Направо към съдържанието

Албена Бакрачева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Албена Бакрачева
българска филоложка американистка и преводачка на англоезична литература
Родена
3 юли 1961 г. (63 г.)
Учила вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работила вЮгозападен университет
Нов български университет
Семейство
СъпругВенцеслав Константинов
Албена Бакрачева в Общомедия

Албена Кузманова Бакрачева е българска филологжка и преводачка на художествена литература, професор в Нов български университет.

Житейски път

[редактиране | редактиране на кода]

Албена Бакрачева е родена на 3 юли 1961 година в София в семейството на юриста Кузман Бакрачев. Принадлежи към българския македонски род от Костурско Бакрачеви - внучка е на революционера и деец на ВМОРО Григор Бакрачев. През 1984 година завършва българска и английска филология в Софийския университет. Специализира в John F. Kennedy Institute for North American Studies към Берлинския свободен университет (1992), в State University of New York Geneseo (1993-94) с Фулбрайтова стипендия и в 1999 Summer Institute on Contemporary American Literature. University of Louisville, Кентъки (1999). От 2007 г. е член на международната асоциация Thoreau Society, USA.

От 1989 г. Албена Бакрачева е омъжена за писателя и преводач Венцеслав Константинов. Имат две дъщери.

Научна дейност

[редактиране | редактиране на кода]
Международна награда от Thoreau Socyety, USA 2014

През 1995 г. Бакрачева защитава докторска дисертация върху английския просвещенски роман и българската следосвобожденска белетристика. Става преподавателка по композиция на писменото изложение в Американския университет в България, Благоевград и по антична, западноевропейска и американска литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Хабилитира се през 1999 г. и е избрана за доцент по западноевропейска и американска литература в Югозападния университет „Неофит Рилски“, Благоевград. Изнася лекции и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. От 2002 г. е редовен доцент по американистика в Нов български университет. През 2007 г. придобива научната степен „доктор на филологическите науки“. От 2009 г. е професор по американска литература.

От 2008 г. Албена Бакрачева преподава и в Университета на Мачерата, Италия (Università degli studi di Macerata, Italia)

Има над 250 публикации и научни изяви[неработеща препратка] в България и в чужбина.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Трудове

[редактиране | редактиране на кода]
  • Близост в различията. Особености на реалистичното повествование в английския просвещенски роман и българската следосвобожденска белетристика, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 1995 г. [1] (ISBN 954-90509-5-5)
  • Заложби на отвореността, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 1997 г. [2] (ISBN 954-07-1117-7)
  • Живот без принцип. Избрани произведения от Хенри Дейвид Торо (съст., студия и коментар), Изд. ЛИК, София, 2001 г. [3] (ISBN 954-607-454-X)
  • „A Thing of Beauty is a Joy Forever“. Online Anthology of British Literature: Volumes I-VI (съст.), Програма „Американистика и Британистика“ в Нов български университет, София, 2003.
  • „The Sun Is but a Morning Star“. Anthology of American Literature by Albena Bakratcheva: Volume I (съст.), New Bulgarian University Press, Sofia, 2005. (ISBN 954-535-402-X)
  • Видимост отвъд видимото. Художественият дискурс на американския трансцендентализъм, Нов български университет, 2007 г. [4] (ISBN 978-954-535-460-1)
  • The Call of the Green. Thoreau and Place-Sense in American Writing, Faber Publishers, Veliko Tarnovo, 2009.[5] (ISBN 978-954-400-032-5)
  • „The Sun Is but a Morning Star“. Anthology of American Literature: Volumes I-VI. Edited by Albena Bakratcheva, EP „LiterNet“, Varna, 2008-2009. (ISBN 978-954-304-347-7)
  • Visibility beyond the Visible. The Poetic Discourse of American Transcendentalism. Amsterdam/New York, NY 2013. XII, 268 pp. Rodopi:(Costerus 196). (ISBN 978-90-420-3556-0)

