Класификация на минералите

Класификацията на минералите представлява систематизирането им и разпределянето им по групи, базирани на общи свойства, състав и структура, с цел по-лесното им откриване, ползване и изучаване. В света съществуват различни видове и типове класификации на минералите. Тук е разгледана тази, която е въведена от академик Иван Костов и е приета да се ползва в България. Основната класификационна единица е минералният вид, а най-общата група – минералният клас (по анионната част на формулата). Следва подразделяне на геохимични асоциации по катионната част на формулата и накрая структурно подреждане по параметрите на кристалната решетка. В зависимост от химичния състав, морфологичните особености, структурата и физичните характеристики, един минерал може да има различни разновидности. Сходните по структура и химичен състав минерали са обединени в групи.

История

Съществуват различни подходи при класификацията на минералите. Такава систематика е правена още от антични времена от Теофраст и Плиний Стари. Първата, писмено регистрирана класификация на минералите е направена от Теофраст и по-късно през Средновековието прилагана и доразвита от Георг Агрикола и др. През тези времена класифицирането е правено въз основа главно на практическата значимост на минералите – били разделяни на метали, камъни, соли и земи. Систематика на минералите на база химичния им състав е направена за първи път през 18 – 19 век и е свързана с европейските учени Берцелиус, Кристиан Гмелин, Карл Фридрих Науман, Василий Севергин и Г. Розе, а в САЩ – с Джеймс Дуайт Дейна. Основна единица при тях е химичният клас. Шведският химик Аксел Фридрих Кронщед през 1758 г. предлага една от първите логични химични класификации на минералите.

След постиженията с разкриване на кристалната структура се появяват класификации на кристалохимична основа. Класовете се разделят въз основа на химичния състав, а подкласовете на база структура, която рефлектира върху началото на техните наименования – верижни (ино-), координационни (незо-), островни (орто-), пръстеновидни (цикло-), скелетни (текто-) и слоести (фило-). Такива са систематиките на Х. Щрунц, О.С. Поваренних и А.А. Годовиков. Класификациите на минералите в края на 19 и началото на 20 век са главно от четири типа – генетични, геохимични, кристалоструктурни и кристалохимични.

При генетичните класификации се набляга на минералообразуващите процеси, а главният недостатък при тях е, че един и същи минерал може да има различен произход и трябва да се споменава и разглежда в няколко поделения. Такъв модел създава акад. Владимир Вернадски, при който видовете минерали се делят на магматогенни, супергенни, седиментогенни и метаморфогенни. Тази класификация, в основата на която е залегнал произходът на минералите, е в разрез с едно от най-важните им качества – химичния състав. Генетична класификация през 1940 г. създава и А.С. Уклонски. Тя съдържа 47 групи, започва с кислородосъдържащите минерали и завършва с групата на радиоактивните елементи. Подобна систематика прави и Ф. Махачки през 1953 г.

Кристалохимичните класификации в наше време са най-широко използваните. При тях се взима под внимание както химичният състав, така и кристалната структура на минералите. Те са и най-логични, тъй като между химичния състав и атомната структура съществува функционална зависимост и те заедно обуславят основните физични свойства на минералите. При тях обаче често се получава формални кристалоструктурни съпоставяния и включване в една и съща група на минерали с различен произход, а понякога – и с различни свойства. Пример за такава класификация е тази на О.С. Поваренних от 1966 г. Той разделя минералите на 14 класа, като във всеки клас следва подразделяне на 6 подкласа в зависимост от геометрията на структурата им.

Систематиката на проф. Хуго Щрунц е по-близо до химическия състав на минералите, с опит да се вмъкнат и чисто кристалохимични елементи. Обхваща 9 класа плюс един допълнителен за органичните минерали, като във всеки от тях минералите се делят по увеличаващия се йонен радиус. Последната преработка на тази класификация е направена от Ърнест Никел и е позната като класификация на Никел-Щрунц.

