Митакос Хадзистаматис
| Митакос Хадзистаматис Μητάκος Χατζησταμάτης | |
| зограф | |
| Роден | |
|---|---|
,_%CE%97_%CE%B8%CE%B5%CF%81%CE%B1%CF%80%CE%B5%CE%AF%CE%B1_%CF%84%CE%B7%CF%82_%CE%B1%CF%85%CF%84%CE%BF%CE%BA%CF%81%CE%AC%CF%84%CE%B5%CE%B9%CF%81%CE%B1%CF%82_%CE%96%CF%89%CE%AE%CF%82,_1892,_%CE%86%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CF%82_%CE%91%CE%B8%CE%B1%CE%BD%CE%AC%CF%83%CE%B9%CE%BF%CF%82_%CE%98%CE%B5%CF%83%CF%83%CE%B1%CE%BB%CE%BF%CE%BD%CE%AF%CE%BA%CE%B7%CF%82.jpg)
Митакос Хадзистаматис (на гръцки: Μητάκος Χατζησταμάτης) е виден зограф от втората половина на XIХ век, представител на Кулакийската художествена школа.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в голямата солунска паланка Кулакия, тогава в Османската империя, днес Халастра. Братята му Димитриос Хадзистаматис и Дакос Хадзистаматис също са зографи. Митакос работи от 1862 година в Колиндрос (Колиндър), като се връща в 1864, 1868 и 1869 година. В 1862 година изписва по една икона „Благовещение Богородично“ за църквите „Свети Димитър“ и „Свети Атанасий“. В 1864 година изписва „Успение Богородично“ за „Света Теодора“ в Колиндрос, повлияна от същата икона на Маргаритис Ламбу от 1844 година в „Свети Георги“ в Кукуш. В 1877 година е в „Свети Атанасий“ в Айватово (Лити). Връща се в Колиндрос в 1878, 1882, 1885 и 1887 година. В Солун е в 1894, 1895 и 1899 година, като работи в църквите „Сретение Господне“, „Рождество Богородично“ (Панагуда), „Свети Атанасий“. Установяването му в Солун ще да е по-рано, тъй като в църквата „Свети Атанасий“ в Колиндрос има надпис от 1885 година „От ръцете на Митакос Хадзистаматис от Солун“.[1]
В 1869 – 1871 година изписва царските икони и иконите на фриза в църквата „Света Неделя“ в Храни. В същия период изписва една от петте царски икони, както и царските двери в църквата „Свети Николай“ в Кастания. В църквата „Света Параскева“ в Палеостани изписва иконата на Свети Николай (1863), както вероятно и царските двери (1865), от които е запазена само дясната вратичка. В църквата „Свети Илия“ в Радяни (Рякия) има три неподписани икони от началото на 1860-те години, очевидно дело на Кулакийската школа, които са близки до произведенията на Митакос Хадзистаматис. В църквата „Успение Богородично“ в Радяни иконата на Света Марина (1871) и разпятието на иконостаса (1880), също носят отличителните белези на делата на Митакос и Димитриос Хадзистаматис.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. σ. 182. Посетен на 10 юни 2014.
- ↑ Γραίκος, Νικόλαος. Κουλακιώτες ζωγράφοι στην ευρύτερη περιοχή της Κατερίνης κατά τον 19ο αιώνα. Αθήνα, Εικοστό Έβδομο Συμπόσιο Βυζαντινής και Μεταβυζαντινής Αρχαιολογίας και Τέχνης. Πρόγραμμα και περιλήψεις εισηγήσεων και ανακοινώσεων. Βυζαντινό και Χριστιανικό Μουσείο, 11–13/5: Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία, 2007. σ. 35. Посетен на 15 юни 2014.
