Направо към съдържанието

Реактивно съпротивление

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Реактивното съпротивление, наричано още реактанс (от френски: Réactance), е вид електрическо съпротивление, което представлява имагинерната част на комплексното съпротивление (импеданса).[1] Подобно на активното съпротивление, реактансът е противопоставянето на елемент във веригата към изменение на тока или напрежението. Поражда се само в реактивни елементи (бобини, кондензатори, взаимоиндукционни четириполюсни елементи) и се дължи на техния капацитет или индуктивност. Електрическото поле се съпротивлява на промяната в напрежението, а магнитното поле се съпротивлява на промяната в тока.

Зависимост между тока и напрежението при реактивно индуктивен характер.

Тъй като импедансът е сума от активното и реактивното съпротивления:



където:

Зависимост при реактивно капацитивен характер.

е импедансът;
е активното съпротивление;
e реактивното съпротивление;
е имагинерната единица.

Реактивното съпротивление на един елемент математически се изразява по следните начини:

  • За капацитивен елемент:
  • За индуктивен елемент:

където:

е реактивното съпротивление на съответния елемент;
е ъгловата честота (честотата в херцове умножена по );
е капацитетът;
е индуктивността.

Оттук може да се изведе, че реактивното съпротивление на бобина и кондензатор, свързани последователно e:



За общото реактивно съпротивление може да се каже, че:

  • Ако , реактивното съпротивление е капацитивно;
  • Ако , реактивното съпротивление е индуктивно;
  • Ако , тогава импедансът е само резистивен (само активно съпротивление).
  1. Bird, John. Electrical Circuit Theory & Technology – 5th Edition. Routledge, 2014. ISBN 978-0-415-66286-4.