Направо към съдържанието

Икономика на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Българска икономика)
Икономика на България
Бизнес Парк София
Ранг
ВалутаБългарски лев (BGN)
Фискална годинаКалендарна година
Търговски организацииЕС, СТО, ОЧИС
Група
Статистика
БВП
  • Повишение 102 милиарда USD (номинално, 2023)[4]
  • Повишение 218 милиарда USD (ППС, 2023)[4]
Ръст на БВП
  • +1,8% за 2023
  • +2,7% за 2024
  • +2,9% за 2025[4]
БВП на глава от населението
  • Повишение 15 850 USD (номинален, 2023)[4]
  • Повишение 33 980 USD (ППС, 2023)[4]
БВП по сектор
  • земеделие: 4,3%
  • индустрия: 28%
  • услуги: 67,4%
  • (2017)[3]
Инфлация (Индекс
на потребителските цени)
Население
под прага на бедността
  • Понижение 20,6% в бедност (2022)[5]
  • Понижение 30,0% в риск от бедност или социално изключване (AROPE Eurostat, 2023)[6]
Коефициент на ДжиниПонижение 37,2 среден (2023)[7]
Индекс на човешкото развитие
  • Повишение 0,799 висок максимум (2022)[8]
  • (68 място)
  • Повишение 0,703 висок реален (2022)[8]
Работна силаПонижение 3 262 652 (2020, ILO)[9]
Работна сила
според професията
  • земеделие: 6,8%
  • индустрия: 26,6%
  • услуги: 66,6%
  • (2016)[3]
Безработица
  • Понижение 4,5% (април 2024)[10]
  • Понижение 10,7% младежка безработица (15 – 24; 2022)[11]
Средна брутна заплатаПовишение BGN 1060/ €542/ $617 (2017, НСИ)[12]
Средна нетна заплата591 BGN (март 2012)[13]
400 долара (март 2012)[13]
Основни индустрииЕлектричество, газ и вода; храна, напитки и тютюневи изделия; машини и оборудване; автомобилни части; метали, химически продукти; кокс; рафиниран петрол; ядрено гориво; аутсорсинг центрове[3]
Външна търговия
ИзносПовишение 60,7 милиарда USD (2022)[3]
Износни стокирафиниран петрол, природен газ, облекла, пшеница, рафинирана мед (2022)
Партньори за износ
ВносПовишение 60,3 милиарда USD (2022)[3]
Вносни стокисуров петрол, природен газ, медна руда, автомобили, пакетирани медикаменти (2022)
Основни партньори за внос
Преки чужди инвестиции
  • Повишение $46,92 милиарда (кумулативно към 31 декември 2017)[14]
  • Повишение В чужбина: $5,868 милиарда (31 декември 2017)[15]
Външен дългПонижение 39 милиарда USD (2019)[3]
Публични финанси
Държавен дълг
  • 23,1% от БВП (2023)[16]
  • BGN 42,4 млрд. (2023)[16]
Бюджетен дефицит
  • 1,9% от БВП (2023)[16]
  • BGN 3,5 млрд. (2023)[16]
Приходи37,9% от БВП (2023)[16]
Разходи39,8% от БВП (2023)[16]
Икономическа помощ475 милиона долара (2004 – 06)
Кредитен рейтинг
Валутни и златни резервиПовишение $28,38 милиарда (31 декември 2017)[18]
Страница в CIA The World Factbook

Икономиката на България е развиваща се[1] отворена пазарна икономика и е една от страните с висок доход.[2] Тя е сравнително индустриализирана, със средно развит частен сектор и запазени малък брой стратегически държавни предприятия.

Ползва собствена валута, емитирана от БНБ – българския лев. Българският лев е свободно конвертируема валута и от 1997 г. е свързан с германската марка в съотношение 1:1, а от въвеждането на еврото като единна валута 1 лев се разменя за 0,511 евро (1 евро е 1,96 лв.). На 10 юли 2020 г. българският лев и хърватският куна бяха включени във валутния механизъм (ERM II).[19] Членството на България в ЕС я прави част от най-големия единен пазар в света. Стремежите на страната са да получи членство в Еврозоната и Шенген, но дълговата криза (2010) и тази с мигрантите (2015), както и проблемите с корупция в съдебната и правоохранителната системи[20] отлагат тези цели.

