Направо към съдържанието

Палямбела

Палямбела
Παλιάμπελα
Старото училище
Старото училище
Гърция
40.51° с. ш. 22.5022° и. д.
Палямбела
Централна Македония
40.51° с. ш. 22.5022° и. д.
Палямбела
Катеринско
40.51° с. ш. 22.5022° и. д.
Палямбела
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПидна-Колиндрос
Географска областСолунско поле
Надм. височина70 m
Население152 души (2021 г.)
Пощенски код600 61

Палямбела или Лозяно (на гръцки: Παλιάμπελα, до 1928 Λότζιανο, Лодзяно[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Пидна-Колиндрос на административна област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 70 m надморска височина, на 3 km западно от Либаново (Егинио) и северно от Колиндрос.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Артефакти от Палямбелското неолитно селище, експонати в Колиндроския етнографски музей

Край Палямбела е разкрито неолитно селище.[3]

В XIX век Лозяно е гръцко село в Катеринската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Лочион (Lotchion), Китроска епархия, живеят 60 гърци.[4]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото остава в Гърция. До 1918 година е в Берско.[2]

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Лонджонос като смесено изоставено село на българо-гръцката езикова граница, обитавано зимно време от арумъни:

Южно от Бистрица само селата Либаново (което освен това има също и турски жители) и Милово имат наред с гръцкото също и българско население. Чисто българско е и селото Низел, но тряба да се отбележи, че това не е остатък от някогашното българско население, а хората са се заселили там от север едва в последните десетилетия. Гопчевич обозначава още едно българско – Лонджонос, което трябва да се зачеркне; в разрушените колиби обитават само през зимата аромъни овчари.[5]

В 1928 година българското име е преведено на гръцки като Палямбела. В 1922 година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година е смесено местно-бежанско селище с 26 бежански семейства и 133 жители бежанци.[6]

Населението традиционно се занимава със земеделие, като произвежда жито и грозде, и частично със скотовъдство.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 68[2] 106[2] 376[2] 288[2] 305[2] 317[2] 303[2] 323[2] 294[2] 266 210 152

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 277. (на македонска литературна норма)
  3. Νεολιθικός οικισμός Παλιάμπελα // Κολινδρός. Посетен на 12 юли 2022 г. (на гръцки)
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 38. (на френски)
  5. Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465 – 466.
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012