Класификация на Никел-Щрунц

Класификацията групира минералите в 10 класа, всеки от тях разделен на семейства и групи въз основа на химичния състав и кристалната им структура:

1. Елементи
2. Сулфиди
3. Халогениди
4. Оксиди
5. Нитрати и карбонати
6. Борати
7. Сулфати
8. Фосфати
9. Силикати
10. Органични минерали

Класификация на академик Иван Костов

В България е възприета класификацията на акад. Иван Костов, създадена през 50-те г. и доразвита през следващите десетилетия. Тя е от типа геохимично-кристалохимична система и отразява едновременно произхода, структурата, състава и взаимоотношенията между минералите. В нея се разделят минерални класове по аниони и геохимични асоциации по катиони. Минералите са преобладаващо неорганични йонни съединения и затова от сериозно значение са както наличието на аниони, така и на катиони. Основните поделения (класовете) са съставени въз основа на анионите, както е и при останалите кристалохимични класификации. Следващите по важност са катионите (металите). В състава на минералите влизат главно около 45 метала. Десет от тях се срещат в повече от 100 минерала – калций, желязо, алуминий, магнезий, натрий, мед, олово, манган, арсен и калий. Други 10 се намират в 50 до 100 минерала – уран, титан, антимон, бор, волфрам, цинк, сребро, церий, никел и ниобий. Около 20 други се срещат в 50 до 10 минерала и останалите – в по-малко от 10 минерала. Като се има предвид съотношенията между минералите и възможността за изоморфни замествания на химичните елементи в тях, главните асоциации на база катиони са следните:

Сулфофилни

• Ag-Au-Hg (сребро-злато-живак)
• Zn-Cu-Pb (цинк-мед-олово)
• Mo-W-Sn (молибден-волфрам-калай)
• Ni-Co-Fe (никел-кобалт-желязо)
• Pt-Pd-Ru (платина-паладий-рутений)

Оксифилни

• Na-Ca-Ba(K) (натрий-калций-барий (калий))
• Ti-Nb(Ta)-Zr (титан-ниобий (тантал) – цирконий)
• Fe-Mn-V(Cr) (желязо-манган-ванадий (хром))
• Be-Al-Mg(Fe) (берилий-алуминий-магнезий (желязо))

По-нататък, съобразно с анизометричността на кристалната структура на минералите, следва отделяне по структурни типове – аксиални, планарни и изометрични (както и псевдоизометрични). Минералните видове обикновено са добре обособени и със сравнително постоянен химичен състав.

Съществуват обаче и минерали с променлив химичен състав, при които понятието за вид се тълкува по различен начин. Когато минералът е двукомпонентен от типа А-В и между А и В съществува съвършена изоморфна смесимост, като минерален вид се приема междинният член (А, В), а отделните компоненти А и В се разглеждат като подвидове. Ако при тези компоненти изоморфни смеси са възможни само при висока температура, а при ниска се наблюдава отсмесване, при класификацията се имат предвид и трите възможни вида – (А, В), А и В.

Класификацията на минералите на акад. Иван Костов следва веригата „клас → асоциация → структурен тип → минерална група → минерален вид“:

Клас 1 – Елементи

Към този клас спадат всички самородни химични елементи, които понякога се срещат в чист вид в природата. Разпределението на елементите в земната кора зависи много от сродството помежду им и особено от сродството им към сярата и кислорода. Съобразно с това, отчитайки и електронния им строеж, елементите се разделят по следния начин:

• Сидерофилни – имат слабо сродство към сярата и кислорода, което обяснява факта, че се срещат сравнително често в самородно състояние. Типични представители на този вид са металите от платиновата и желязната група, златото и отчасти калаят, молибденът и реният.
• Халкофилни – характеризират се със силно сродство към сярата. Това сериозно ограничава възможността тези елементи да бъдат намерени в самородно състояние. Въпреки това могат да се срещнат самородни мед, сребро, цинк и живак.
• Литофилни – характерно за тях е силното сродство към кислорода, каквото имат повечето химични елементи. Не се срещат в самородно състояние. Освен това част от тях са нестабилни, тъй като са повече или по-малко радиоактивни.
• Атмофилни – Тези елементи често се срещат в самородно състояние. Към групата спадат всички благородни газове. Йодът и живакът могат да имат и атмофилни отнасяния, като се концентрират в значителни количества в атмосферата под формата на пари.

Към класа на самородните елементи се отнасят още някои карбиди, нитриди, силициди и фосфиди, които се намират почти изключително в железните метеорити.

