Импеданс
Импедансът (на български се използва също терминът пълно съпротивление или комплексно съпротивление) е физична величина, въведена в анализа на линейни електрически вериги при синусоидален ток. Импедансът е обобщение на електрическото съпротивление, включващ всички загуби от активни, индуктивни и капацитивни съставки във веригите. За разлика от активното електрическо съпротивление, импедансът се представя като комплексно число, чиято имагинерна част е реактивното съпротивление на включените в електрическата верига бобини и кондензатори, съответно с тяхната индуктивност и капацитет. При идеалните резистори импедансът винаги е равен на активното съпротивление.[1] Наименованието „импеданс“ е въведено от Оливър Хевисайд (Oliver Heaviside), който за първи път използва този термин през 1886 г. Впоследствие, терминът придобива по-общо значение и започва да се използва и в други области на науката и техниката, за представяне на нелинейно изменящи се величини.
Импедансът се изразява математически като сума от активното и реактивно съпротивления:
или в полярни координати:
където:
е импедансът;
е активното съпротивление;
e реактивното съпротивление;
е имагинерната единица;
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Bird, John. Electrical Circuit Theory & Technology - 5th Edition. Routledge, 2014. ISBN 978-0-415-66286-4.
