Козловец
| Козловец | |
 | |
  Козловец  Козловец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1051 души[1] (15 март 2024 г.) 17,2 души/km² |
| Землище | 60,955 km² |
| Надм. височина | 174 m |
| Пощ. код | 5290 |
| Тел. код | 06325 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 37784 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Свищов Генчо Генчев (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Козловец Борис Велев (ГЕРБ) |
Козло̀вец е село в Северна България, община Свищов, област Велико Търново.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Козловец се намира в средната част на Дунавската равнина, на 16,4 км южно от Свищов. Съседни са му селата: Алеково – на 7,5 км на югоизток; Царевец – на 10,7 км на север; Българско Сливово – около 17 км през Царевец (по права линия 7 км на северозапад); Драгомирово – на 23,8 км през Царевец и Българско Сливово (по права линия около 9 км на запад); Совата – на 14,7 км на север–югоизток (по права линия около 8 км на североизток); и Хаджидимитрово – на 19,1 км през Совата (по права линия около 7 км на изток).
Селото е заобиколено от хълмове, а през него тече от юг на север малката местна река Съвова бара, която по-нататък се събира с подобна река, течаща откъм Българско Сливово, и водите им се вливат при село Совата като ляв приток в река Студена. В границите на селото река Съвова бара влиза от юг при надморска височина около 112 м и излиза на север при около 86 м. В центъра на селото при сградата на кметството надморската височина е около 97 м, в западния край достига 130 – 150 м, а в източния – 160 – 180 м.
Почвата е много плодородна с преобладаващ тип карбонатен чернозем. Тук виреят зърнени култури, отглеждат се лозя, плодове и зеленчуци.
Земеделските земи на Козловец са предимно добри, според потенциалното им плодородие при неполивни условия. [2]
През Козловец минава третокласният републикански път III-405, който го свързва с Алеково и през Царевец – със Свищов, а в границите на селото е негова главна улица.
Населението на село Козловец [3], наброяващо 3863 души към 1934 г., нараства до максималните 4337 души към 1946 г., след което постепенно намалява до 1094 души към 2018 г. (със средно 44 – 45 души годишно).
Местности
[редактиране | редактиране на кода]Местности в землището на селото: Еховобърдо, Елията, Сливовско, Лозенкатрапа, Абушевтрап, Башчалъка, Чалтията, Акчарско и др.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]Село Козловец първоначално е било българо-турско село. Споменава се в турски документи от 1632 г. с име Ислива (вероятно от Сливово). Има предположения за преместване от местността Кеповите орехи. Има останки от старо заселване в местностите Башчалъка, Гидеклика (Гиигликя), Герчовелетта (Гьорчелетта). В околността (Башчалъка) има гробище, надгробна могила, от късноримско селище, намерени са останки (тракийски конник, талери от Дубровнишката република и други). Според летописна книга, към средата на XIX век е било с около 170 къщи, от които половината турски. Наричало се е Турско Сливово за разлика от съседното Българско Сливово. Българите го наричат и Козло̀вец, което вероятно е по-старото име. За това свидетелства бележка от 1857 г. в църковната летописна книга за дарение на църквата в Козловец, построена в 1854 г. След Освобождението не е преименувано, а продължава да носи същото име. [5] Сред първите свещенници е бил поп Гучо и бил Иван Коравия от търновското село Присово. Сред първите учители към килийното училище е бил даскал Марко от Къпиново. [6]
Загинали войници от Козловец в Балканската война:
- Александър Петров Костадинов
- Ангел Иванов Данчев
- Ангел Симеонов Личков
- Антон Стоянов
- Георги Г. Атанасов
- Иван Ангелов Пенков
- Иван Генчев Ванев
- Иван Дафинов Бързов
- Иван Личев
- Иван Мирчев Демирков
- Лийчо Илиев Белков
- Минчо П. Костадинов
- Митю Бардаров
- Моню Симеонов Гатев
- Начо Богданов Ванков
- Петко Ангелов Лабев
- Спас Цанев Барбарков
- Тани Личев Митанов
- Цани Кънев Кожухаров
Характерни фамилии за Козловец са Бълдърков, Варамезов, Ланков, Патрашиков и др.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1322 | 100,00 |
| Българи | 1297 | 98,10 |
| Турци | 4 | 0,30 |
| Цигани | 6 | 0,45 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 4 | 0,30 |
| Неотговорили | 11 | 0,83 |
| Година | 1893 | 1923 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1998 | 2003 | 2007 | 2010 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| население | 2016 | 2679 | 3863 | 4337 | 3969 | 3528 | 3065 | 2492 | 1695 | 1722 | 1560 | 1443 [8] [9][10] |
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Село Козловец е център на кметство Козловец. [11][12]
Народно Читалище „Развитие – 1891“
[редактиране | редактиране на кода]Читалище „Развитие – 1891“ е действащо, регистрирано под № 2261 в публичния регистър „Читалища“ при Министерството на културата. [13][14][15] Читалището в Козловец е основано на 11.XII.1889-та година от Ангел Бакалов от село Бяла Черква. Първото представление "Осман паша", е изнесено в килийното училище.[16]
Целодневната детска градина „Христо Ботев“ в село Козловец е с общинско финансиране. [17]
Основно училище „Христо Ботев“
[редактиране | редактиране на кода]Един от първите учители в килийното училище в селото е Стефан Боцев от град Прилеп - Македония. След него учители са Сава Михов от Беброво, Ангел Бакалов от град Бяла Черква, Райко Кожухаров също от Бяла Черква, Атанас Райков и Данка Станчева от Севлиево. В края на 20-те години на XX век се построява сградата на днешното училище. [18]
Начално училище „Отец Паисии“
[редактиране | редактиране на кода]Начално училище „Отец Паисии“ е открито с водосвет на 9-ти ноември 1913-та година с водосвет. Първи учители били Никола Пушкаров, Георги Романов, Цанко Вълев, Пена Рашенова, Йордана Димитрова.
Православен храм „Свети Димитър“
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Димитър“ действа само на големи религиозни празници. [19][20]
Пощенска станция
[редактиране | редактиране на кода]В селото има пощенска станция. [21]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]
На площада в село Козловец е поставена паметна плоча в памет на загиналите във войните: Сръбско-българската война 1885 г., Балканската война 1912 – 1913 г., Общоевропейската война 1915 – 1918 г., Отечествената война 1944 – 1945 г. [22]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Традиционен празник на с. Козловец – 7 ноември. Място на провеждане: читалището. Организатор: Кметство Козловец.
Кухня
[редактиране | редактиране на кода]Предпочитат се свинско със зеле, сарми, пълнени чушки.
Спорт
[редактиране | редактиране на кода]Спортно дружество
[редактиране | редактиране на кода]Спортисти от селото на втората областна спартакиада в Търновски окръг през 1968.
| Общо | Борба | Баскетбол | Волейбол | Лека атлетика | Футбол |
|---|---|---|---|---|---|
| 150 | 13 | 8 | 14 | 15 | 24 |
Спортист(Козловец)
[редактиране | редактиране на кода]Създаден в началото на 50-те години. Триумфира в областната футболна група за първи път през Сезон 1974/1975. Печели областната група и през сезоните 1980/1981, 1981/1982, 1985/1986, 1986/1987.