Клас 1 се разделя на три основни групи:

1. Метали

• Платинова група
  
• Никел-желязна група
  
• Цинкова група
  
• Група на златото
  
• Живачна група
  

2. Полуметали и неметали

• Бисмутова група
  
• Телурова група
  
• Група на сярата
  
• Група на въглерода
  

3. Карбиди, нитриди, фосфиди и силициди

Тук са включени 17 минерала, които са срещани само в метеоритите, без да са обособени в отделни групи. Това са барингерит, гупейит, карлсбергит, кохенит, моасанит, осборнит, периит, роалдит, сидеразот, синоит, тонгбаит, фердисилицит, ферсилицит, хаксонит, хамрабаевит, цзифенгит и шрайберзит (рабдит).

Клас 2 – Сулфиди и сродни съединения

Този клас включва около 500 минерала, изградени от съединения на метали със сяра или селен, телур, арсен и по-рядко с антимон и бисмут. Сярата обикновено е в много по-големи количества от останалите неметали и полуметали. В състава на минералите тя се среща или като сулфатния радикал (SO₄), или като аниони в състава на сулфидните минерали. Това зависи от степента на окисление при различните минерали, като условията при които се извършва обуславят образуването на сулфатни минерали, а редукционните условия – на сулфидните.

Групата на оксисулфидите не е разделена на подгрупи. Към нея спадат аксиалните ердит и койотеит и планарните валериит, точилинит, хаапалит, и шьолхорнит. Освен тях тук се включват герстлиит, керамзит и сарабауит.

Групата молибден-волфрам-калай (Mo-W-Sn) също не е разделена на подгрупи. Към нея спадат аксиалните отеманит и патронит, планарните берндтит, дрисдалит, кайстенгит, молибденит, мохит, тилит и херценбергит и изометричният стистаит.

Асоциация	Аксиални групи	Планарни групи	Изометрични/Псевдоизометрични групи
1. Метални
Pt-Pd платина паладий	Омеиитова	Стибиопаладинитова	Ирарситова Кейтконит-майченеритова Куперит-котулскитова Паладоарсенит-съдбириитова Сперилит-лауритова
Ni-Co-Fe никел кобалт желязо	Милеритова	Мелонитова Мсиноуит-валериитова Паркеритова	Арсенопиритова Кобалтинова Линеитова Льолингитова Никелин-пиротинова Орселит-хийзълвудитова Пенталдитова Пирит-марказитова Скутерудитова
Tl-K-Mn талий калий манган	Рагинитова	Карлинитова	Алабандинова
Mo-W-Sn молибден волфрам калай
Zn-Cu-Pb цинк мед олово	Бетехтенитова	Ковелинова	Борнит-халкопиритова Галенитова Домейкитова Енаргитова Сфалерит-вюртцитова Тетраедрит-тенантитова Халкоцитова
Ag-Au-Hg сребро злато живак	Балканитова	Кренеритова	Аргентит-щромаеритова Дискразитова Цинабаритова
2. Сулфосоли
Cu-Pb-(Fe,Sn) мед олово (желязо калай)	Аикинитова Буланжеритова Галенобисмутитова Халкостибитова	Йорданитова Цилиндритова	Бурнонит-витихенитова Плагионитова
Ag-(Pt,Tl)-Hg сребро (платина талий) живак	Ливингстонитова Павонит-рамдоритова	Лорандитова Пиростилпнитова	Валиситова Матилдит-фрайеслебенитова Пираргирит-полибазитова
3. Полуметални
	Бисмутинит-стибнитова	Аурипигментова Тетрадимитова	Диморфитова
4. Оксисулфиди

Клас 3 – Оксиди и хидроксиди

Минералите, включени в този клас представляват съединения на кислорода и хидроксилната група с метали и по-рядко с полуметали и неметали. Те съставят около 5% от масата на литосферата. В този процент не се включва свободният SiO₂, представен от кварца и неговите разновидности, които спадат към силикатните минерали.

