Горна Студена
Горна Студена | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 286 души[1] (15 март 2024 г.) 7,52 души/km² |
Землище | 38,048 km² |
Надм. височина | 122 m |
Пощ. код | 5294 |
Тел. код | 06321 |
МПС код | ВТ |
ЕКАТТЕ | 16393 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Велико Търново |
Община – кмет | Свищов Генчо Генчев (ГЕРБ; 2015) |
Кметство – кмет | Горна Студена Лорета Костадинова (БСП) |
Горна Студена в Общомедия |
Го̀рна Студѐна е село в Северна България, община Свищов, област Велико Търново.
География
[редактиране | редактиране на кода]Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Село Горна Студена се намира в средната част на Дунавската равнина, на около 22 км южно от Свищов. Съседни са му селата Овча могила – около 7 км на запад, Александрово – около 5 км на североизток, Масларево – около 9 км на изток, Караисен – около 4 км на юг. Селото попада в зона с умереноконтинентален климат.[2]
Топография
[редактиране | редактиране на кода]Село Горна Студена е разположено върху равнинен, леко хълмист терен със слаб общ наклон на изток, към протичащата покрай селото река Студена. В близост до центъра, където надморската височина е около 96 м, минава от запад към изток отвеждащо валежните води на селото водосливно понижение.
До Горна Студена се пресичат два републикански пътя. Покрай южната му част минава в направление запад – изток първокласен републикански път – част от Европейски път Е83, водещ на запад през Българене и Обнова за Плевен, а на изток – през Масларево и Пейчиново към връзка с Европейски път Е85. През селото минава в направление югозапад – североизток третокласен републикански път, който го свързва на юг през село Караисен с град Павликени, а на север през село Александрово – с общинския център Свищов.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на село Горна Студена [3], наброявало 2232 души към 1934 г., нараства до 2389 към 1946 г., след което постепенно намалява до 339 души към 2018 г.
История
[редактиране | редактиране на кода]Античност и средновековие
[редактиране | редактиране на кода]Предполага се наличие още през I – IV век на римско селище на мястото на Горна Студена. [4]
Средновековно българско селище на това място и със същото име се споменава в турски документи от 1430 г. и 1618 г. [4][2]
Деветнадесети век
[редактиране | редактиране на кода]Има спомен за кратковременни преселвания при епидемии по времето след Кримската война. [4]
Етноси
[редактиране | редактиране на кода]Към средата на 19 век населението на Горна Студена е етнически смесено – турци и българи, като около 1870 г. при 100-тина турски къщи два пъти по-малко са българските. Преобладаването на турско население е регистрирано в стар училищен алманах от 1900 г., който се води от 1850 г. През 70-те години на 19 век откупвачите на данъци[5] били предимно турци. След Освобождението повечето турци се изселват. [4]
Училище
[редактиране | редактиране на кода]В селото е създадено през периода 1830 – 1840 г. килийно училище с редовни занятия от 1860 г. [2][4]
Освободителната война (1877 – 1878)
[редактиране | редактиране на кода]Главна квартира
[редактиране | редактиране на кода]По време на Освободителната война през Горна Студена минава – без да води сражения, руската армия и от август до октомври 1877 г. тук, в предоставената лятна двуетажна къща на търновския чорбаджия Хаджи Николѝ, е била Главната квартира на руското командване и императорската квартира на император Александър II. [2]
Освен император Александър II, тук отсядат румънският княз Карол I, Александър Батенберг, военният министър Милютин, граф Игнатиев и други видни личности. [6]
Военнополева болница
[редактиране | редактиране на кода]На запад от Главната квартира е била разположена 67-а Военнополева болница с множество палатки, където са се лекували ранените войници при Шипка, Плевен, Източния фронт срещу османските сили в Североизточна България. Там за тях са се грижили група лекари. Болницата е била посещавана два пъти от професор Пирогов, който е давал указания за лекуването на болните. Второто му посещение е било по време на епидемията от коремен тиф, от който – а не от раните си, са починали много от лекуваните в болницата ранени войници и офицери.[6]
Братска могила
[редактиране | редактиране на кода]В средната част на селото е Братската могила – гробище, където са погребани над 3000 войници и офицери. Впоследствие Братската могила е превърната в парк.[6] Местността е известна под името „Руските гробища“.[7]
Църква
[редактиране | редактиране на кода]Строежът на църквата „Свети Димитър“ е бил започнат през 1875 г. и тя е била почти построена от уста Генчо от Трявна, когато главната квартира на руската армия се е настанила в Горна Студена. Понеже църквата не е била действаща, а руските войници са извършвали молебените си в „полева̀“ църква, по нареждане на императора тя е довършена и освещаването ѝ е направено в негово присъствие. Той е подарил сребърна икона „Свети Димитър" и 6 камбани, които са специално поръчани в град Красноярск за Горна Студена, всяка с надпис: „На Горна Студена за спомен от императора". От шестте са останали 3 камбани, за още една се знае, че е в църквата „Света Троица" в Свищов, а останалите 2 са изчезнали по време на снимане на филми за войната. [6]
Читалище
[редактиране | редактиране на кода]През 1897 г. е основано читалището „Просвещение“. [2]
Двадесети век
[редактиране | редактиране на кода]Военноисторически музей
[редактиране | редактиране на кода]През септември 1907 г. в къщата на Хаджи Николѝ в Горна Студена, ползваната за Главна квартира от руското командване, е открит военно-исторически музей, отразяващ събития от Руско-Турската освободителна война (1877 – 1878 г.).[2] Музеят е създаван в периода 1904 – 1907 г. по идея на Стоян Заимов и комитет „Цар Освободител Александър ІІ“. [8]
Училище „Братя Освободители“
[редактиране | редактиране на кода]В периода 1942 – 1998 г. в село Горна Студена е съществувало и действало училище „Братя Освободители“ – основно училище до 1997 г., когато поради недостиг на ученици е преобразувано в начално училище[9][10], а през 1999 г. е закрито [11].
