Кастания (дем Пидна-Колиндрос)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кастания.
| Кастания Καστανιά | |
| — село — | |
 Гледка към Кастания | |
  Кастания  Кастания  Кастания | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пидна-Колиндрос |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 340 m |
| Население | 251 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 600 61 |
Кастания (на гръцки: Καστανιά, катаревуса Καστανέα, Кастанеа) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Пидна-Колиндрос в административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположно на 340 m надморска височина, на 4 km югозападно от Колиндрос (Колиндър).[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Катания (Katania), Китроска епархия, живеят 66 гърци.[2] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Кестаня е село в Берска каза и в него живеят 60 гърци християни.[3] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кестания (Kestania) има 75 гърци.[4]
В гробищната църква „Свети Николай“ в края на 60-те, началото на 70-те години на XIX век работи зографът от Кулакийската школа Митакос Хадзистаматис, който изписва една от петте царски икони, както и царските двери. В църквата „Свети Атанасий“ има икона на Събранието на Апостолите, която също е дело на кулакийски майстор от втората половина на XIX век.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. До 1918 година е част от Берско (Иматия), а до 1927 година е част от община Рякия (Радяни).[1]
Населението произвежда пшеница, тютюн, картофи и се занимава и със скотовъдство.[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 110[1] | 185[1] | 154[1] | 237[1] | 324[1] | 427[1] | 409[1] | 418[1] | 393[1] | 423 | 249 | 251 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 273. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 38. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 - 223. (на френски)
- ↑ Γραίκος, Νικόλαος. Κουλακιώτες ζωγράφοι στην ευρύτερη περιοχή της Κατερίνης κατά τον 19ο αιώνα. Αθήνα, Εικοστό Έβδομο Συμπόσιο Βυζαντινής και Μεταβυζαντινής Αρχαιολογίας και Τέχνης. Πρόγραμμα και περιλήψεις εισηγήσεων και ανακοινώσεων. Βυζαντινό και Χριστιανικό Μουσείο, 11 – 13/5: Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία, 2007. σ. 35. Посетен на 15 юни 2014. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||