1. Метални оксиди и хидроксиди

1.1. Be-Al-Mg асоциация (берилий-алуминий-магнезий)

• Корундова група
  
• Периклаз-бруситова група
  
• Хризоберилова група
  
• Хьогбомитова група
  
• Шпинелова група

1.2. Fe-Mn-V асоциация (желязо-манган-ванадий)

• Биксбиит-манганитова група
  
• Браунит-хаусманитова група
  
• Магнетит-хромитова група
  
• Монтрозеитова група
  
• Пиролузит-холандитова група
  
• Хематитова група

1.3. Ti-Nb-Zr асоциация (титан-ниобий-цирконий)

• Алумотантитова група
  
• Евксенитова група
  
• Илменитова група
  
• Колумбит-танталитова група
  
• Перовскитова група
  
• Пирохлорова група
  
• Рутилова група
  
• Фергусонитова група
  
• Шьонфлиситова група

1.4. Zn-Cu-Pb(U) асоциация (цинк-мед-олово (уран))

• Кюрит-бекерелитова група
  
• Платнеритова група
  
• Уранинит-скупитова група
  
• Цинкит-теноритова група

2. Полуметални и неметални оксиди

• Бистрьомит-шафарзикитова група
  
• Сенармонтитова група
  
• Стибиконитова група
  
• Телуритова група

Клас 4 – Халогениди

Този клас включва около 100 минерала, представляващи соли на халоидните киселини с алкални или алкалоземни метали като мед, сребро, олово, живак и др. Най-често представени при минералите са хлоридите на натрия, калия, магнезия и оловото, както и флуоридите на калций, натрий и алуминий. Останалите се срещат много по-рядко в техния състав и в доста по-малки количества. Класът на халогенидите съдържа следните минерални групи:

1. Флуориди

• Авогадрит-хиератитова
  
• Криолитова група
  
• Прозопитова група
  
• Флуоритова група
  

2. Хлориди, бромиди и йодиди

2.1. Al-Mg-Fe асоциация (алуминий-магнезий-желязо)

• Бишофитова група
  
• Лоуренситова група
  

2.2. Na-Ca-K асоциация (натрий-калций-калий)

• Еритросидеритова група
  
• Карналитова група
  
• Халитова група
  

2.3. Cu-Ag-Pb-Hg асоциация (мед-сребро-живак)

• Атакамитова грпа
• Болеитова група
• Котунит-матлокитова група
• Нантокит-хлораргиритова група

Клас 5 – Силикати

Силикатните минерали наброяват повече от 500 вида и изграждат около 90% от земната кора. Основният елемент в техния състав е силицият. Той формира 28% от масата и около 1% от обема на магмените скали в литосферата. Силицият е на шесто място по разпространение между химичните елементи и влиза в състава на много минерали. Основен елемент в структурата на силикатните минерали е групата SO₄

Като се има предвид химичния състав на силикатите, който често е доста усложнен, най-важно за тяхната класификация е отношението Z:M, където Z е броят на силициевите атоми, или сумата от силициеви и алуминиеви атоми. М представлява броя на всички останали катиони, редуцирани до двувалентна форма.

1. Силикати със (Si,Al):М²⁺ от 4:1 до 3:1

1.1. Свободен SiO₂ и безалуминиеви силикати

• Група на кварца
• Магадиитова група

1.2. Алуминосиликати

• Фелдшпатова група
• Скаполитова група
• Нефелинова група
• Канкринитова група
• Петалитова група
• Левцитова група
• Содалитова група

1.3. Зеолити

Асоциация	Аксиални групи	Планарни групи	Изометрични/Псевдоизометрични групи
Na-Ca натрий калций	Ломонтитова група Морденитова група Натролитова група	Стилбитова група	Аналцимова група Жисмондинова група Хабазитова група
K-Ba калий барий	Едингтонит Мацитова група	Брюстеритова група	Амицитова група Флипситова група

2. Силикати със (Si,Al):М²⁺ от 3:1 до 1:1

Асоциация	Аксиални групи	Планарни групи	Изометрични/Псевдоизометрични групи
Be-Al-Mg(Fe) берилий алуминий магнезий (желязо)	Амфиболова група Бавенитова група Палигорскит-сепиолитова група Пироксенова група Хауиит-диритова група	Антигорит-талкова група Група на слюдите Група на хидрослюдите (илити) Група на крехките слюди Евдидимитова група Каолинит-пирофилитова група Смектитова група Хлоритова група	Берилова група Осумилитова група
Zr-Ti-Nb цирконий титан ниобий	Костилевитова група Нептунит-нарсарсукитова група	Астрофилитова група Баотит-джоакинитова група	Бентоит-катаплеитова група Дейлиит-евдиалитова група
Ca-Mn-Ba калций манган барий	Воластонит-родонитова група Пектолитова група	Апофилитова група Натросилитова група Пиросмалитова група Рейерит-тоберморитова група Санборнит-гилеспитова група	Ертиксиитова група
Zn-Cu-Pb(U) цинк мед олово (уран)	Аламозитова група Литидионитва група	Киноитова група Маргаросанитова група Уикситова група Цинксилитова група	Диоптазова група Еканитова група

