Калиев нитрат
Калиев нитрат | |
Имена | |
---|---|
Други | калиева селитра индийска селитра |
Свойства | |
Формула | KNO₃ |
Моларна маса | 100,952 u[1] |
Плътност | 2,109 g/cm³ |
Точка на топене | 334 °C |
Точка на кипене | 400 °C |
Разтворимост във вода | 13,3 g/100 ml (0 °C) 36 g/100 ml (25 °C) 247 g/100 ml (100 °C) |
Разтворимост в | слабо разтворим в етанол разтворим в глицерин и амоняк |
Термохимия | |
Стандартна енталпия на образуване | −494 kJ/mol |
Опасности | |
Основни опасности | окислител, поддържа горенето |
H-фрази | H272[2] |
P-фрази | P220[2] |
NFPA 704 |
|
Сродни съединения | |
Сродни | калиев хлорат калиев хидроксид калиев хлорид калиев сулфат калиев карбонат (поташ) натриев нитрат амониев нитрат |
Идентификатори | |
CAS номер | 7757-79-1 |
PubChem | 24434 |
ChemSpider | 22843 |
Номер на ООН | 1486 |
DrugBank | DB11090 |
KEGG | D02051 |
MeSH | C023844 |
ChEBI | 63043 |
ChEMBL | CHEMBL1644029 |
RTECS | TT3700000 |
SMILES | [N+](=O)([O-])[O-].[K+] |
InChI | InChI=1S/K.NO3/c;2-1(3)4/q+1;-1 |
InChI ключ | FGIUAXJPYTZDNR-UHFFFAOYSA-N |
UNII | RU45X2JN0Z |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Калиев нитрат в Общомедия |
Калиевият нитрат (KNO3), познат още под имената калиева селитра или индийска селитра, е калиева сол на азотната киселина. Като всички нитрати това съединение е добър окислител. При нагряване се разлага на калиев нитрит и кислород:
При по нататъшно нагряване калиевият нитрит се разлага и сумарното уравнение е [3]:
Този процес е ендотермичен (ΔH=+75.5 kcal/mol). Част от кислорода, съдържащ се в калиевата селитра, не се отдава, а остава свързан под формата на дикалиев оксид. По тази причина съединението е по-слаб окислител от напр. калиевия хлорат и смесите с него се характеризират с по-ниска скорост на горене.
През средновековието калиевата селитра е използвана предимно в черния барут и е била по тази причина стратегическа суровина. Достъпът до калиева селитра е решавал изхода на много военни конфликти. Суровината се е доставяла в големи количества от Индия, което е причината понякога да се нарича още и индийска селитра. Друг основен доставчик станал Чили, където били открити големи залежи на натриев нитрат (чилска селитра).
Тъй като натриевият нитрат е хигроскопичен и не може да се използва за направата на черен барут, от него чрез конверсия с калиев хлорид се получавал калиев нитрат:
При температурата на кипене на водния разтвор на тези компоненти най-ниска разтворимост има натриевият хлорид. При изпаряване на част от водата се отделят кристали от натриев хлорид а калиевата селитра остава в разтвора. След добавяне на вода и охлаждане до около 5 °C из разтвора се отделя калиевата селитра.
Във времена на недостиг на импортна селитра и/или във военно време се използвали и други методи. Разпространено било изстъргването на селитра от стени на зимници и обори. Преваряването на тор или земя от оборите давали също ценната суровина. Карбамидът, съдържащ се в урината на животните се разлага бавно от бактерии и в крайна сметка се получава азотна киселина, която реагира с калциевите соли в почвата и дава калциев нитрат (норвежка селитра). След изваряване калциевият нитрат преминава в разтвор, към който се добавя калиев карбонат (или растителна пепел):
Добиването на селитра по този начин било доходен занаят през средновековието, а хората които се занимавали с него се ползвали с привилегии.
След като бездимният барут изместил черния (димния) барут и след откриването на синтетични методи за получаване на азотна киселина, горните методи за добиване на селитра изгубили значение.
В днешно време калиевата селитра се използва в пиротехнически смеси (вкл. черен барут и димки) като окислител. Друго важно приложение намира като консервант в хранително-вкусовата промишленост (Е252). Тъй като съдържа калиеви катиони и нитратни аниони калиевата селитра се използва и като комбиниран калиево-азотен минерален тор. Може да се използва и за получаване на кислород в лабораторни условия.