Загорци (област Сливен)
Тази статия е за селото в Област Сливен. За другите села с това име вижте Загорци.
| Загорци | |
  Загорци  Загорци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 389 души[1] (15 март 2024 г.) 12,5 души/km² |
| Землище | 31,237 km² |
| Надм. височина | 134 m |
| Пощ. код | 8939 |
| Тел. код | 04527/211 |
| МПС код | СН |
| ЕКАТТЕ | 30171 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Сливен |
| Община – кмет | Нова Загора Галя Захариева (ГЕРБ; 2023) |
| Кметство – кмет | Загорци Тенко Харачерев (ГЕРБ) |
Загòрци е село в югоизточната част на България, община Нова Загора, област Сливен.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Загорци се намира на около 41 km югозападно от областния център град Сливен, около 8 km югозападно от общинския център град Нова Загора и около 26 km източно от град Стара Загора. Разположено е в Старозагорското поле на Горнотракийската низина, западно от Светиилийските възвишения. Селото е с равнинен релеф, през него тече Черковска река, десен приток на река Блатница. Надморската височина в центъра на селото е около 135 m. Климатът е преходно-континентален; почвите в землището са преобладаващо лесивирани и смолници[2].[3]
На около километър южно от селото минава автомагистрала „Тракия“, с която селото няма непосредствена пътна връзка. Връзката се осъществява по общинския път на изток през село Стоил войвода и връзка в южния край на Нова Загора с третокласния републикански път III-554, водещ на юг след връзката си с автомагистрала „Тракия“ към село Дядово и нататък до връзки с автомагистрала „Марица“ и първокласния републикански път I-8. Общинският път на запад от Загорци води към селата Събрано, Бенковски, Хан Аспарухово и други.
Землището на село Загорци граничи със землищата на: село Стоил войвода на север; село Дядово на изток; село Богданово на югоизток; село Любенец на юг; село Събрано на запад; село Братя Кунчеви на северозапад; село Караново на северозапад.
В землището на Загорци югоизточно от селото, отвъд магистралата, има микроязовир[4] на Черковска река (поземлен имот с кадастрален идентификатор 30171.69.406).[5]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на село Загорци, наброявало 1379 души при преброяването към 1934 г., намалява постепенно до 329 (по служебен документ на НСИ от 2022-12-31) към 2022 г.[6]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 392 лица, за 313 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 6 – към „турска“, за 62 – към „ромска“, за 7 – „не се самоопределят“ и за 4 – „не отговорили“.[7] В селото има значителна група тракийски калайджии, които започват да се заселват през 60-те години на XX век.[8]
История
[редактиране | редактиране на кода]След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. селото – носещо име Торлак махле (Тарлак махла), остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г., а през 1906 г. е преименувано на Загорци.[3][9]
Според местно предание, жителят на село Торлак махле (Загорци) Колю Данев прави една малка постройка от плет[10], покрита със слама, която служи само за кръщаване. Към 1825 г. той прави постройка от плет, покрита с керемиди и с комин, в която се служи и Света Литургия. Църква е построена от устà (майстор) Петко Велчев от Трявна през 1863 г. През Освободителната война църквата е опожарена.[11]
Училище в селото съществува от 1868 г. В началото се помещава в стари постройки. Било е първоначално; последователно от 1921 до 1924 г. към училището се открива прогимназиален курс. През 1963 г. се открива и VIII клас. Училищната сграда е строена през 1912 г., а през 1932 г. към нея е изградена пристройка. От 1962 до 1964 г. училището има общежитие и три занимални[12] за децата от село Събрано и за част от децата на Загорци. Основното училище „Христо Ботев“ в Загорци вероятно е закрито през 1991 или 1992 г., докогато датират последните му архивни документи.[13]
Читалище в селото е основано на 18 март 1928 г. Главен инициатор за основаването му е директорът на училището Стойчо Донев Сербезов, който става и първият председател на читалището, а през 1953 г. читалището – до тогава „Просвета“, е преименувано на неговото име. През 1975 г. е построена нова читалищна сграда.[14]
Кредитна кооперация „Орало“ е основана през 1919 г. като кооперативно сдружение, чиято основна цел е да отпуска кредити на членовете си, да им доставя стоки и да продава земеделски произведения. От 1961 г. тя е преименувана на Потребителна кооперация „Съгласие“. През март 1961 г. кооперацията приема активите и пасивите и имуществото на Кредитна кооперация „Съгласие“ в село Събрано. През март 1945 г. към кооперацията е открит отдел „Трудово кооперативно земеделско стопанство“. По-късно отделът „ТКЗС“ излиза от кооперацията и се обособява като отделно селскостопанско предприятие[15]. Със собствени средства и заеми от държавата кооперацията изгражда в двете села магазини за промишлени и хранителни стоки, заведения за обществено хранене и други.[16] От март 1980 г. кооперацията е включена в Потребителна кооперация – Нова Загора.[17]
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Село Загорци към 2023 г. е център на кметство Загорци.[18][19]
В село Загорци към 2023 г. има:
- действащо читалище „Стойчо Донев Сербезов – 1928“;[20]
- православна църква „Света Троица“;[21]
- пощенска станция.[22]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Празникът на селото е на „Свети Дух“ – 51 дни след Великден, в деня след Петдесетница.[23]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Димитър Калъчлията, роден в Торлак махле (Загорци) – български хайдутин и войвода.