Страната е на 40-о място от 152 страни в световната класация „Икономическа свобода по света: годишен доклад 2014“, изготвен от канадския институт „Фрейзър“.[21] По БВП на глава от населението е 92 от 228 и на 160 по ръст на БВП в света за 2011 г. България с 10,079.2 долара е последна по БВП на глава от населението от ЕС.[22]

През 2019 г. България е поставена на 111[23] по свобода на словото от Журналисти без граница – спад с 60 позиции спрямо 2008 г., когато страната е на 51[24] място

История

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Икономическа история на България

Стопанството на българите в състава на Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
 Вижте също: Български търговски агентства в Османската империя

В началото на 20 век и преди 1944

[редактиране | редактиране на кода]

Икономиката на България след Освобождението като цяло е в период на подем, това особено силно се усеща в началото на 20 век и най-вече през 20-те, по време на 30-те за българската икономика се говори като за военна икономика и обвързана с германската, като в началото на 40-те, когато Германия започва да губи Втората световна война това дава отражение на българската икономика, която претърпява спад. Като цяло периодът е маркиран от силна индустриализация (през османското владичество България няма индустрия, а само селско стопанство и занаятчийство, както и донякъде търговия).[25][26][27]

Постепенно унищожаване на частната собственост (1944 – 1949)

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Социалистическа планова икономика (1949 – 1989)

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Планова икономика в България

Икономиката в България след 1944 не много плавно, но често принудително, с помощта на партизански отряди, милиция и т.н. преминава от частна инициатива към планово стопанство. Това продължава до края на 40-те. Въпреки неособено спокойния преход икономиката като цяло отбелязва подем със значително подобряване на инфраструктурата, курорти, създаването на технологична индустрия и т.н.

Плановете се изготвят за периоди от 5 години, т.нар. петилетни планове, които се одобряват от конгрес на БКП (например на десетия конгрес се приемат директивите за развитието на стопанството през Шеста петилетка (1971 – 1975). Например през 1960 г. се изготвя планов разчет за построяване на комунизма за 20 години. Той се опира, по свидетелство на акад. Евгени Матеев, архитект на този план, на две предпоставки – България ще има достъп до необходимите енергийни източници на ниски цени и продукцията ни ще се търси на практически необятен пазар (на изток). Всичко построено след 1960 г. като производствен капацитет не държи сметка нито за разхода на енергия, нито за потребителски предпочитания[28]

Към капитализъм и свободен пазар (след 1989 г.)

[редактиране | редактиране на кода]
 Вижте също: Преход на България към демокрация и пазарна икономика и Приватизационни сделки в България
БВП на глава от населението на страните от БРИК и България (1984 – 2009)[29]

В Конституцията на Република България е записано, че тя ще развива социално пазарно стопанство, което води началото си от немската стопанска традиция. Във ФРГ е известно като Sozialmarktwirtschaft.

За разлика от други източноевропейски страни, голяма част от контрола върху производствените мощности в България остава държавен до втората половина на 90-те години. Малкото приватизация, извършена през този период е в голямата си част е направена по непозволяващи контрол и податливи на корупция правила, което води до появата на т.нар. „сива икономика“ и „икономика в сянка“.

Икономиката се свива драстично след 1987 с намаляването на съветските субсидии, нарастването на външния дълг, разпадането на системата на СИВ и загубата на съветския пазар, с който тя е тясно свързана. Жизненият стандарт спада с 40% и възстановява нивото си отпреди 1989 г. едва през юни 2004 г. В допълнение санкциите на ООН спрямо Сърбия (1992 – 1995) ѝ нанасят тежък удар. Наложеното ембарго на Белград дава почва за приходи на престъпни организации чрез контрабанда на различни видове суровини и стоки. Първите признаци на съживяване се появяват през 1994 г., когато БВП на страната нараства за първи път след 1988 и инфлацията спада от 122% през 1994 до 32,9% през 1995. Въпреки това систематичното забавяне на належащите икономически реформи, съчетано с неудачните опити на социалистическото правителство на Жан Виденов да поддържа валутния курс при висок бюджетен дефицит, довежда до икономическия срив в края на 1996 и началото на 1997. Това довежда до хиперинфлация от 311%, срив на валутния курс и масови фалити на банки.

