Илия Хаджитошев

Илия Хаджитошев
български революционер
Учител в Прилепското българско училище, 1892/1893 година
Роден	9 юни 1875 г. Прилеп, Османска империя
Починал	13 юни 1947 г. София, Народна република България
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия
Илия Хаджитошев в Общомедия

Илия Тошев или Хаджитошев (изписване до 1945 година: Илия хаджи Тошевъ) е български революционер, един от основателите на революционното дело в Ахъчелебийско в края на XIX век.

Биография

Гробът на Тодор Александров, отпред в средата Никола Георгиев (1), Георги Въндев (2) и Илия Тошев (3)

Хаджитошев е роден на 9 юни 1875 година в град Прилеп. В 1896 година завършва с единадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия. В учебната 1897-1898 година Българската екзархия го назначава за главен учител в Ахъчелебийска каза и за директор на прогимназията в Устово, по препоръка на Българското тайно революционно братство в Солун. Хаджитошев основава първия революционен комитет в Устово, в който влизат свещеник Атанас Келпетков (Келювски), Дечо Стояновски, Тодор Мавродиев, Делчо Янев, Иван Самарджиев, Стою К. Хаджичонев, Иван Сулинаджиев, Пан. Пирянски, Иго Сулинаджиев, Кячю Кундураджията, Ангел Хаджихристев, Стайко Камбура, Манол Ружин, които по-късно стават ядро на комитета на ВМОРО. Поддържа връзка със Солун чрез уреден канал през Долно Дерекьой, където връзки са свещеник Андон Дечев, Ив. Славов и Константин Шопов.

Учители и ученици в Битолската българска прогимназия:
Долен ред: Ахил Минджов, Антон Кецкаров, Антон Наследников, Гьорче Петров, Васил Дудев;
Среден ред: Леонид Спасов, Евгени Попсимеонов, Илия Тошев, Стефан Тафчиев от Прилеп, Михаил Николов, Васил Къртев от Дебър, Кръстьо Йосифчев, Янаки Москов, Симеон Радев, Кирил Христов Совичанов;
Горен ред:Васил Попдимитров, Владимир Робев, Вангел Поптрайков от Добрушево, Аристид Дамянов, Васил Здравев от Прилеп, Васил Константинов от Българска Блаца, Наум Иванов от Любойно, Георги Попхристов, Михаил Солунов от Прилеп, Тодор Златков

В 1899 година Хаджитошев отказва да се присъедини към споразумението на Владимир Бочуков и Вълчо Сарафов да следват разпоредбите на Върховния комитет и е принуден да напусне околията. От 1899 до 1900 година е учител в Лозенград и е член на околийския революционен комитет в града. През юни 1900 година при Керемидчиоглувата афера е арестуван, осъден на 15 години и заточен в Паяс кале. Амнистиран е през март 1907 година.

Работи като учител в Долни Порой заедно с Мария Измирлиева и Георги Тилков от Дойранско. Участва в Балканските войни като македоно-одрински опълченец. След Първата световна война се оттегля от революционна дейност. Умира на 13 юни 1947 година в София.

Родословие

Хаджи Тошо

Наум Тошев

Илия Тошев

Димче

Пере Тошев (1865 – 1912)

Антон Тошев (1876 – ?)

Йон Тошев

Филип Тошев

Коста Тошев (1870 – след 1943)

Илия Тошев (1875 – 1947)

Спиро Тошев (1887 – 1971)

Външни препратки

• „Родословие на фамилията Тошовци“, София, 1980 година