- Иван Тодоров, роден в Загорци през 1920 г. – български политик, герой на социалистическия труд.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Лесивирани почви (Luvisols). Смолници (Vertisols) // Архивиран от оригинала на 2022-05-18. Посетен на 2023-08-20.
- ↑ а б Голяма енциклопедия „България“, том 5, стр. 2004, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
- ↑ Речник на българския език. МЍКРОЯЗОВЍР м. Малък язовир за местни, ограничени нужди.
- ↑ Република България. Агенция по геодезия, картография и кадастър. КАИС – Портал за електронни услуги. Кадастрална карта на България: активиране на „Виж“ → Ключови думи: (вписване на кадастрален идентификатор) → активиране на „ТЪРСИ“ (визуализира съответния поземлен имот в кадастралната карта) → в лентата с инструменти активиране на „i“ (информация за обект) → след щракване във визуализирания поземлен имот се извежда прозорец с данни за имота). Справка към 09.11.2023 г.
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Загорци, общ. Нова Загора, обл. Сливен
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Загорци, община Нова Загора, област Сливен
- ↑ Еролова, Йелис и др. Етничност, религия и миграции на циганите в България. София, Парадигма, 2013. ISBN 978-954-326-206-9. с. 19.
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ЗАГОРЦИ (Торлак махле, Тарлак махла) ..., Сл (Справка към 21 август 2023.)
- ↑ Речник на българския език. ПЛЕТ, плетъ̀т, плета̀, мн. плетовѐ и плетѝща, след числ. плèта, м. 1. Ограда, направена от забити в земята колове, между които гъсто са преплетени пръти и клони; плетище.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 69К „Църковно настоятелство при храм „Света Троица“ – с. Загорци, Сливенско (1825 – 1948)“. История на фондообразувателя.
- ↑ Речник на българския език. ЗАНИМА̀ЛНЯ ж. 2. Помещение в училище или общежитие, в което учащи се се занимават с учебна работа (подготовка на уроци, домашни работи, изпит и под.) в свободно от занятие време.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 555 „Народно основно училище „Христо Ботев“ – с. Загорци, Сливенско (1944 – 1992)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. Характеристика на документите. Списък с описи.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 155 „Народно читалище „Стойчо Сербезов“ – с. Загорци, Сливенско (1944 – )“. История на фондообразувателя.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 361 „Трудово кооперативно земеделско стопанство „Сталин“ – с. Загорци, Сливенско (1945 – 1958, 1987 – 1995)“. История на фондообразувателя.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 334К „Кредитна кооперация „Орало“ – с. Загорци, Сливенско (1919 – 1944)“. История на фондообразувателя.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 1078 „Потребителна кооперация – Нова Загора (1980 – 1991)“. История на фондообразувателя.
- ↑ Справка за събитията за кметство Загорци, общ. Нова Загора
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Сливен, кметство Загорци
- ↑ Информационна карта за 2022 г., читалище „Стойчо Донев Сербезов – 1928“, село Загорци, община Нова Загора, област Сливен
- ↑ Българска православна църква, Структура, Епархии, Старозагорска епархия, Храмове, Новозагорска духовна околия, храм „Света Троица“ – с. Загорци.
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Сливен, 8939 Загорци // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2023-08-22.
- ↑ Sabori.bg. Събор на „Св. Дух“ в с. Загорци.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-052
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-052-4. Актуалност 1981 г. Издание 1985 г.
- Горнотракийска низина. Географска карта
- Източна Румелия. Карта
| ||||||||||
