Направо към съдържанието

Порфирий Успенски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Порфирий Успенски
руски богослов
Роден
Починал
ПогребанТагански район, Русия
Религияправославие
Учил вСанктпетербургска духовна академия
Порфирий Успенски в Общомедия

Порфи́рий Успе́нски (на руски: Порфи́рий Успе́нский, светско име на руски: Константи́н Алекса́ндрович Успе́нский; 8 (20) септември 1804, Кострома – 19 април (1 май) 1885, Москва) е епископ на Руската православна църква, епископ на Чихирин, викарий на Киевската епархия. Руски изтоковед, византолог, археолог и палеограф. Инициатор, организатор и първи директор на Руската духовна мисия в Йерусалим. Почетен член на руското Императорско православно палестинско общество.

Научни приноси

[редактиране | редактиране на кода]

Произведенията на Порфирий Успенски и до ден-днешен не са загубили своето значение, защото съдържат богат фактически материал, свързан с християнската археология, архитектура, книжнина.

По време на своите пътувания епископ Успенски открива за науката някои ценни паметници. На първо място това е Синайският кодекс на Библията от IV век. На него се дължи също и изнамирането на Синайския псалтир и Синайския евхологий.

Сбирката на Порфирий Успенски

[редактиране | редактиране на кода]

По време на своите пътешествия в Синай, Йерусалим и Атон, Порфирий Успенски събира ръкописи на различни езици – арабски, грузински, гръцки, етиоптски, славянски, сирийски, турски. Славянските кодекси и фрагменти наброяват 61, като те са български, руски и сръбски.

През 1883 г. сбирката постъпва в Публичната библиотека на Санкт Петербург (Руската национална библиотека), където и сега се съхранява.

По-известните славянски ръкописи от тази сбирка са следните [1]:

1. Два глаголически листа от X – XI век, пергамент. Служебник. По форма и писмо приличат на Синайския евхологий. На библиотечната папка, с която сега са подвързани, се чете от ръката на Порфирий Успенски „Листи из Синайского служебника. Глаголица 2“. Листовете са взети от Успенски от Синайския манастир „Св. Екатерина“. Сега се пазят в неговата сбирка в Петербургската библиотека под сигнатура Глаг. 2. Спорът дали тези листове са част от Синайския евхологий е неразрешен [2], срв. и [3].

2. Откъслек от 3 листа от Драгановия миней, писан през втората половина на XIII в. на пергамент. Успенски отрязва листовете от ръкописа в Зографския манастир. Петербургската част се съхранява в РНБ под сигнатура Q.п.I.40. Зографската част е реставрирана, като са премахнати следите от плесен, която е засегнала текста. Ръкописът е изключително важен за българската средновековната литературна и езикова история, защото съдържа оригинална старобългарска химнография. Тук са поместени ранните редакции на службите за св. Иван Рилски, св.Петка Търновска, цар Петър, Кирил и Методий и Ми­хаил Воин. Има и нотирани текстове, при които са използвани две системи за невмен запис. Кодексът е интересен и със своите тератологични инициали. Сега тази част се пази в библиотеката на манастира под № 54[4] [5].

3. Лист от Четвероевангелие, писано през 1305 г., пергамент. Откъслекът сега се пази под сигнатура Q.п.I.35 [6]. Листът е откъснат от Порфирий Успенски от зографски ръкопис. Той се пази в манастира под № 40[7] [8] [9]. Зографската част сега съдържа 249 листа. Липсват: 24 листа в началото (цели три коли), по 1 лист между: лл. 129 и 130, 131 и 132, 231 и 232 и 3 или 4 листа в края. Книгата е писана в западните български книжовни центрове по източен извод. Приписката на л. 2а е от по-късно време, но посочва година на създаване 1305. Вероятно указанието за времето на написване е било на някой от изчезналите сега листове.