Преводи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Патриша Хайсмит, „Дълбока вода“. Роман. „Народна култура“, София, 1988 г.
  • Уоле Шоинка, пиеси: „Лъвът и перлата“, „Обитателите на блатата“, „Смъртта и кралският съветник“, Нобелова реч: „Миналото трябва да е обърнато с лице към настоящето“ – в книгата „Вечен кръговрат“, София, „Народна култура“, 1989 г.
  • Хенри Дейвид Торо, „Уолдън“, „Гражданско неподчинение“, София, „Народна култура“, 1993 г.[6] (ISBN 954-040-066-Х)
  • Хенри Дейвид Торо, „Живот без принцип“. Избрани произведения от Хенри Дейвид Торо. Изд. „ЛИК“, София, 2001 г. [7] (ISBN 954-607-454-X); Изд. „Сиела“, София, 2011 г. (ISBN 978-954-280-555-7)
  • Ралф Уолдо Емерсън, „Свръхдушата“. Избрани есета. Изд. „Сиела“, София, 2014 г. (ISBN 978-954-281-566-2)
  • Хенри Дейвид Торо, „Уолдън или Живот в гората“, ИК „Хермес“, Пловдив, 2016 г. (ISBN 978-954-261-572-9)

Интервюта

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Американистката мечта. Интервю с доц. д-р Албена Бакрачева, директор на магистърска програма 'Американистика и Британистика. Сравнителни изследвания'.“ – В: „Литературен вестник“, София, бр. 22, 2-8.6.2004 г. (Varium est, бр. 4, май 2004 г.)

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кузман Бакрачев
(1849 — 1911)
 
 
 
Сидо Бакрачев
(1822 — 25 август 1903)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тома Бакрачев
(1877 — 1951)
 
Григор Бакрачев
(1878 — 1963)
 
Митре Бакрачев
 
Кузма Бакрачев
(1886 — август 1907)
 
Пандо Бакрачев
(? — 1903)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кирил Бакрачев
(1911 — 1980)
 
Кузман Бакрачев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Албена Бакрачева
(р. 1961)
 
Венцеслав Константинов
(1940 — 2019)
 

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Бойко Пенчев, „Тъгите на краевековието“, Изд. „Литературен вестник“, София, 2000 г. – IV. Волята за интерпретация. Типологическите лекоти на битието
  2. ↑ Ирина Кузидова, „Свежата традиционност“. – В: „Литературен вестник“, София, бр. 9, 4-10.3.1998 г.
  3. ↑ Божидар Кунчев, „Пътят на Хенри Дейвид Торо“ – В: „Демокрация“, София, бр. 302 (3774), 28 декември 2001 г.
  4. ↑ Alexander Gungov (Sofia University): „Albena Bakratcheva, Visibility Beyond the Visible. The Artistic Discourse of American Transcendentalism, Sofia: The New Bulgarian University Press, 2006.“ – В: „Sofia Philosophical Review“, Volume I, No. 1, Sofia, 2006, 133-136.
  5. ↑ Издателство Фабер – The Call of the Green
  6. ↑ Веселин Методиев, „Интелектуален коректив“ – В: „Читалище“, София, кн. 2-3, 1994 г., с. 38.
  7. ↑ Божидар Кунчев, „Пътят на Хенри Дейвид Торо“ – В: „Демокрация“, София, бр. 302 (3774), 28 декември 2001 г.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Албена Бакрачева
  • В Общомедия има медийни файлове относно Албена Бакрачева
  • Maureen Hegarty: „Fulbright Scholar-in-Residence to Focus on Thoreau during Tenure on Campus“ – В: The Geneseo Compass, Geneseo, New York, U.S.A., Vol. 23, No. 9, 7 май 1993.
  • Chuck Lyons: „Woman sees Walden's value to Bulgaria“ – В: Livingston County News, Geneseo, New York, U.S.A., Vol. 5, No. 5, 3 юни 1993.
  • „Постмодернизмът и съвременната американска литература“ – В: „Дневник“, Нов български университет, София, бр. 2 (33), февруари 2000 г.
  • „Книгата 'Уолдън' от Хенри Дейвид Торо, преведена на български от Албена Бакрачева. 150 години от публикуването на творбата: честване в Конкорд, Масачусетс, САЩ, през юли 2004 г.“ – Българско национално радио, програма „Христо Ботев“, София, 2 октомври 2004 г.
  • Thoreau et la révolution Bulgare – В: RDR – Radar Des Responsables, Riom, France, Année 3 – Numéro 2, juin 2005, p. 19.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Албена_Бакрачева&oldid=12414583“.