Правителството на СДС, дошло на власт през пролетта на 1997, въвежда пакет от икономически реформи, подкрепен от МВФ и Световната банка, включително въвеждане на валутен борд, и икономиката започва да се стабилизира. То предприема и мащабни структурни реформи, свързани с приватизацията на държавните активи в икономиката. Още през 1998 е реализиран икономически растеж от 3,5%, а до 1999 инфлацията е сведена до 6,2%. Валутният курс на лева е успешно фиксиран към германската марка, а през 1999 – към еврото.

Икономическият пакет обаче увеличава неравенството между покупателната способност в различните слоеве на населението. Сериозен проблем продължават да бъдат корупцията в държавната администрация и слабото правосъдие. Посоката, поета от правителството към членство в Европейския съюз води до повишаване на доверието от страна на инвеститорите в българската икономика. Тези реформи обаче са проведени за сметка на средния бизнес, който и до днес остава по-слабо развит и са една от причините за значителната разлика между най-бедните и най-богатите слоеве от населението.

Правителството на Симеон Сакскобургготски, избрано през 2001 г., обещава да преследва основните икономически цели, поставени през 1997 от предшественика му, т.е. поддържането на режима на валутния борд, прилагането на разумни финансови закони, ускоряването на приватизационния процес и предприемането на структурни реформи. През 2004 г. България приключва преговорите с Европейския съюз и се присъединява към него на 1 януари 2007 г. Въпреки предвижданията за възход в българската икономика и намаляващия през последните години процент безработица, правителството все още е изправено пред проблемите, свързани с ниския жизнен стандарт в държавата. Към 2007 г. икономиката на България има стабилен икономически ръст от 6% на година с бюджетен излишък и плаваща инфлация. Бъдещето на икономиката зависи силно от нарастващата интеграция на страната с другите членове на Европейския съюз.

От 1 януари 2007 година в България е въведен 10% корпоративен данък, който е сред най-ниските в Европейския съюз. От 1 януари 2008 година в България е въведен 10% плосък данък върху доходите на физическите лица.

Средната работна заплата през 2009 е около 600 лева,[30] почти двойно нарастване в сравнение с 2006, когато е била 354 лева.[31] Минималната работна заплата за месец август 2009 е най-ниската в ЕС – 123 евро.[32] През второто тримесечие на 2011 г. средната месечна работна заплата нараства до 699 лв.[33] Минималната заплата е повишена на 1 септември 2011 на 270 лв. От 1 януари 2017 минималната работна заплата става 460 лв., а средната работна заплата достига 987 лв.

Търговски споразумения

[редактиране | редактиране на кода]

България е член на СТО от 1 декември 1996 г. За сравнение, Русия и Черна Гора членуват от 2012 г. Основните ползи от това споразумение са за българския износ, защото той се осъществява при по-ниски митнически тарифи и освен това СТО способства разрешаването на търговски спорове.

През март 1993 г. България подписа две споразумения – Европейското споразумение за асоцииране и Временното споразумение за търговия, търговски и сродни на тях въпроси. В съответствие с Европейското споразумение за асоцииране, митническите такси между България и страните-членки на Европейския съюз върху промишлени стоки постепенно се намалиха и премахнаха. Въведоха се и значителни облекчения при търговията със селскостопански стоки. През септември 2001 г. се сключиха нови споразумения по отношение на преработените продукти. Търговията с нечувствителни стоки напълно се либерализира. За определени продукти, за които се прилагат квоти, митата се премахнаха в рамките на квотите, а за количествата, надвишаващи квотите, митата бяха намалени.

Договореностите между България и страните членки на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕФТА) Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн гарантират почти същите преференции, както Европейското споразумение за асоцииране.

От 1998 г. България е член и на Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) през 1998 и започва процес на либерализация на търговията с промишлени и селскостопански стоки със страните членки Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Словения и Хърватия. Процесът на либерализация по отношение на промишлените стоки приключва на 1 януари 2002 г.

Други споразумения за свободна търговия, по които България е страна, са Споразумение за свободна търговия с Турция, Споразумение за свободна търговия със Северна Македония, Споразумение за свободна търговия с Естония и Израел, Споразумение за свободна търговия с Литва, Споразумение за свободна търговия с Латвия (влиза в сила на 1 април 2003). Всички споразумения за свободна търговия съдържат също така клаузи за селскостопанските продукти, включително взаимни концесии под формата на квоти с намалени или нулеви митнически ставки.

Макроикономически показатели

[редактиране | редактиране на кода]

Основни източници на данни за макроикономическите показатели са НСИ, БНБ и МФ.

