окупационни власти и моли да се отпуснат на българската паравоенна организация Охрана 1000 пушки, 20 леки и тежки картечници и муниции, за да се въоръжат всички записали се доброволци и настоява България да окаже и политическа подкрепа на въстаниците.[4]
Синът му, Кирил Бакрачев, в 1937 година завършва право в Софийския университет.[5]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Кузман Бакрачев (1849 — 1911) | Сидо Бакрачев (1822 — 25 август 1903) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тома Бакрачев (1877 — 1951) | Григор Бакрачев (1878 — 1963) | Митре Бакрачев | Кузма Бакрачев (1886 — август 1907) | Пандо Бакрачев (? — 1903) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кирил Бакрачев (1911 — 1980) | Кузман Бакрачев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Албена Бакрачева (р. 1961) | Венцеслав Константинов (1940 — 2019) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 60.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 16.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 39.
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) // Македонски преглед кн. 1. 1998. Посетен на 10 октомври 2015.
- ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1936 — 1937