3. Силикати със (Si,Al):М²⁺ по-малко от 1:1

Асоциация	Аксиални групи	Планарни групи	Изометрични/Псевдоизометрични групи
Be-Al-Mg берилий алуминий магнезий	Андалузит-топазова група Епидот-пумпелиитова група Фенакитова група	Либеритова група Пренитова група	Гранатова група Гугиаит-мелифанитова група Мелилитова група Монтичелитова група Оливинова група Хелвинова група Хумитова група Чкаловит-гадолинитова група
Zr-Ti-Nb цирконий титан ниобий	Вьолеритова група Енигматитова група Келдишитова група	Батист-бафертиситова група Мурманитова група	Титанитова група Цирконова група Щербаковитова група
Ca-Mn-Ba калций манган барий	Гейджеитова група Спърит-куспидинова група Тортвеититова група	Тефроит-левкофьоницитова група Церит-иимориитова група Ясмундит-макфалитова група
Zn-Cu-Pb(U) цинк мед олово (уран)	Вилемит-хемиморфитова група Меланотекитова група	Барисилитова група Клиноедритова група Уранофанова група

4. Боросиликати

4.1. Аксиални

• Дюмортиеритова група
  
• Сирлеситова група
  
• Тарамелитова група
  
• Турмалинова група
  

4.2. Планарни

• Левкосфенитова група
  
• Хаулитова група
  

4.3. Псевдоизометрични/изометрични

• Аксинитова група
  
• Данбурит-датолитова група
  
• Стилуелитова група
  

5. Други силикати с допълнителни аниони

5.1. Силикати с полуметални (AsO₃, AsO₄ и др.) групи

• Арденитова група
• Диксенит-чапманитова група
• Уелшитова група

5.2. Силикати с РО₄-аниони

Към тази подгрупа спадат планарните минерали борнеманит, вуонемит, йошимураит, клинофосенаит, лапландит, нагелшмидтит и фосинаит. Допълнително към нея са включени минералите ейлетерсит, карнасуртит, перхамит, саряркит и соболевит.

5.3. Силикати с SO₄-аниони

Освен някои важни скалообразуващи минерали, включени към содалитовата група, в състава на тази подгрупа влизат минералите беартит, делхаелит, латиумит, маккуартит, рьоблингит, тосканит и шесексит. Към нея спадат и псевдоизометричните, преходни към аксиални минерали матхедлеит и флуорелестадит.

5.4. Силикати със СО₃-аниони

Карбонатни аниони съществуват в състава на редица минерали, включени в предишните групи. Допълнителни представители са иимориит, кайнозит, кегелит, кейсичит, леперсонит, сурит и фукалит.

Клас 6. Борати

Борът е типичен литофилен и отчасти биофилен елемент, образуващ съединения с кислорода. В природата са познати около 120 бората, соли на борната киселина. В крайните стадии на магмена кристализация те се концентрират в различна степен и влизат състава на разнообразни минерали във вид на боросиликати, в които борът играе ролята на силиция. Борът не се фиксира в ранните стадии на кристализацията, тъй като борният йон има малки размери и съединенията му са силно летливи.

1. Be-Al-Mg асоциация (берилий-алуминий-магнезий)

• Борацитова група
• Котоит-съсекситова група
• Лудвигитова група
• Хамбергит-флуоборитова група

2. Ca-Na-Mg асоциация (калций-натрий-магнезий)

• Бораксова група
• Индерит-хидроборацитова група
• Колеманитова група
• Лардерелит-улекситова група
• Сулфоборитова група
• Хилгардитова група

Клас 7. Фосфати, арсенати и ванадати

Този клас обхваща около 560 минерала, които независимо от големия си брой играят незначителна роля в състава на земната кора. Единственото изключение е апатитът, който е най-разпространения фосфат и има важно значение от геохимична и особено от практическа гледна точка. Тези минерали представляват соли на фосфорната, арсеновата и ванадиевата киселини и са главно екзогенни образувания. Фосфорът и ванадият са типични за процеса на магмена кристализация, докато арсенът, свързан с геохимията на сулфидите, играе основна роля при хидротермалните процеси.