БВП и стопански растеж

[редактиране | редактиране на кода]

Забележка! Тук се разглеждат номинален, реален и БВП по ППС като показатели за големината на българското стопанство. Стопанският ръст се измерва като изменението на реалния БВП в последователни години при базисни цени.

През 2014 г. БВП на България по данни на НСИ възлиза на 71,85 млрд. лв. по цени от 2010 г.

Паритет на покупателната способност

[редактиране | редактиране на кода]

Тази таблица показва БВП на глава от населението по ППС. 2019 – 2024 са предварителни изчисления на Международния валутен фонд.[34]

Година ППС на глава от населението
2010 $15,666
2011 $16,695
2012 $17,120
2013 $17,600
2014 $18,366
2015 $19,331
2016 $20,448
2017 $21,787
2018 $23,169
2019 $24,595
2020 $26,034
2021 $27,534
2022 $29,047
2023 $30,642
2024 $32,328

Потребление

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

През 2020 г. потребителските разходи на домакинствата са следните:[35]

  • за храна и безалкохолни напитки – 1872 лв. (48% повече в сравнение с 2011 г.);
  • за облекло и обувки – 188 лева (1,8 пъти повече спрямо 2011 г.);
  • свързаните с жилището (вода, ток, обзавеждане и др.) са 1121 лева (90,3 % повече в сравнение с 2011 г.)
  • за здравеопазване – 388 лв. (2 пъти повече спрямо 2011 г.);
  • за свободно време, културен отдих и образование – 250 лева (2,1 пъти повече в сравнение с 2011 г.

Инфлация

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Държавни финанси

[редактиране | редактиране на кода]

Брутният външен дълг по данни на БНБ в края на 2014 г. е 77,369 млрд. лв. (или 39,558 млрд. евро).

Външният дълг за 2005 г. е 15,46 млрд. долара.

Брутният външен дълг (БВД) нараства до 108% от БВП в края на 2008 г. от 64% в края на 2004 г.[36] 90% от дълга е частен (фирми и банки), 10% държавен.[37] Повишаването на външния дълг започва да нараства значително след 1985 г.[38]

Брутният външен дълг на България е нараснал през юни 2011 г. със 78,5 млн. евро и достига 36,2 млрд. евро към 30 юни 2011 г.[39] Брутният външен дълг се формира от чуждестранните дългове на банките, държавата, преките инвестиции под формата на вътрешно-групово финансиране и дълга на другите сектори.

В края на 2011 г. външният дълг е по-малко от 20% от БВП.[40]

Работна сила и заетост/безработица

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Безработица в България
Равнище на безработица в България по области за периода януари-септември 2015 г. (Данни, Агенция по заетостта)

През 1990 г. работната сила включва 4 026 264 души. През 2020 г. намалява до 3 262 652 души.[9]

За 2020 г., по данни на НСИ, заетите в частния сектор са 2016.6 хил., а в обществения сектор заетите са 712.1 хил. лица.[41]

Коефициентът на безработица на населението на 15 и повече навършени години през декември 2019 година за страната е 3,7%.[10] Безработицата в селата е по-висока от тази в градовете, съответно 14,8% срещу 6,9%. При разпределението по възрастови групи и по степен на образование, тя е най-висока при младежите от 15 до 24 години, където достига 8,9%[11] и при хората с начално образование, 47,7%. При хората с висше образование безработицата е 3,7%. От географска гледна точка, коефициентът на безработица в Северна България е по-висок от този в южна, като най-висок е в областите Видин, Монтана и Враца.

Сива икономика

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Равнище на заплатите

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Минимална работна заплата
Средна месечна заплата в левове на наетите лица по трудово и служебно правоотношение по статистически райони и области през март 2016 година

От 1 януари 2020 г. минималната брутна работна заплата в България, определена с постановление на МС, е 610 лв. или 312 в евро.[42] По данни на Националния статистически институт, средната месечна заплата за четвъртото тримесечие на 2019 година е 1,313 лв. (671 евро), като в обществения сектор тя е 1,371 лв., а в частния 1,294 лв.[43] Най-висока е средната заплата в сектора на създаване и разпространение на информация и творчески продукти и далекосъобщения (3,090 лв.), а най-ниска в сектора на хотелиерството и ресторантьорството (766 лв.).[43] В географско отношение, най-високата средна месечна заплата е в София, а най-ниска в Благоевград и Видин.[44]

През 2020 г. годишният общ доход средно на член на домакинство е 7002 лв. За периода 2011 – 2020 г. той се е увеличил 1,9 пъти.[35]

Бедност и разпределение на доходите

[редактиране | редактиране на кода]

Забележка! Тук се разглеждат населението под границата на бедността и индексът на Джини.

