Либаново
| Либаново Αιγίνιο | |
| — град — | |
 Демархията (кметството) в Либаново | |
  Либаново  Либаново  Либаново | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пидна-Колиндрос |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 30 m |
| Население | 3683 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 603 00 |
| Телефонен код | 23530 |
| Официален сайт | www.aiginio.gr |
| Либаново в Общомедия | |
Либаново или Егѝнио (на гръцки: Αιγίνιο, катаревуса: Αιγίνιον, Егинион, до 1926 Λιμπάνοβο, Λιμπάνοβα, Либаново, Либанова, катаревуса Λιμπάνοβον, Либановон[1]) е градче в Егейска Македония, Гърция, център на дем Пидна-Колиндрос в административна област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Либаново е разположен на 30 m надморска височина[2] на 40 km източно от Бер (Верия) и на 36 km югозападно от Солун и на 34 km северно от Катерини.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Св. св. Петър и Павел“ от XIV век[3] и църквата „Свети Атанасий“ от 1460 – 1500 година са обявени за паметници на културата.[3]
Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique) в 1878 година пише, че в Лимбановон (Limbanovon), Китроска епархия, живеят 420 гърци, а в Лимбановудес (Limbanovoudés) (вероятно Либановските колиби) – 80 гърци.[4] На етническата си карта от 1900 година Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) посочва Либаново като българско селище[5] и пише:
| „ | Една ивица отъ български чифлици се спуща край десния брѣгъ на Бистрица до морето. Обаче и тя е изложена на погръчанье и селата Либеново, Миленово, Нисель, Гусалъ, Пископа сѫ двоезични.[6] | “ |
В 1913 година след Междусъюзническата война Либаново остава в Гърция.
В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Либаново като смесено българо-гръцко-турско село на българо-гръцката езикова граница:
| „ | Южно от Бистрица само селата Либаново (което освен това има също и турски жители) и Милово имат наред с гръцкото също и българско население. Чисто българско е и селото Низел, но тряба да се отбележи, че това не е остатък от някогашното българско население, а хората са се заселили там от север едва в последните десетилетия. Гопчевич обозначава още едно българско – Лонджонос, което трябва да се зачеркне; в разрушените колиби обитават само през зимата аромъни овчари.[7] | “ |
В 1923 година в градчето са заселени гърци бежанци. В 1926 година Либаново е прекръстено на Егинио. В 1928 година е смесено местно-бежанско селище с 417 бежански семейства и 1810 жители бежанци.[8][2]
Традиционно населението се занимава със земеделие, лозарство и с градски занаяти.[9]
Според преброяването от 2001 година Либаново има население от 4280 души – потомци на местни хора, както и потомци на гърци бежанци от Източна Тракия и кариоти от България – от Кавакли и Акбунар.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Харамилакас[11] | Χαραμίλακκας | Капнотопос | Καπνότοπος[12] | възвишение на Ю от Либаново и на С от Катахас (120 m)[11] |
| Топоница[11] или Топиница | Τοπίνιτσα | Крионери | Κρυονέρι[12] | река на И от Либаново[11] |
| Бара[11] | Μπάρα | Лимнула | Λιμνούλα[12] | блато на ЮИ от Либаново[11] |
| Богаз[11] | Μπουγάζι | Лемос | Λαιμός[12] | блато в делтата на Бистрица на И от Либаново[11] |
| Дамари[11] | Νταμάρια | Аналипсис | Άνάληψις[12] | възвишение на СЗ от Либаново и на З от Милово[11] |
| Неруя[11] | Νερούγια | Неротопос | Νερότοπος[12] | местност на СИ от Либаново[11] |
| Кьошета[11] | Κιοσές | Делта | Δέλτα[12] | местност в делтата на Бистрица на И от Либаново[11] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 463[2] | 852[2] | 2556[2] | 3683[9] | 4074[9] | 4271[9] | 4469[9] | 4436[9] | 4289[9] | 4280 | 4153 | 3683 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Либаново
Атанасиос Макрис (Αθανάσιος Μακρής), гръцки андартски деец, действа с четата на Думбиотис между Бер и Негуш[13]- Георгиос Пасхалидис (р. 1957), гръцки писател
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 276. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б ΥΑ 4701/3-3-1967 - ΦΕΚ 183/Β/16-3-1967 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-11-28. Посетен на 26 октомври 2014. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 38, 39. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 76.
- ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465 – 466.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 277. (на македонска литературна норма)
- ↑ Αιγίνιο: τόπος προικισμένος από τους Θεούς, архив на оригинала от 28 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070928194901/http://www.aiginio.info/index.php?option=com_content&task=view&id=23&Itemid=68, посетен на 30 януари 2008
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 132. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||
