Направо към съдържанието

Иваново (област Шумен)

(пренасочване от Иваново (Област Шумен))
За другите селища с това име вижте Иваново.

Иваново
България
43.0938° с. ш. 26.7206° и. д.
Иваново
Област Шумен
43.0938° с. ш. 26.7206° и. д.
Иваново
Общи данни
Население429 души[1] (15 март 2024 г.)
16,3 души/km²
Землище26,311 km²
Надм. височина227 m
Пощ. код9865
Тел. код05393
МПС кодН
ЕКАТТЕ32113
Администрация
ДържаваБългария
ОбластШумен
Община
   кмет
Върбица
Мердин Байрям
(ДПС; 2011)
Кметство
   кмет
Иваново
Иван Стефанов
(ГЕРБ)

Ивàново е село в Североизточна България, община Върбица, област Шумен.

Село Иваново се намира на около 25 km югозападно от областния център град Шумен, около 12 km север-североизточно от общинския център град Върбица и около 25 km източно от град Омуртаг. Разположено е южно от Преславска планина, в историко-географската област Герлово, на около 2 km западно от началото на северозападния ръкав на язовир „Тича“. Надморската височина в центъра на Иваново при сградата на кметството е около 221 m, на север нараства до около 250 m, а на югоизток намалява до около 210 – 215 m.

Климатът е умереноконтинентален; почвите са предимно лесивирани и планосоли[2].[3]

През село Иваново минава първокласният републикански път I-7, водещ на североизток през град Велики Преслав до връзка при град Шумен с автомагистрала „Хемус“, а на юг – през селата Конево и Менгишево, град Върбица и пътния възел „Петолъчката“ до връзка с автомагистрала „Тракия“.

В землището на село Иваново има два микроязовира (по данни към 10 юни 2023 г.) – поземлени имоти с кадастрални идентификатори 32113.2.90 (площ около 3 ha) и 32113.11.98 (площ около 6 ha).[4]

Землището на село Иваново граничи със землищата на: село Методиево на запад и север; село Имренчево на север; град Велики Преслав на север; село Сушина на изток и югоизток; село Ловец на юг; село Конево на югозапад; село Драгановец на запад.

Иваново е старо селище. За първи път се споменава в османотурски документ от 1573 г. под името Хуйван.[3] Селото е в България от 1878 г. През 1898 г. дотогавашното му име Хуйвèн е променено на Иваново.[5][6]

След Освобождението в селото идват много преселници главно от Горнооряховско, Еленско, Разградско, Ловешко и Севлиевско.[3]

Българското начално училище в село Иваново, създадено като частно българско училище, съществува от 1919 г. Учебните занимания се водят в 2 паралелки по 2 слети класа от двамата първи учители – Коста Жеков Шапков и Тодорка Костова Шапкова. Училищната сграда е построена през 1921 г., а е електрифицирана през 1952 г. Прогимназията в Иваново се открива през 1924 г. само с I клас. Началното училище и прогимназията са слети в едно основно училище през 1953/1954 г. През периода 1976 – 1990 г. Основно училище „Васил Левски“ – село Иваново разполага с 10 учебни стаи, физкултурен салон и спортна площадка.[7][8]

Частно турско първоначално училище в село Иваново е открито през 1921 г. Липсват сведения за дейността на училището до 1926 г. До 1930 г. учениците се обучават от ходжа[9], който им преподава само корана. За пръв път български учител е назначен през 1930 г.[10] Училищна сграда е построена през 1934 г., близо до джамията. Състои се от две класни стаи и канцелария. До 1945 г. турското училище в село Иваново е частно училище.[11]

През 1924 г. в село Иваново е основано читалище „Съзнание“.[12]

Числеността на населението на село Иваново според преброяванията през годините е както следва:[13]

Година на
преброяване
Численост
19341161
19461271
19561172
19651033
1975941
1985767
1992671
2001559
2011489
2021350

Етническият състав на населението на село Иваново по данните за етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. е както следва:[14]

