Палямбела
| Палямбела Παλιάμπελα | |
 Старото училище | |
  Палямбела  Палямбела  Палямбела | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пидна-Колиндрос |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 70 m |
| Население | 152 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 600 61 |
Палямбела или Лозяно (на гръцки: Παλιάμπελα, до 1928 Λότζιανο, Лодзяно[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Пидна-Колиндрос на административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 70 m надморска височина, на 3 km западно от Либаново (Егинио) и северно от Колиндрос.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
Край Палямбела е разкрито неолитно селище.[3]
В XIX век Лозяно е гръцко село в Катеринската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Лочион (Lotchion), Китроска епархия, живеят 60 гърци.[4]
В 1913 година след Междусъюзническата война селото остава в Гърция. До 1918 година е в Берско.[2]
В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Лонджонос като смесено изоставено село на българо-гръцката езикова граница, обитавано зимно време от арумъни:
| „ | Южно от Бистрица само селата Либаново (което освен това има също и турски жители) и Милово имат наред с гръцкото също и българско население. Чисто българско е и селото Низел, но тряба да се отбележи, че това не е остатък от някогашното българско население, а хората са се заселили там от север едва в последните десетилетия. Гопчевич обозначава още едно българско – Лонджонос, което трябва да се зачеркне; в разрушените колиби обитават само през зимата аромъни овчари.[5] | “ |
В 1928 година българското име е преведено на гръцки като Палямбела. В 1922 година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година е смесено местно-бежанско селище с 26 бежански семейства и 133 жители бежанци.[6]
Населението традиционно се занимава със земеделие, като произвежда жито и грозде, и частично със скотовъдство.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 68[2] | 106[2] | 376[2] | 288[2] | 305[2] | 317[2] | 303[2] | 323[2] | 294[2] | 266 | 210 | 152 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 277. (на македонска литературна норма)
- ↑ Νεολιθικός οικισμός Παλιάμπελα // Κολινδρός. Архивиран от оригинала на 2024-03-28. Посетен на 12 юли 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 38. (на френски)
- ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465 – 466.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||||||||||||