Асоциация	Аксиални групи	Планарни групи	Изометрични/Псевдоизометрични групи
1. Be-Al(Fe)-Mg берилий алуминий (желязо) магнезий	Алтхаузитова Мораеситова Уейвелитова (вавелитова)	Берилонитова Гордонитова Крандалитова Нюбериит-рьослеритова Сенегалит-алвенитова Струвит-хьорнеситова Уордит-фогитова	Варисцитова Лазулит-чилдренитова Лакруитова Фармакосидерит-берцелиитова Хърлбътитова
2. Li-Fe-Mn литий желязо манган	Канкит-евеитова Литиофосфатна Рокбриджеит-щрунцитова Шубнелитова	Вивианит-лауеитова Дюфренитова Симплезит-арсеноклазитова	Амблигонит-трифилинова Редингит-алюодитова Ретциан-магнусонитова Хетерозит-триплитова
3. Na-Ca-Ba натрий калций барий	Пеникиситова Фармаколитова Хюетитова	Брушитова Фейрфилдитова Хайдингерит-розелитова	Апатитова Монацитова Олимпит-маричитова Уейкфилдит-роситова Черновит-вейлитова Яговеритова
4. Zn-Cu-Pb(U) цинк мед олово (уран)	Аустинит-конихалцитова Весиниеитова Либетенит-адамитова Миксит-карминитова Фуралумитова	Драгманитова Дюмонтитова Карнотитова Клиноклаз-луетеитова Коритнигит-еритринова Пухерит-блоситова Торбернит-цойнеритова Тюркизова Хопеитова Шултенитова	Деклуазитова Пироморфитова Псевдомалахит-корнвалитова Рузвелтитова Фолбортитова

5. Фосфати, арсенати и ванадати с допълнителни аниони

5.1. Със сулфатни аниони

• Аксиални – Единствен представител на групата е тристрамитът.
• Планарни – ардеалит, буковскиит, бьодантит, зикаит, кокониноит, коркит, линдакерит, орфеит, парноит, сасаит, сармиентит, сванбергит, халкофилит, хинсдалит, цзиангджиангит и шлосмахерит.
• Псевдоизометрични – арсенцумебит, аселборнит, диадохит, пейслеит, хотсонит и цумебит.

5.2. С други аниони

Минералите тук не са разделени по групи. Това са асбекасит, атаколит, бетпакдалит, бонщедтит, брадлейит, даганит, дациншанит, ембриит, каседанеит, ликасит, мендозавилит, молибдофорнасит, неленит, обрадовичит, парамендозавилит, сидоренкит, форнасит и хенюит.

Клас 8. Волфрамати и молибдати

Двата главни минерала в този клас са волфрамитът и шеелитът. Те са и най-важните суровини за получаване на волфрам. От тях и от молибденита се образуват волфрамати и молибдати на калция, медта и желязото, а по-рядко – и на други метали. Класът се разделя на следните групи:

• Волфрамитова група
• Вулфенитова група
• Шеелитова група

Клас 9. Сулфати, селенати и телурати

Към този клас спадат около 200 минерала, представляващи соли на сярната киселина и сравнително малко на брой селенати, селенити, телурати и телурити. Броят на селенитите и телуритите значително превишава този на съответните селенати и телурати. Съществен компонент на сулфатите е групата SO₄. В състава на повечето от тези минерали влизат и молекули вода, а главните катиони са представени от желязо, калий, натрий, мед, магнезий, алуминий и калций.

1. Сулфати

1.1. Al-Mg-Na(K) асоциация (алуминий-магнезий-натрий (калий))

• Алунитова група
• Алуногенова група
• Група на стипците
• Кизерит-епсомитова група
• Лангбейнит-пикромеритова група
• Халотрихитова група

1.2. Fe-Mn-(Na,K) асоциация (желязо-манган-(натрий, калий))

• Бътлеритова група
• Коквимбитова група
• Копиапитова група
• Мелантеритова група
• Ярозитова група

1.3. Na(K)-Ca-Ba асоциация (натрий (калий)-калций-барий)

• Анхидрит-баритова група
• Глауберитова група
• Тенардит-мирабилитова група
• Сулфохалит-бъркеитова група

1.4. Zn-Cu-Pb(U) асоциация (цинк-мед-олово (уран))

• Англезит-линаритова група
• Госларит-цинкалуминитова група
• Крьонкитова група
• Уранопилитова група
• Халкантит-брошантитова група
• Халкоалумитова група

2. Селенити, телурити и телурати

• Емонситова група
• Тейнеитова група
• Фейрбанкитова група
• Халкоменитова група

