Долна Баница
- Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.
| Долна Баница Долна Бањица | |
| — село — | |
 Църквата „Св. св. Петър и Павел“, ΧΙΧ век | |
  Долна Баница | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Гостивар |
| Географска област | Горни Полог |
| Надм. височина | 539 m |
| Население | 4356 души (2002) |
| Пощенски код | 1230 |
| МПС код | GV |
| Долна Баница в Общомедия | |
.jpg)
Долна Баница (на македонска литературна норма: Долна Бањица; на албански: Banjica e Poshtme) е село в Северна Македония, в Община Гостивар.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Горни Полог на един километър южно от град Гостивар.
Етимология на името
[редактиране | редактиране на кода]Името на селото не е производно на тестеното изделие баница, а на баня.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В началото на XIX век Долна Баница е смесено село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
| „ | С. Долня Баница — има 1 джамия и развалини отъ стара църква... И въ дветѣ Баници българитѣ колятъ частенъ курбанъ (всѣки дома си) на св. Петка, на Архангеловъ день и др.[2] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Долна Баница има 155 жители българи християни, 615 арнаути мохамедани и 16 цигани.[3]
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 10 от 17 християнски къщи в селото през 1892 година признават Цариградската патриаршия.[4]
Християнските жители на селото са разделени в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Долна Баница има 15 сръбски патриаршистки къщи.[5] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долна Баница има 48 българи екзархисти и 72 българи патриаршисти сърбомани.[6]
В 1913 година селото попада в Сърбия. През 1922-1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[7]
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Долна Баница е център на община от 4 села в Горноположкия срез и има 142 къщи със 731 жители българи и цигани.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 4356 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 355 |
| албанци | 2444 |
| турци | 1524 |
| роми | 9 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 23 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Долна Баница
Захарий Новев (1877 - ?), български учител и революционер, роден в Баница (Долна или Горна Баница)- Кирил Стефанов Йовицов, роден в Горна или Долна Баница, тетовски войвода на ВМОРО в 1924 година[10]
Юсуф Сабит (р. 1957), писател от Северна Македония
- Починали в Долна Баница
- Ставре Спирков (1871-1945), български екзархийски свещеник
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 32.
- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 66.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 214.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 298.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
- ↑ Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 50. Пощата е открита отново на 1 септември 1999 година.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.25.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 67.
| |||||||||||
