Влакче на Караджова
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: разширяване по версята на немски език. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Влакче на Караджова Τρενάκι της Καρατζόβας | |
„В Македония – дековилката снабдява сръбския фронт“, съглашенска пощенска картичка | |
Информация | |
---|---|
Тип | теснопътно междурелсие |
Статус | недействаща |
Крайни гари | Въртокоп, Съботско, Тресино |
Започва от | Въртокоп |
Свързани линии | Солун – Битоля |
Пусната | 1916 г. |
Разширение | Драгоманци - Тресино |
Закрита | 1936 г. |
Собственик | Гърция |
Оператори | Местни железници на Македония |
Дължина | 29 km (Въртокоп – Съботско) 13,5 km (Драгоманци – Тресино) |
Брой линии | единична |
Междурелсие | 600 mm |
Електрификация | не |
Схема |
Влакчето на Караджова (на гръцки: Τρενάκι της Καρατζόβας) е теснолинейна линия (дековилка), обслужвала областта Мъглен (Караджова), Гърция от 1916 до 1932 година.[1][2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Дековилката е създадена в 1916 година по време на Първата световна война от съглашенските войски за снабдяване на частите на Солунския фронт.[1][2] Теснолинейната железница тръгва от гара Въртокоп (Скидра), където се свързва с линията Солун - Битоля, и продължава 29 km през Драгоманци (Апсалос), Костурени (Ксифяни) до Съботско (Аридеа). При Драгоманци има отклонение през Поляни (Поликарпи), Бизово (Мегаплатанос) до Тресино (Орма), което е дълго 13,5 km.[2] По време на войната железницата е широко използвана за превоз на муниции и войски за и от фронта.[2]
След края на войната гръцкото правителство възлага оперирането на железницата на компанията Местни железници на Македония на Епаминондас Харилаос, която трябва да я разшири до Фущани (Фустани). Компанията в 1929 година е в локаут и в 1932 година контролът върху дековилката е поет отново от държавата.[2]
В 1936 година използването на железницата е спряно поради икономическа неизгодност.[2]