Кулакийска художествена школа
| Кулакийска школа | |
 Икона на Света Екатерина от Маргаритис Ламбу, църквата „Успение Богородично“ в Епаноми, 1838 г. | |
| Вид | иконопис |
|---|---|
| Период | XIX век |
| Държава | Османска империя |
| Център | Кулакия |
| Представители | Маргаритис Ламбу, Митакос Хадзистаматис |
| Кулакийска художествена школа в Общомедия | |
Кулакийската художествена школа (на гръцки: Κουλακιώτικη Σχολή) е художествена школа от XIX век, която възниква и се развива в солунското градче Кулакия (или Колакия, днес Халастра). Кулакийските зографи действат в Кукушко, Солунско, Катеринско, Берско, Халкидика.[1][2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Даираната активност на зографите от школата обхваща период от 86 години. Най-старият известен подпис е от 1813 година на Маргаритис Ламбу в Хортач, а най-късният е от 1899 година на Митакос Хадзистаматис е в „Рождество Богородично“ (Панагуда) в Солун.[3][4] Известните представители на школата са Маргаритис, Димитриос и Константинос Ламбу[3] и техните наследници Атанасиос Маргаритис, Ставракис Маргаритис и Константинос Ламбу, братята Димитриос, Митакос и Дакос Хадзистаматис[5], Зисис Папаконстантину - работил в 1867 година в църквата „Свети Георги“ в Драгомирци и в 1880 година в „Свети Димитър“ край Кулакия и Михаил Папаконстантину, работил в 1896 година в Колиндрос и в 1898 година в едно село на Халкидика.[6][7]
Към Лъгадинската митрополия функционира Цъковен музей, който излага значителен брой произведения на Кулакийската школа.[8]
- Неподписани произведения на Кулакийската школа
-
„Свети Мина, Виктор и Викентий“, 1810 година -
„Свети Константин и Елена“, 1819 година -
„Свети Ипатий“, 1817 година -
„Свети Атанасий“, 1818 година -
„Св. св. Петър и Павел“, 1818 година -
„Убрус“, 1827 година -
„Отсичане на главата на Света Варвара“, 1827 година -
„Свети Зосим и Света Мария Египтянка“, 1830 година -
„Мъченичество на Свети Стефан“, 1844 година -
„Христос Младоженец“, 1845 година -
„Свети Харалампий“, 1845 година -
„Свети Георги“, 1846 година -
„Света Марина“, 1846 година -
„Света Богородица Вратарница и светци“, 1852 година -
„Свети Христофор“, 1900 година -
„Свети Антоний“, XIX век -
„Кръщение“, XIX век -
„Обрезание Господне и Свети Василий“, XIX век
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.) // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 222.
- ↑ Κίσσας, Σωτήρης. Ο Θεόφιλος Καμπανίας και οι απαρχές της Σχολής ζωγραφικής της Κουλακιάς // Νιάουστα (74). Ιανουάριος – Μάρτιος 1996. σ. 18 – 19.
- ↑ а б Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια "Συντεχνία" αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. σ. 180. Посетен на 10 юни 2014.
- ↑ Ζάρρα, Ιλιάνα Θ. Η θρησκευτική ζωγραφική στη Θεσσαλονίκη κατά τον 19ο αιώνα: ζωγράφοι, εργαστήρια, καλλιτεχνικές τάσεις. Αθήνα, Εκδοτικός οίκος Αδελφών Κυριακίδη, 1997. ISBN 9603438722.
- ↑ Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια "Συντεχνία" αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. σ. 181. Посетен на 10 юни 2014.
- ↑ Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια "Συντεχνία" αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. σ. 182. Посетен на 10 юни 2014.
- ↑ Γραίκος, Νικόλαος. Κουλακιώτες ζωγράφοι στην ευρύτερη περιοχή της Κατερίνης κατά τον 19ο αιώνα. Αθήνα, Εικοστό Έβδομο Συμπόσιο Βυζαντινής και Μεταβυζαντινής Αρχαιολογίας και Τέχνης. Πρόγραμμα και περιλήψεις εισηγήσεων και ανακοινώσεων. Βυζαντινό και Χριστιανικό Μουσείο, 11–13/5: Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία, 2007. σ. 34–35. Посетен на 15 юни 2014.
- ↑ Μουσείο Λειτουργικής Παράδοσης και Πολιτισμού - "Φάρος" // Ιερά Μητρόπολη Λαγκαδά, Λητής και Ρεντίνης. Посетен на 21 юни 2014.
