Кабасница
| Кабасница Πρώτη | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Георги“ в Кабасница, 1858 г. | |
  Кабасница  Кабасница  Кабасница | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 619 m |
| Население | 115 души (2021 г.) |
Кабàсница или Кладòшница (на гръцки: Πρώτη, Проти, до 1928 година Καμπάσνιτσα, Кабасница[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 5 километра северно от демовия център Лерин (Флорина), в подножието на планината Пелистер, в западния край на Леринското поле близо до границата със Северна Македония. В селото е разположен Кабаснишкият манастир „Свети Марк“.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Два хрисовула на Стефан Душан от 1343 – 44 и 1344 – 45 година споменават селото под името Клъбасница. Селото се споменава в османски дефтер от 1481 година с 80 домакинства.[3]
В XIX век Кабасница е голямо чисто българско село в Леринска каза, Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ембасница (Embasnitza), Мъгленска епархия, живеят 360 гърци.[4]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кладошница (Kladochnitza) е посочено като село с 40 домакинства със 110 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кладошница има 620 жители българи.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Къбасница е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 60 къщи.[7]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кабасница (Kabasnitza) има 520 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Кабасница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кбасница има 80 къщи славяни християни.[10] В 1928 година селото е прекръстено на Проти.[11] След Втората световна война значителна част от жителите му емигрират отвъд океана.[12] Учителят в селото Павле Аспров от Лаген, поради непривързаност към новата гръцка власт е убит.[13]
Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[14]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Баждровица[15] | Μπανστροβίτσα | Фтеругес Никис | Φτερούγες Νίκης[16] | местност в Баба на ЮЮЗ от Кабасница |
| Ламята[15] | Λαμιάτα | Ламия | Λάμια[16] | местност в Баба на ЮЗ от Кабасница[15] |
| Ракити | Ρακίδι | Лигариес | Λυγαριές[16] | |
| Ячево[15] | Γιάτσεβο | Аеродромиу | Άεροδρόμιου[16] | местност на И от Кабасница[15] |
| Обесенка | Όβεσένκα | тон 15 | των 15 | местност, където по време на окупацията са обесени 15 души[16] |
Преброявания
[редактиране | редактиране на кода]- 1913 – 637 души
- 1920 – 617 души
- 1940 – 802 души
- 1951 – 743 души
- 1961 – 303 души
- 1971 – 143 души
- 1981 – 137 души
- 2001 – 103 души
- 2011 – 120 души
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Кабасница
Гуле (Григор) Кирков Василев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен.[17] Носител на орден „За храброст“ III степен от Първата световна война.[18]- поп Тодор (? – 1898/1899), учител в Горно Неволяни и свещеник в Лерин[19]
Йоан Икономов, свещеник и деец на гръцката пропаганда
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Ι.Μ. Αγίου Μάρκου – Πρώτη // Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας. Посетен на 1 януари 2015.
- ↑ Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 280. ISBN 2-283-60452-4.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84 – 85.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 345 и 849.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
- ↑ Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 105. Посетен на 24 декември 2015.
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ а б в г д Topografska Karta JNA 1: 50.000.
- ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1781. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 345.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 602
- ↑ Христов, Наум. Моята автобиография. Онлайн библиотека „Струмски“. с. 2 - 3.
| |||||||||||||||||||||||
