Коста Тошев
| Коста Тошев | |
| български революционер | |
| Роден |
1870 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
| Семейство | |
| Други роднини | Пере Тошев (чичо) |
Коста Димитров Тошев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1870 година[2] в град Прилеп, тогава в Османската империя. Племенник е на Пере Тошев, един от идеолозите на ВМОРО. Коста Тошев се включва дейно в националноосвободителните борби на българите в Македония. В 1900 година е извикан от чичо си Пере Тошев в Солун, за да следва. Там Коста става активист на организацията, но е арестуван заедно с чичо си в 1901 година след голямата Солунска афера. В затвора е изтезаван жестоко и е осъден на една година затвор, която излежава в Еди куле. След освобождението си се завръща в родния град, където продължава да е деен член на ВМОРО. По-късно развива революционна дейност в тиквешкото село Фариш, където е ятак на четите, пътуващи от Свободна България към западна Македония. След като Вардарска Македония става част от Кралството на сърби, хървати и словенци след Първата световна война, остава в Прилеп, за да поддържа българщината.[1]
На 23 март 1943 година, като жител на Прилеп, подава молба за българска народна пенсия. Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Хаджи Тошо | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Наум Тошев | Илия Тошев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димче | Пере Тошев (1865 – 1912) | Антон Тошев (1876 – ?) | Йон Тошев | Филип Тошев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Коста Тошев (1870 – след 1943) | Илия Тошев (1875 – 1947) | Спиро Тошев (1887 – 1971) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 351.
- ↑ Към 23 март 1943 година е на 73 години.