Клас 10. Хромати

В земната кора хромът се среща като тривалентния йон Cr³⁺ или като шествалентния Cr⁶⁺. В силно окислителна среда влиза в състава на групата (CrO₄)^2—. Присъствието на хром във фемичните минерали (пироксени, амфиболи, слюди и др.) и отсъствието му при фелдшпатите се обяснява с факта, че размерите на неговите тривалентни йони са сравнително еднакви с тези на желязото и алуминия, поради което между тези елементи е възможен изоморфизъм при определени условия. Значителна част от хрома е съсредоточен в шпинелите, които се отделят в най-ранния етап на кристализация на магмата. При екзогенни условия хромът се концентрира предимно в бокситите и почвите.

Според норвежкия геолог Виктор Голдшмит средното съдържание на хром в скалите е 3400 g/t за перидотитите, 340 g/t за габрото, 68 g/t за диоритите, 2 g/t за гранитите и 0,7 g/t за нефелиновите сиенити.

Минералите в този клас не са разделени на групи. Към него спадат белит, ватерсит, вокелинит, ембриит, иранит, каседанеит, крокоит, лопецит, сантанаит, тарапакаит, феникохроит, форнасит, хемихедрит и хроматит.

Клас 11. Карбонати

В природата са познати около 80 минерала, неорганични съединения на въглерода. Те представляват соли на въглеродната киселина с литофилни и халкофилни елементи. По-рядко се срещат карбонати, съдържащи уран. Въглеродът се концентрира в значителни количества в метеоритите и магмените скали, а с анионната група (СО₃)^2- влиза в състава на някои магмени минерали. Въглеродният диоксид се концентрира обикновено в късните етапи на магмена кристализация и играе важна роля при образуването на алкалните скали. Често се образуват карбонатити, които представляват почти чисти калциевокарбонатни скали. Значителна част от СО₂ присъства в минералите под формата на карбонати. Клас 11 се разделя на следните асоциации и групи:

1. Al-Mg-Fe(Na) асоциация (алуминий-магнезий-желязо (натрий))

• Айтелитова група
• Магнезитова група
• Хидроталкитова група

2. Na(K)-Ca-Ba асоциация (натрий (калий)-калций-барий)

• Бастнезитова група
• Доломит-баритокалцитова група
• Калцит-арагонитова група
• Нахколит-термонатритова група
• Шортитова група

3. Zn-Cu-Pb(U) асоциация (цинк-мед-олово (уран))

• Бисмутитова група
• Малахитова група
• Ръдърфординова група
• Смитсонитова група
• Церуситова група

Клас 12. Нитрати и йодати

Нитратните и йодатни минерали попадат в един общ клас заради общия им генезис и природните им находища, които са тясно свързани. Освен това броят на тези минерали е доста малък. Два от нитратните минерали са преходни между нитрати и сулфати, а един от йодатните – преходен между йодати и хромати.

Нитрати

Нитратите представляват соли на азотната киселина, често образувани при участие на азота от атмосферата. При вулканичните изригвания също се отделя азот и различни амониеви соли. Сидеразотът в някои лавови потоци се формира в резултат на реакция между атмосферния азот и горещата лава. NO₃ се получава при разлагане и окисляване на органични вещества. Полученият азот съществува под формата на нитратен или нитритен йон или амониев хидрат. Добрата разтворимост на нитратите във вода обуславя липсата им в солните находища. В някои случаи обаче, при висока температура и ниска влажност нитратите се отлагат в богати находища. Такива има в пустинните области на Чили – Тарапака и Антофагаста и др.

Нитратните минерали не са разделени по групи. В състава им влизат следните минерали: амониева селитра (нитрамит), калиева селитра, натриева селитра (нитратин), бутгенбахит, герхардтит, дарапскит, ликасит, мбобомкулит, нитробарит, нитрокалцит, нитромагнезит, свеит и хъмберстонит.

Йодати

Йодатите също не са разделени по групи поради малкия им брой. Това са минералите белинджерит, брюгенит, дитцеит, зеелигерит, лаутарит, сейлсит, хекторфлоресит и шварцембергит.

Клас 13. Органични минерали

Минералите от този клас са свързани обикновено с въглищни и нефтени находища, или се появяват като биопродукти. Разделени са в следните групи:

• Мелит-кладноитова група
• Увелит-уеделитова група
• Хартит-евенкитова група