Зографско четвероевангелие

Зографско четвероевангелие
	Зографско четвероевангелие
	Страница от Зографското четвероевангелие
Създаден	Х – ХІ век; Първо българско царство
Оригинален език	глаголица
Жанр	Християнска литература
Вид	Четвероевангелие
	Зографско четвероевангелие в Общомедия

Зографското четвероевангелие или Зографско глаголическо евангелие (на латински: Codex Zographensis) е средновековен български ръкопис на четирите евангелия. То е една от най-ранните запазени книги на старобългарски език: според учените датира от втората половина на Х или от XI в. Произхожда вероятно от Южна България.^[1]

История

Πрез 1843 г. архимандрит Порфирий Успенски открива ръкописа в Зографския манастир, където на следващата година го изследва Виктор Григорович. През 1860 г. зографските монаси подаряват евангелието на руския император Александър II. Днес то се пази в Руската национална библиотека под сигнатура Глаг. 1.^[2]

Писмо и украса

Четвероевангелието е писано с обла глаголица и съдържа 304 пергаментови листа (вкл. по-късна кирилска притурка на л. 289 – 304). Украсено е с цветни плетенични заставки и заглавни букви. Може да е съдържало и сега изчезнали изображения на четиримата евангелисти Матей, Марко, Лука и Йоан.^[3] На някои празни места в по-късно време са добавени несръчни рисунки на човешки фигури и животни.

Съдържание

Началото на текста е изгубено, така че в днешния си вид ръкописът започва с глава 3 на Матеевото Евангелие. Отделни празнини има и другаде. Краят също не е запазен. През XII в. са вмъкнати допълнителни глаголически листове (л. 41 – 57) от преизползван пергамент (палимпсест): долният, изличен текст на тях е от друго, по-старо глаголическо евангелие от X-XI в. През XIII – XIV век е добавен писан на кирилица синаксар (списък на църковните празници). По този начин до нас в една обща подвързия са дошли четири отделни писмени паметника: три глаголически и един кирилски.

Страница от Зографското евангелие с текст от евангелието на Лука

Издания

Jagić, V. Quattuor evangeliorum codex glagoliticus, olim Zographensis, nunc Petropolitanus. Berolini, 1879.

Изследвания

Moszyński, L. Język Kodeksu Zografskiego. T.1 – 2. Wrocław, 1975 – 1990
„Из историята на Зографското глаголическо четвероевангелие“, статия от Антон Попстоилов публикувана в сп. „Българска сбирка“, год. XIII, книжка IX, София, 1 ноември 1906 година

Бележки

↑ Славова, Т. Към локализацията на Зографското евангелие, старобългарски паметник от Х–ХІ в. – Старобългаристика, 13, 1989, № 1, 33 – 38.
↑ Христова, Б. и др., Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009, № 1.
↑ Загребин, В. М., Левшина, Ж. Л. О предполагаемых миниатюрах Зографского Евангелия. – Хризограф, 3, 2009, 478 – 491.

Външни препратки

[1] Славова, Т. Към локализацията на Зографското евангелие, старобългарски паметник от Х–ХІ в. – Старобългаристика, 13, 1989, № 1, 33 – 38.

[2] Христова, Б. и др., Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009, № 1.

[3] Загребин, В. М., Левшина, Ж. Л. О предполагаемых миниатюрах Зографского Евангелия. – Хризограф, 3, 2009, 478 – 491.

[1]

[2]

[3]