Според Евростат през 2018 г. България има най-голямото неравенство в доходите в Европейския съюз.[7]

По данни на Евростат, през 2018 г. има спад на популацията в риск от бедност или социално изключване от 2,767 милиона (38,9%) до 2,315 милиона души (32,8%) поставящо България след Румъния, Унгария и пред Гърция като държава с най-голям спад в Европейския съюз.[6] Северозападен регион има най-висок дял популация в риск от бедност (44,4%), а Югозападен е с най-нисък дял (23,0%).[45] Към 2018 г. 1,474 милиона (20,1%) живеят с тежки материални лишения.[46]

Между 2008 и 2018 1,106 милиона души са излезли от риск от бедност, което поставя България на второ място като държава членка на ЕС с най-голям спад след Румъния.[6] България има за цел да намали популацията живееща в парична бедност с 260 хиляди души като част от по-голямата стратегия Европа 2020, която цели да бъдат издигнати поне 20 милиона души от риск от бедност и социално изключване в ЕС.[47]

Платежен баланс

[редактиране | редактиране на кода]

Внос, износ и търговско салдо

[редактиране | редактиране на кода]

Основните търговски сътрудници (като дял от износа) на България са страни от ЕС. Такива са Германия, Италия, Белгия, Франция и съседките ни Румъния и Гърция. Извън ЕС значителен търговски обмен имаме с Турция, Китай, Русия, Сърбия, Сингапур и САЩ.

Обем
2009[48] 2010[48]
Износ (FOB), млрд. лв. 22,88 30,44
Внос (CIF), млрд. лв. 33,01 37,64
Салдо, млрд. лв. -10,12 -7,20
Географска структура

Към 2010 година 60,9% от износа и 58,5% от вноса на България е за и от други страни от Европейския съюз. Най-големите вносители на български стоки са Германия (10,7%), Италия (9,7%), Турция (8,5%), Гърция (7,9%), Румъния (7,5%), Франция (4,0%), Белгия (3,8%) и Сърбия (3,5%). Най-голям е вносът от Русия (16,2%), Германия (11,6%), Италия (7,4%), Румъния (7,0%), Гърция (5,9%), Турция (5,4%), Украйна (4,2%) и Австрия (3,5%). Най-голям е търговският дефицит в търговията с Русия (5,25 млрд. лв., Украйна (1,18 млрд. лв. и Германия (1,13 млрд. лв.), а най-голям е излишъкът при Сърбия (681 млн. лв.), Турция (529 млн. лв.) и Белгия (437 млн. лв.).[48]

По данни от 2005 г. десетте най-внасяни стоки са: пътнически автомобили (1860,4), медикаменти (632,2), товарни автомобили (506), памучни тъкани (345,6), каменни въглища (314,3), дизелово гориво (312,3), трактори (218,1; основно от САЩ и Холандия), антрацит (191), захар (113,3), акумулатори (109).

Износът е главно на облекло, обувки, желязо и стомана, машини и оборудване, горива.

Първичен сектор

[редактиране | редактиране на кода]
Жътва близо до Сливница. Около 43% от площта на България са обработваеми земи

Земеделие в България

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Земеделие в България
 Вижте също: Статистически данни за земеделието в България и История на българското земеделие

Между 1980 г. и 2009 г. (29 години) от основните култури се увеличават посевите на пшеница, но намаляват тези с царевица, ечемик, фасул и ориз.

Добив на полезни изкопаеми

[редактиране | редактиране на кода]

Към 2010 г. е отчетен ръст в добива на полезни изкопаеми, като извлечените количества се равняват на 79 619 хил. т. с обща стойност 2,3 млрд. лв. Спрямо 2009 г. най-голямо увеличение е регистрирал добивът на течни горива – с 60%, и на индустриални минерали – с 41%. Намалял е добивът на скалнооблицовъчни материали с 32% и на инертни материали – с 14%.[49]

