Крокоит

Крокоит
	Крокоит
	Крокоит от Тасмания.
Общи
Категория	хромат
Формула ; (повтаряща се единица)	PbCrO4
Класификация на Щрунц	7.FA.20
Елементарна клетка	a = 7,12 Å, b = 7,421 Å,; c = 6,8 Å; β = 102,41°; Z = 4
Характеристики
Цвят	оранжев, червен, жълт
Кристална система	моноклинна
Цепителност	ясна по {110}, неясна по {001} и {100}
Лом	неравен до полумидест
Твърдост по Моос	2,5 – 3
Блясък	диамантен
Цвят на чертата	жълтеникава, оранжева
Прозрачност	прозрачен до полупрозрачен
Показател на пречупване	nα = 2,290(2) nβ = 2,360(2) nγ = 2,660(2)
Двойно лъчепречупване	δ = 0,370
Плеохроизъм	слаб
	Крокоит в Общомедия

Крокоитът е минерал от групата на хроматите и формула Pb Cr O₄. Кристалите му могат да достигнат дължина от 15 cm.^[1]

Описание

Крокоитът обикновено се намира под формата на големи, добре оформени призматични кристали. Кристалите са ярко червени, полупрозрачни и имат диамантен до стъклен блясък. При подлагане на UV лъчи се губи блясъкът и прозрачността. Твърдостта на минерала е 2,5 – 3 по скалата на Моос.

За пръв път е открит през 1766 г. в Березовските мини, близо до Екатеринбург в Урал. Наименуван е крокоиз (от гръцкото κρόκος – „шафран“)^[2] от Франсоа Бьодан през 1832 г. Впоследствие е кръстен крокоизит, а след това крокоит. Това е първият минерал, от който е извлечен хром, но днес рудата не се добива за комерсиални цели.^[2]

Минералът често се среща в златородни кварцови жили, в гранит или гнайс. Изобилни находища на крокоит съществуват в Тасмания. Значителни запаси има също така в Бразилия, Франция и Аризона (САЩ).^[2]

Относителната рядкост на крокоита е свързана със специфичните условия, които са нужни за образуването му: оксидационна зона от оловна руда и присъствие на ултрамафични скали, служещи като източник на хром. Оксидирането на Cr³⁺ до CrO₄²⁻ и разлагането на галенита са нужни за образуването на крокоит. Тези условия са сравнително редки.

Тъй като крокоитът е съставен от оловен хромат, той е токсичен и съдържа олово и хексавалентен хром.

Приложение

Крокоитът няма промишлено значение и съпътства оловните руди, но благодарение на рядкостта и красотата си, се счита за ценен колекционерски минерал.

Галерия

Образец от Тасмания.
Образец от Тасмания.
Кристално срастване.
Върху пироморфит, Березовск.

Източници

↑ J. W. Anthony, R. A. Bideaux. Handbook of Mineralogy. Т. IV: Arsenates, Phosphates, Vanadates, Mineralogical Society of America. 2000.
↑ ^а ^б ^в David C. Cook, Wendy L. Kirk. Minerals and Gemstones. Сан Диего, Калифорния, Thunder Bay Press, 2007. ISBN 978-1-59223-735-7. с. 169.

[1] J. W. Anthony, R. A. Bideaux. Handbook of Mineralogy. Т. IV: Arsenates, Phosphates, Vanadates, Mineralogical Society of America. 2000.

[mag-2] а ^б ^в David C. Cook, Wendy L. Kirk. Minerals and Gemstones. Сан Диего, Калифорния, Thunder Bay Press, 2007. ISBN 978-1-59223-735-7. с. 169.

[1]

[2]