| N | Сезон | Група | Голова разлика | Място в класирането | Точки |
|---|---|---|---|---|---|
| 1 | 1976/1977 | Елитна | 68:76 | 15 | 30 |
| 2 | 1978/1979 | Елитна западна | 65:55 | 7 | 31 |
| 3 | 1979/1980 | А западна | 90:31 | 4 | 46 |
| 4 | 1983/1984 | А източна | 70:45 | 2 | 35 |
| 5 | 1990/1991 | Б западна | 37:21 | 3 | 27 |
| 6 | 1991/1992 | Б западна | 60:24 | 2 | 37 |
| 7 | 1992/1993 | Б западна | 49:24 | 3 | 28 |
| N | Сезон | Вкарани голове | Получени голове | Точки |
|---|---|---|---|---|
| 1 | 1980/1981 | 110 | 23 | 50 |
| 2 | 1985/1986 | 94 | 40 | 40[23] |
ФК „Земеделец 93"
[редактиране | редактиране на кода]Създаден в началото на 90-те години. Най-големите успехи са свързани с успехите в Елитна областна група Велико Търново през сезоните 2017/2018, 2018/2019.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС)"Лисенко"
[редактиране | редактиране на кода]Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС)"Лисенко" - се основава в Козловец, на 12 февруари 1945 г. от 23 кооператори с 385 дка обработваема земя. През 1963-та година стапонството е първо по изпълнение на плана за производство на памук. През следващите години стапанството става част от ОТКЗС "Заветите на Димитров" - с. Алеково, а след това към АПК "Дунав", Свищов. [24]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Петър Тинчев Петров – шампион на България по бокс
- Елена Паришева – певица
- Любомир Чолаков (р. 1956) – писател
- Георги Бейков (1943 – 2002) – певец и музикант, изпълнител на стари градски песни
- Ангел Петров Воденичаров – професор по морфология (р. 1956)
- Иван Александров Върбанов - професор по философия (р. 1958)
- Професор Любчо Минчев Варамезов (р. 1963)
- Филип Иванов (р. ок. 1853) – опълченец
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Програма по опазване, устойчиво използване и възстановяване на почвите в община Свищов (2015 – 2020), III.2. Бонитетни категории на земеделските земи в община Свищов (при неполивни условия) и таблица 2. Баланс на територията на Община Свищов по бонитетни категории на земеделските земи.
- ↑ Справка за населението на с. Козловец, общ. Свищов, обл. Велико Търново
- ↑ Кадарстрална карта
- ↑ За историята на село Козловец, по данните от книгата „Местните имена в Свищовско" от член-кореспондент проф. д-р Емилия Пернишка Архив на оригинала от 2019-08-27 в Wayback Machine..
- ↑ Учебно дело в село Козловец
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Национален статистически институт
- ↑ ГРАО
- ↑ НСИ
- ↑ Справка за събитията за кметство Козловец, общ. Свищов
- ↑ Кметство Козловец
- ↑ Козловец Публичен регистър, Читалища, „Развитие – 1891“, село Козловец // Архивиран от оригинала на 2022-01-26. Посетен на 2019-08-27.
- ↑ Информационна карта за 2018 г. на читалище „Развитие – 1891“, село Козловец
- ↑ [https://www.strannik.bg/o/2867/chitalishte-razvitie-1891 Читалище "Развитие - 1891"], маршрутен каталог.
- ↑ село Козловец Търновград величествен и славен
- ↑ Целодневна детска градина „Христо Ботев“
- ↑ село Козловец Търновград величествен и славен
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България – църква „Свети Димитър“, с. Козловец, към 2019 г.
- ↑ VІІІ. Свищовска духовна околия, 17. с. Козловец – „Св. Димитър“, архив на оригинала от 10 август 2020, https://web.archive.org/web/20200810184246/https://bg-patriarshia.bg/index.php?file=turnovo_diocese_temples.xml, посетен на 27 август 2019
- ↑ Български пощи, пощенски станции, 5290 Козловец // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2019-08-27.
- ↑ Съгласно Решение № 4/28.04.2017 г. на Областна комисия „Военни паметници“ и заверени от община Свищов анкетни карти, вх. № ОА04-3619/02.05.2017 г. – Регистър на военните паметници, област Велико Търново – отваря xls-файл с регистъра, Козловец Архив на оригинала от 2019-08-27 в Wayback Machine.
- ↑ Регионален вестник Борба
- ↑ село Козловец - Търновград - величествен и славен
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Читалище Развитие, Facebook
- Загинали в Балканската война Архив на оригинала от 2014-02-19 в Wayback Machine.
- Фамилии
- archives.bg/balkanwars Загинали войници от Козловец Архив на оригинала от 2014-02-19 в Wayback Machine.
- Редакционен съвет на Електронно списание "Диалог" - издание на Стопанска академия "Димитър А. Ценов" - Свищов
| ||||||||