България е на 10-о място в света по добив на бисмут (2006), на 31-во място по добив цинк (2006),[50] на 20-о място по добив на мед[51] и на 19-о място по добив на каменни въглища (на шесто в ЕС след Германия, Полша, Чехия, Гърция и Румъния).[52] „Елаците – Мед“ е най-голямото предприятие за добив на медна руда на Балканите и един от най-големите в Източна Европа. „Аурубис България“ е завод в Пирдоп, който през 2005 г. произвежда 240 000 т анодна мед и 60 000 т катодна мед.[53]

В България се добиват около 4 тона злато годишно, на стойност около 347 милиона лева по борсови цени.[54] Към 75% от добива е в приватизираните от задокеанската фирма Dundee Precious Metals мини в Челопеч. По данни от отчета на „Челопеч майнинг“ за 2011 г. срещу добито и изнесено от тях българско злато за 133 милиона евро държавата е получила всичко 4,7 милиона евро концесионна такса,[55] или в приход на компанията е 96,47% от неговата стойност.

Вторичен сектор

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Промишленост на България
 Вижте също: Електронна промишленост в България

Развити сектори в България са енергетика, машиностроене, хранителна промишленост, химическа промишленост, производство на строителни материали, металургия. Средното месечно ниво на растеж в промишления сектор през 2016 г. е 2,67% на годишна база. Темпото на растеж на промишленото производство осезаемо се ускорява в последното тримесечие на годината и достига 6,95% ръст на годишна база през декември, което е най-високото ниво достигнато от май 2014 г. насам.[56]

Енергетика

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Енергетика на България
Контролното табло на Пети реактор на АЕЦ „Козлодуй“

Въпреки че България притежава незначителни запаси на природен газ и нефт, нейният добре развит енергиен сектор играе важна роля на Балканите. Стратегическото разположение на страната я прави важен район за пренос и разпределение на нефт и природен газ от Русия за Западна Европа и другите балкански страни. Държавните активи в енергетиката се управляват от Българския енергиен холдинг (БЕХ).

От гледна точка на производство на електроенергия на глава от населението, България е най-големият производител и износител на електроенергия на Балканския полуостров. В Козлодуй се намира атомната електроцентрала АЕЦ „Козлодуй“ (3760 MW). Съществува предложение и за построяване на блокове 7 и 8 към АЕЦ „Козлодуй“.[57] Ядрената енергия задоволява над 35% от енергийните нужди на страната.

По-голямата част от електричеството се произвежда от ТЕЦ. В комплекса „Марица-изток“ се намират най-големите топлоелектрически централи в Югоизточна Европа.[58] Мощността на най-голямата в комплекса, ТЕЦ "Марица-изток 2 (1450 MW), се равнява на един голям и един малък реактор от АЕЦ Козлодуй. ТЕЦ 3 произвежда 870 MW, а ТЕЦ 1 – 500 MW. Други големи ТЕЦ са ТЕЦ „Варна“ (1260 MW), ТЕЦ „Бобов дол“ (630 MW) и ТЕЦ "Русе-изток (400 MW). В Пловдив електроразпределителят ЕВН финансира изграждането на нова когенерация, която ще произвежда общо над 100 MW топлинна и електрическа енергия. Газовата турбина има КПД над 90%, с което се постига значително увеличаване на енергийната ефективност и гарантиране на екологичността.[59]

Водноелектрическата енергия също е добре застъпена. Повечето ВЕЦ са с мощност от порядъка на 50 – 150 MW. Каскадата „Белмекен-Сестримо-Чаира“ е най-мощното хидроенергийно съоръжение, състоящо се от три обекта – ПАВЕЦ „Чаира“ (864 MW), ВЕЦ „Сестримо“ (240 MW) и ПАВЕЦ „Белмекен“ (375 MW).

България развива с бързи темпове и възобновяеми енергийни източници, най-вече ветрогенератори и слънчеви колектори.

Произведената електроенергия през 2008 година е 44.83 млрд. квч, от нея е консумирана 29.9 млрд. квч. Износа на електроенергия е бил 5.407 млрд. квч, а вноса 3.097 млрд. квч.

Добивът на петрол през 2008 година е бил 3357 барела/ден, при консумацията за страната 124 000 барела/ден. Доказаните резерви са около 15 млн. барела (1 януари 2009).

Добивът на природен газ през 2008 година е бил 218 млн. м³, при консумация за страната 3350 млрд. м³. Доказаните резерви са около 5663 млрд. м³ (1 януари 2009).

