Григор Бакрачев

Григор Бакрачев
	Григор Бакрачев
български революционер
	Тома Бакрачев (в средата), Григор Бакрачев и други неизвестни
Роден	1878 г. Вишени, Османска империя
Починал	20 декември 1963 г. (85 г.) София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Семейство
Братя/сестри	Тома Бакрачев

Григор Кузманов Бакрачев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Бакрачев роден в 1878 година в костурското село Вишени, Османската империя, днес Висания, Гърция. Принадлежи към рода Бакрачеви. В 1896 годна завършва Италианското търговско училище в Цариград и се връща в родното с Костурско. Влиза във ВМОРО и е избран за член на околийския комитет на организацията.^[1] Преследван от властите, емигрира в Марсилия, Франция, където работи като главен счетоводител във валутния отдел на Руско-френската банка и основава македонско дружество.

След Младотурската революция в 1908 година се установява в София, където работи в Българската народна банка, Френско-белгийската банка, а след Първата световна война се занимава с търговия.^[2]^[3]

На 23 април 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, заедно с още 13 души от тези околии подписва „Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София“, в който се твърди, че Македония е българска област и се настоява за пръсъединяване на Костурско, Леринско и Кайлярско към България. В „Мемоара“ се казва:

„

Ако Крит с цената на своите епически борби, си извоюва отдавна правото да бъде неразделна част от гръцкото отечество и Гърция никога и за нищо не би се отрекла от него, то нашият роден край е запачетал своето единство с България чрез страданията и сълзите на едно измъчено население, члез кръвта на хиляди, пролята в името на българската национална идея. И днес, когато българското племе даде нови, скъпи жертви за съкрушение на вековния общ враг на балканските народи, България има повелителен дълг да събере всички български земи, да се пожертвува нито един кът от тях, толкоз повече от ония, които през толкоз изпитания високо са държали знамето на народния идеал.^[4]

“

Негова внучка е американистката професор Албена Бакрачева.

Родословие

Кузман Бакрачев
(1849 — 1911)

Сидо Бакрачев
(1822 — 25 август 1903)

Тома Бакрачев
(1877 — 1951)

Григор Бакрачев
(1878 — 1963)

Митре Бакрачев

Кузма Бакрачев
(1886 — август 1907)

Пандо Бакрачев
(? — 1903)

Кирил Бакрачев
(1911 — 1980)

Кузман Бакрачев

Албена Бакрачева
(р. 1961)

Венцеслав Константинов
(1940 — 2019)

Бележки

↑ Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008. ISBN 978-954-07-2636-6. с. 639.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 15 – 16.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 39.
↑ Мемоаръ отъ Костурско-Леринско-Кайлярската емиграция въ София. До Господина Прѣдседателя на Министерския Съвѣтъ на Царство България. София, Царска придворна печатница, 23 април 1913 г. с. 8. Посетен на 22 април 2015.

[1] Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008. ISBN 978-954-07-2636-6. с. 639.

[2] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 15 – 16.

[3] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 39.

[Мемоар-4] Мемоаръ отъ Костурско-Леринско-Кайлярската емиграция въ София. До Господина Прѣдседателя на Министерския Съвѣтъ на Царство България. София, Царска придворна печатница, 23 април 1913 г. с. 8. Посетен на 22 април 2015.

[1]

[2]

[3]

[4]