Либаново
| Либаново Αιγίνιο | |
| — град — | |
 Демархията (кметството) в Либаново | |
  Либаново  Либаново  Либаново | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пидна-Колиндрос |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 16 m |
| Население | 4280 души (2001) |
| Пощенски код | 603 00 |
| Телефонен код | 23530 – 2 |
| Официален сайт | www.aiginio.gr |
| Либаново в Общомедия | |
Либаново или Егѝнио (на гръцки: Αιγίνιο, катаревуса: Αιγίνιον, Егинион, до 1926 Λιμπάνοβο, Λιμπάνοβα, Либаново, Либанова, катаревуса Λιμπάνοβον, Либановон[1]) е градче в Егейска Македония, Гърция, център на дем Пидна-Колиндрос в административна област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Либаново е разположен на 40 километра източно от Бер (Верия) и на 36 километра югозападно от Солун.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Св. св. Петър и Павел“ от XIV век[2] и църквата „Свети Атанасий“ от 1600 са обявени за паметници на културата.[2]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Лимбановон (Limbanovon), Китроска епархия, живеят 420 гърци, а в Лимбановудес (Limbanovoudés) (вероятно Либановските колиби) – 80 гърци.[3] На етническата карта на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Либаново е посочено като българско селище.[4]
В 1913 година след Междусъюзническата война Либаново остава в Гърция.
В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Либаново като смесено българо-гръцко-турско село на българо-гръцката езикова граница:
| „ | Южно от Бистрица само селата Либаново (което освен това има също и турски жители) и Милово имат наред с гръцкото също и българско население. Чисто българско е и селото Низел, но тряба да се отбележи, че това не е остатък от някогашното българско население, а хората са се заселили там от север едва в последните десетилетия. Гопчевич обозначава още едно българско – Лонджонос, което трябва да се зачеркне; в разрушените колиби обитават само през зимата аромъни овчари.[5] | “ |
В 1922 година в градчето са заселени гърци бежанци. В 1926 година Либаново е прекръстено на Егинио. В 1928 година е смесено местно-бежанско селище с 417 бежански семейства и 1810 жители бежанци.[6]
Според преброяването от 2001 година Либаново има население от 4280 души – местни гърци, както и потомци на гърци бежанци от Източна Тракия и кариоти от България – от Кавакли и Акбунар.[7]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Харамилакас[8] | Χαραμίλακκας | Капнотопос | Καπνότοπος[9] | възвишение на Ю от Либаново и на С от Катахас (120 m)[8] |
| Топоница[8] или Топиница | Τοπίνιτσα | Крионери | Κρυονέρι[9] | река на И от Либаново[8] |
| Бара[8] | Μπάρα | Лимнула | Λιμνούλα[9] | блато на ЮИ от Либаново[8] |
| Богаз[8] | Μπουγάζι | Лемос | Λαιμός[9] | блато в делтата на Бистрица на И от Либаново[8] |
| Дамари[8] | Νταμάρια | Аналипсис | Άνάληψις[9] | възвишение на СЗ от Либаново и на З от Милово[8] |
| Неруя[8] | Νερούγια | Неротопос | Νερότοπος[9] | местност на СИ от Либаново[8] |
| Кьошета[8] | Κιοσές | Делта | Δέλτα[9] | местност в делтата на Бистрица на И от Либаново[8] |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Либаново
Атанасиос Макрис (Αθανάσιος Μακρής), гръцки андартски деец, действа с четата на Думбиотис между Бер и Негуш[10]- Георгиос Пасхалидис (р. 1957), гръцки писател
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б ΥΑ 4701/3-3-1967 - ΦΕΚ 183/Β/16-3-1967 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-11-28. Посетен на 26 октомври 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 38, 39. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
- ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465 – 466.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Αιγίνιο: τόπος προικισμένος από τους Θεούς, архив на оригинала от 28 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070928194901/http://www.aiginio.info/index.php?option=com_content&task=view&id=23&Itemid=68, посетен на 30 януари 2008
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 132. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||