Химическа промишленост

[редактиране | редактиране на кода]

От тежката органична химия обхваща производството на торове, сода, киселини, нефтопреработката и производството на синтетични и изкуствени влакна, на каучукови изделия и пластмаси. Големи производители са ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС[60] който е основен доставчик на горива в Бъгария. Плевенската рафинерия „Плама“ стартирала отново през 2011 г. също е голям производител като се концентрира върху производството на битум.[61]

От леката се произвеждат се киселини, соди, минерални торове, фосфорити, сяра, препарати за растителна защита, взривни вещества и други. Голям производител е „Неохим“ АД е бивш Химическия комбинат в гр. Димитровград.[62]

Металургия

[редактиране | редактиране на кода]

Металургията в България е добре развита, като през 2010 г. заема 16% от общия износ на страната. Цветната металургия се радва на растеж до времето, в което е прекратена дейността на най-големия металургичен комбинат в България „Кремиковци“ АД: следва голям спад и се отчита отрицателно салдо в натура и в стойност (2008). Средната работна заплата в сектора е бил 1021 лв. за 2008.[63]

Хранително-вкусова промишленост

[редактиране | редактиране на кода]

Застъпени са всички производства на различни хранителни продукти, консервната промишленост, цигарите и спиртните напитки.

Консервната промишленост е един от най-старите, важни и перспективни сектори на хранително-вкусовата промишленост в България. Секторът произвежда около 6% от общия обем на продукцията и осигурява работа на около 9% от заетите лица в отрасъла. Преработва основно местни суровини, като в България се произвеждат около 86 – 87 хил. т. консерви.[64]

Бирената индустрия е добре застъпена, като над 15 местни марки в около 30 разновидности се продават на пазара, с което се нарежда на челно място в региона.[65]

Богата на минерална вода, България бутилира големи количества, като водещи предприятия се намират в София (Горна баня), Банкя, Девин, Хисаря и др. През 2010 износа на минерална вода е достигнал 10 млн. литра, основно за Северна Македония, Сърбия и Румъния. Потенциалът на този сектор не е използван достатъчно, като по данни за 2011 г. под 24% от минералните ни води се използват, останалите се изливат безполезно в реките и морето.[66]

Машиностроене

[редактиране | редактиране на кода]

В България е сравнително добре развито корабостроенето с водещи корабостроителници Варна,[67] Русе[68] и Бургас.[69] Произвежданите кораби са с различен тонаж и предназначение главно танкери, за насипни товари, пътнически, речни тласкачи и шлепове и др.

Автомобилостроенето в България е сравнително млад подотрасъл на транспортното машиностроене. В близкото минало са произвеждани редица марки леки автомобили ”Фиат”, ”Рено”, ”Москвич”, ”Роувър” в Ловеч, Пловдив и Варна, като през 2011 се произвежда единствено автомобили по лиценз на Great Wall Motors от Литекс Моторс България[70] чиито производствени мощности са 50 000 автомобила годишно, но бяха построени десетки заводи за автомобилни части.

Текстилна промишленост

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Третичен сектор

[редактиране | редактиране на кода]

Транспорт и съобщения

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Транспорт в България
 Вижте също: Железопътен транспорт в България, Автомагистрали в България, Скоростни пътища в България, Летища в България, Фериботна линия „Варна-Кавказ“, Фериботен комплекс-Варна и Русенска корабостроителница

Преимуществено значение получава строенето на магистрали и ремонтът на стари пътища след 1998 г., когато върху темата е поставен специален акцент, като основните ползи, които се посочват, са по-добрите условия за развитие на търговията и инвестициите, общото подобряване на инфраструктурата и добре усвоените евросредства.

Българските магистрали и първокласните пътища
Българските магистрали и първокласните пътища
Магистрали в България
Люлин • Марица • Рила • Струма • Тракия • Хемус • Черно море


Туризъм

[редактиране | редактиране на кода]
Златни пясъци Рила
Български зимен и морски курорт
 Основна статия: Туризъм в България

Туризмът в България е добре развит и създава 11,4% от БВП на страната (2012 г.), като се очаква този процент да нараства.[71] В туризма постоянно заетите лица са около 4%, или 140 000 души, като в активните сезони броят нараства почти двойно. България е посетена през 2012 общо от 6 540 839 чуждестранни граждани с цел туризъм (без транзитно преминалите). Техният брой е с 3,4% повече спрямо същия период на 2011 г. и броят на туристите нараства всяка година въпреки кризата (започнала 2008 г.).