4. Откъслек от 1 л. Четвероевангелие, писано през 1322 г. в Търново на пергамент по нареждане на цар Георги II Тертер. Порфирий е написал с молив на първи лист: „6830 года. Болг. царя Георгия (Хиландар)“ (6830 – 5508 = 1322 г.). Както свидетелства бележката, листът е взет от Хилендарския манастир. Петербургската част е за първи описана и издадена през 1866 г. от И. И. Срезневски [10]. При постъпването в библиотеката е описан отново[11]. Съвременно описание на фрагмента е направено през 1953 г. от Е. Е. Гранстрем [12]. Сега Петербургската част се пази в библиотеката под сигнатура F.п.I.84. Останалата част на ръкописа е в библиотеката на Хилендарския манастир [13] [14].

5. Лист от Четвероевангелие от 1562 г., хартия, писан с полуустав. Успенски го откъсва от ръкопис от Зографския манастир. Сега този фрагмент се пази в неговата колекция под сигнатура F.I.601 [6]. Това е третият лист от 34-та тетрада на зографския кодекс. Манастирската част, съхранявана под № 38, е сега от 287 л., написана от книжовниците Павел и Ефрем. Ръкописът е богато украсен в балкански стил – с плетенични заставки и инициали, както и с растително-геометрични начални букви. Бележката на писачите с имената им и дата е на л.278б. Украсата е в духа на влашката ръкописна орнаментика и по всичко личи, че ръкописът има влашки произход[15] [16] [17].

6. Лист от Апостол от 1630 г., хартия, писан в Черепишкия манастир с полуустав. Този лист сега се намира в сбирката на П. Успенски и се съхранява под сигнатура F.I.609[18]. Зографската част се състои от 238 л. с много липси: от първа тетрада липсват 2 листа в началото, от 3-та – 4 л., от 6-а – 1, от 15-а – 2, от 23-та – 1 лисг. Последният лист наполовина е скъсан. Книжовникът съобщава за мястото на написването на ръкописа и годината на л. 238б. На същия лист по-късна приписка свидетелства за подаряването на ръкописа на Зографския манастир. Днес той се пази в манастирската библиотека под № 7[19] [20] [21].

7. Лист от Служебен миней за месец септември, писан през 1642 г. в Етрополския манастир „Св. Троица“ (Варовитец) от Василий Софиянец (Софиянин). Листът е откъснат от Успенски от зографски ръкопис и сега се пази в неговата сбирка под сигнатура Q.п.I.622 [22]. Зографската част съдържа 140 л. хартия. Ръкописът е добре запазен, липсват само 2 листа от 1-ва и 3 от 18-а тетрада. Писмото е изискан полуустав от етрополски тип. Ръкописът е богато украсен със заставки и инициали в балкански стил, флорални, маргинални орнаменти и множество богато разработени растително-геометрични инициали. Миниатюрата на л. 1а – св. Георги и змей в медальон – насочва към извода, че ръкописът е писан специално за Зографския манастир. На л. 1а има бележка на писача Василий Софиянец с неговото име, място на написване и дата: сы минеи исписа(х) василиа софиани(н) въ место ꙗтропол оу монастырь рекоми трѡица. и пренесе(х) въ ст҃оую горꙋ. въ монастырь зѡграф и приложи(х) оу цр(к)ва въ даръ ст҃го м(ч)ника геѡргіа ҂зр҃н [7150 – 5508 = 1642 г.]. В Зографската библиотека сега се съхранява под № 73[23] [24] [25].

8. Лист от Октоих, писан на хартия през 1644 г. от поп Манасие. Този лист сега е в сбирката на Порфирий Успенски (F.I.616) и съдържа част от антифоните. Успенски взема листа от зографски ръкопис, който сега съдържа 252 л., писан със средногорски полуустав. Липсват два листа в началото и 18 листа между 23 и 26 тетрада. На л. 2а има красива заставка в балкански стил от преплетени кръгове, оцветена в жълто, синьо и червено. Бележката на писача е на л. 252а. В Зографската библиотека сега се съхранява под № 100[26] [27].