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[12]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 463 | 100,00 |
Българи | 445 | 96,11 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 5 | 1,07 |
Други | 4 | 0,86 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 9 | 1,94 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Изповядваната в село Горна Студена религия е православно християнство.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Към 2019 г. село Горна Студена е център на кметство Горна Студена. [13][14]
Църквата „Свети Димитър“ е действаща само на големи религиозни празници. [15]
Читалище „Просвещение -1897“ е действащо (към 2019 г.), регистрирано е под № 2860 в Министерство на културата на Република България. [16][17]
В селото има пощенска станция. [18]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]На около 2 км западно от Горна Студена, вляво покрай пътя към село Българене се намира защитената местност Божурлу̀ка, обявена с цел да се опази намиращото се там находище на теснолистен божур. [19]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Читалище „Просвещение -1897“ организира ежегодно: [20]
- на 2 май – Празник на божурите;
- през октомври – Регионален фестивал на руската песен „Пусть всегда будет солнце“;
- през ноември – Земляческа среща „Хубаво си, родно село“; традиционен празник на село Горна Студена.
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Горна Студена е наречена улица в квартал „Хаджи Димитър“ в София (Карта).
Село Горна Студена е едно от населените места в България с име „Студена“[21], на които е наименуван нос Студена на остров Анвер (Anvers Island) в Антарктика.[22]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Петър Матев – опълченец
Източници и бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в г д е Енциклопедия „България“, том 2, стр. 136, Издателство на БАН, София, 1981 г.
- ↑ Справка за населението на с. Горна Студена, общ. Свищов, обл. Велико Търново
- ↑ а б в г д За историята на село Горна Студена, по данните от книгата „Местните имена в Свищовско" от член-кореспондент проф. д-р Емилия Пернишка Архив на оригинала от 2019-10-02 в Wayback Machine..
- ↑ Виж и: Iltizam; Mültezim; Маликяне.
- ↑ а б в г Музей „Главна квартира на руската дунавска армия“ – село Горна Студена // Архивиран от оригинала на 2019-10-02. Посетен на 2019-10-02.
- ↑ Портал Кмета.bg, „В България има 244 паметници на Освобождението“
- ↑ Исторически музей град Свищов – Музей Главна квартира на руската дунавска армия в село Горна Студена – 1877 г.
- ↑ Началното училище обхваща I – IV клас (виж Образование в България – Вид на училището, начално училище).
- ↑ Заповед № РД-14-88 от 29 август 1997 г. на министъра на образованието и науката (Държавен вестник, брой 79 от 12.IX.1997 г.)
- ↑ Заповед № РД-14-95 от 11 октомври 1999 г. на министъра на образованието и науката (Държавен вестник, брой 98 от 12.XI.1999 г.)
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Кметство Горна Студена
- ↑ Справка за събитията за кметство Горна Студена, общ. Свищов
- ↑ Църква „Свети Димитър“, село Горна Студена
- ↑ Детайлна информация за читалище „Просвещение -1897“
- ↑ Читалище „Просвещение“, село Горна Студена
- ↑ Български пощи, пощенски станции, 5294 Горна Студена // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2019-10-03.
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България, Божурлука
- ↑ Община Свищов, Култура, архив на оригинала от 24 септември 2019, https://web.archive.org/web/20190924030836/http://www.svishtov.bg/culture.php, посетен на 3 октомври 2019
- ↑ Село Студена, община Перник, област Перник; село Студена, община Мадан, област Смолян; село Студена, община Свиленград, област Хасково; село Горна Студена; село Долна Студена.
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Studena Point, Narrative.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|