Численост Дял (в %)
Общо 489 100,00
Българи 133 27,19
Турци 225 46,01
Цигани 117 23,92
Други ? ?
Не се самоопределят ? ?
Неотговорили 12 2,45

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Село Иваново към 2023 г. е център на кметство Иваново.[15][16]

В село Иваново към 2023 г. има:

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

В североизточния край на селото се намира селищната могила „Банята“ с диаметър 90 m и височина 6,2 m, на която през 2008 г. са проведени спасителни археологически разкопки[24]. Могилата е датирана от ранния, средния и късния халколит. Регистрирани са находки от керамика от културите Поляница и Коджадермен.[25]

  1. www.grao.bg
  2. ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Лесивирани почви (Luvisols). Планосоли (Planosols). // Архивиран от оригинала на 2022-05-18. Посетен на 2023-06-05.
  3. а б в Голяма енциклопедия „България“, том 6, стр. 2095, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
  4. Република България. Агенция по геодезия, картография и кадастър. КАИС – Портал за електронни услуги Кадастрална карта на България: активиране на „Виж“ → Ключови думи: (вписване на кадастрален идентификатор) → активиране на „ТЪРСИ“ (визуализира съответния поземлен имот в кадастралната карта) → в лентата с инструменти активиране на „i“ (информация за обект) → след щракване във визуализирания поземлен имот се извежда прозорец с данни за имота).
  5. Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 128. Иваново.
  6. Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ИВАНОВО (Хуйвен) (Справка към 5 юни 2023.)
  7. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 1178 „Основно училище „Васил Левски“ – с. Иваново, Шуменско (1950 - )“; История на фондообразувателя
  8. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 195 „Народно начално училище – с. Иваново, Шуменско“; История на фондообразувателя
  9. Речник на българския език. хòджа, -та, мн. -и, м. (перс.). Мюсюлмански свещеник.
  10. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 202К „Частното турско начално училище – с. Иваново, Шуменско“; История на фондообразувателя
  11. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 194 „Турско народно начално училище – с. Иваново, Шуменско“; История на фондообразувателя
  12. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 545К „Народно читалище „Съзнание“ – с. Иваново, Шуменско“ (1924 – 1944); История на фондообразувателя
  13. Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Иваново, общ. Върбица, обл. Шумен
  14. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 януари 2017. (на английски)
  15. Справка за събитията за кметство Иваново
  16. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Шумен, кметство Иваново
  17. Детайлна информация за читалище „Съзнание 1924“, село Иваново, община Върбица, област Шумен Справка към 9 юни 2023 г.
  18. Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, основно училище „Васил Левски“, село Иваново, община Върбица, област Шумен. История Справка към 9 юни 2023 г.
  19. Национален регистър на храмовете в Република България, село Иваново, област Шумен. Църква „Света Троица“ Справка към 9 юни 2023 г.
  20. Към 9 юни 2023 г. в Българска православна църква > Структура > Епархии > Варненска и Великопреславска епархия > Храмове > Шуменска духовна околия няма регистриран храм в село Иваново.
  21. Национален регистър на храмовете в Република България, село Иваново, област Шумен. Джамия Справка към 9 юни 2023 г.
  22. Български пощи, Пощенски станции, област Шумен, 9865 Иваново // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2023-06-09.
  23. Регистър на детските градини в България. Целодневна детска градина „Детски свят“, Село Иваново Справка към 9 юни 2023 г.
  24. Наредба № Н-00-0001 от 14 февруари 2011 г. „За извършване на теренни археологически проучвания“, чл. 6, ал. 2, т. 2: „Спасителни археологически разкопки се извършват при необходимост за частично или цялостно използване на терена на недвижима археологическа ценност, при риск от нейното разрушаване, включително и тези, които се извършват при непредвидено откриване на археологическа ценност, което налага незабавно проучване.“ Справка хъм 9 юни 2023 г.
  25. Светлана Венелинова. Развитие на селищната система през праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия. Каталог на археологическите обекти от праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия, стр. 36, с. Иваново, община Върбица // Архивиран от оригинала на 2018-12-20. Посетен на 2023-06-05.