9. Лист от Псалтир от 1669 г., хартия, писан от Аврам Димитриевич в с. Сушица (сега град Карлово), както свидетелства приписката на книжовника на л. 154б. Този откъслек сега се пази в сбирката на епископ Порфирий в Руската национална библиотека под сигнатура F,I,585[28]. В Зографския манастир се съхраняват 155 листа от ръкописа. Те са написани с красиво калиграфско писмо и изящна украса: на л. 2а – богата плетенична заставка с изображение на цар Давид; на л.1а – заставка в бал­кански стил; на л. 144-та – малка заставка с изображение на човешка глава. Срещат се геометрично-растителни инициали, също така плетенични, зооморфни и антропоморфни. На л. 154б, под бележката на Аврам Димитриевич, е поместена приписка за донасянето на ръкописа от настоятеля Мелетий от Знеполе. Зографската част от ръкописа е описвана многократно [29] [30] [31].

Трудове

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Куев 1986, с. 72 – 75.
  2. ↑ Гранстрем 1953, с. 78 – 79.
  3. ↑ Христова 2009, с. №№ 2, 3.
  4. ↑ Иванов 1931, с. 468 – 474.
  5. ↑ Райков 1994, с. 47, № 54.
  6. ↑ а б Бычков 1885, с. 43.
  7. ↑ Ильинский 1908, с. 257, № 12.
  8. ↑ Кодов 1985, с. № 12.
  9. ↑ Райков 1994, с. 43, № 40.
  10. ↑ Срезневский 1868, с. 124 – 125, 350 – 351.
  11. ↑ Отчет Императорской публичной библиотеки за 1883 г. Санкт-Петербург, 1885. с. 53.
  12. ↑ Гранстрем 1953, с. 82 – 83.
  13. ↑ Иванов 1931, с. 264 – 266.
  14. ↑ Богдановић 1978.
  15. ↑ Ильинский 1908, с. № 19.
  16. ↑ Кодов 1985, с. № 42.
  17. ↑ Райков 1994, с. 42, № 38.
  18. ↑ Бычков 1885, с. 55, № 22.
  19. ↑ Ильинский 1908, с. № 45.
  20. ↑ Кодов 1985, с. № 59.
  21. ↑ Райков 1994, с. 30 – 31, № 7.
  22. ↑ Бычков 1885, с. 61.
  23. ↑ Ильинский 1908, с. 268, № 93.
  24. ↑ Куев 1986, с. 75.
  25. ↑ Райков 1994, с. 53 – 54, № 73.
  26. ↑ Ильинский 1908, с. 264, № 63.
  27. ↑ Райков 1994, с. 63, № 100.
  28. ↑ Отчет Императорской публичной библиотеки за 1883 г. Санкт-Петербург, 1885. с. 57 – 58.
  29. ↑ Ильинский 1908, с. 264, № 59.
  30. ↑ Иванов 1931, с. 254.
  31. ↑ Кодов 1985, с. № 10.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Богдановић, Димитрије. Каталог ћирилских рукописа манастира Хиландара. Т. 1. Каталог 2. Палеографски албум. Београд, Народна библиотека Србије, 1978.
  • Бычков, И.А. Краткий обзор собрания рукописей, принадлежавших преосв. епископу Порфирию, а ныне хранящихся в Императорской публичной библиотеке. Санкт-Петербург, 1885.
  • Гранстрем, Е. Э. Описание русских и славянских пергаменных рукописей. Рукописи русские, болгарские, молдовлахийские, сербские. Ленинград, Государственная Публичная библиотека им. М. Е. Салтыкова-Щедрина, 1953.
  • Иванов, Йордан. Български старини из Македония. София, Държавна печатница, 1931.
  • Ильинский, Г. А. Рукописи Зографского монастыря на Афоне // Известия русского археологического института в Константинополе XIII. 1908. с. 253 – 272.
  • Кодов, Христо, Райков, Божидар, Кожухаров, Стефан. Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. София. София, Свят, 1985.
  • Куев, Куйо. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. 2. София, Наука и изкуство, 1986.
  • Райков, Божидар, Кодов, Христо, Кожухаров, Стефан. Каталог на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. София, CIBAL, 1994.
  • Срезневский, Измаил И. Древние славянские памятники юсового письма с описанием их и с замечаниями об особенностях их правописания и языка. Санкт-Петербург, Тимография Императорской Академии наук, 1868.
  • Христова, Боряна, Загребин, Вячеслав, Енин, Генадий. Славянски ръкописи с български произход в Руската национална библиотека в Санкт Петербург. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2009.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Порфирий_Успенски&oldid=12159805“.