Най-много туристи през 2012 г. има от Румъния, Гърция, Германия, Русия България е на трето място сред страните членки на ЕС по брой културни паметници. Наличието на 8000 минерални извори в България прави страната атрактивна SPA и балнеолечебна дестинация.[72] Въпреки това 70% от приходите идват от морския туризъм.[73]

Перспективите за развиване на туризъм са големи, тъй като страната има потенциал заради природните, културни и исторически забележителности. По данни на НСИ през 2017 г. България е била място за почивка и екскурзия на 11 596 167 души.[74] За сравнение през 2007 г. те са били 7 700 000 души.

Туристи, посетили България през 2019 г.
Националност на туристите Туристопоток Националност на туристите Туристопоток
Румъния 2 161 004 Полша 445 316
Гърция 1 277 610 Сърбия 679 336
Германия 948 492 Австрия 214 179
Турция 1 628 231 Израел 246 404
Северна Македония 605 348 Франция 250 014
Украйна 596 993 Чехия 214 550
Великобритания 508 342 Италия 167 658
Русия 460 770 Нидерлндия 176 122
Общ брой на туристи - 12 552 152

Аутсорсинг

[редактиране | редактиране на кода]

България е една от водещите дестинации в света за аутсорсинг на бизнес процеси и IT услуги. Аутсорсинг секторът в България се развива бързо и преживя значителна промяна и растеж в последните години. През това време страната направи преход от място за аутсорсинг услуги като кол центрове до предлагане на по-развити и сложни услуги като BPO и ITO.

Секторът се характеризира със заплати над средните, а работните места обикновено са в нови и модерни офис сгради. Много млади хора започват работа именно в аутсорсинга, веднага след или още по време на висшето си образование. Към края на 2018 г. в сектора са били заети 73 694 души, от които над 66 000 са били на пълно работно време.

  • Megapark
    Megapark
  • European trade center & The Mall
    European trade center & The Mall
  • Serdika Center
    Serdika Center
  • Varna Towers
    Varna Towers

Макар София да е абсолютен лидер като брой регистрирани компании с общо около 480 такива (2018), някои от другите градове в страната също се превръщат в привлекателни дестинации за аутсорсинг компаниите. Пловдив, Варна и Бургас са локации, към които все повече компании имат интерес и се отварят нови офиси и се разрастват вече съществуващите. По този начин компаниите се опитват да решат проблема с липсата на достатъчен брой квалифицирани кадри в София.

Много международни компании, които вече развиват своя бизнес в България отварят и център за споделени услуги, от който да се обслужват всички компании на групата по цял свят. За развитието на сектора спомагат по – ниските разходи за възнаграждения спрямо Западна Европа, както и наличието на голям брой квалифицирани кадри с висше образование и чужди езици. Също така в големите градове и основно в столицата се изграждат много нови и модерни сгради, клас А, които са предпочитани от аутсорсинг компаниите, като разходите за наем отново са по – ниски от аналогични в други европейски столици.

Перспективите пред развитието на сектора са за ръст, но насищане би могло да се постигне поради повишаващите се заплати и липсата на достатъчен брой специалисти.

Финансови услуги

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б World Economic and Financial Surveys World Economic Outlook Database—WEO Groups and Aggregates Information April 2020 // Международен валутен фонд. Посетен на 25 май 2020.
  2. ↑ а б World Bank Country and Lending Groups // Световна банка. Посетен на 25 май 2020.
  3. ↑ а б в г д е ж з и Bulgaria // ЦРУ. Посетен на 30 май 2023.
  4. ↑ а б в г д е ж з World Economic Outlook Database, April 2024 // IMF.org. Международен валутен фонд. Посетен на 11 април 2024.
  5. ↑ Poverty headcount ratio at national poverty lines (% of population) // Световна банка. Посетен на 14 май 2024.
  6. ↑ а б в People at risk of poverty or social exclusion // Евростат. Посетен на 11 април 2024.
  7. ↑ а б Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey // Евростат. Посетен на 11 април 2024.
  8. ↑ а б Human Development Index (HDI) // Програма на ООН за развитие. Посетен на 11 април 2024.
  9. ↑ а б Labor force, total – Bulgaria // Световна банка и ILO. Посетен на 22 септември 2020.
  10. ↑ а б Unemployment by sex and age – monthly average // Евростат. Посетен на 4 юни 2024.
  11. ↑ а б Youth unemployment rate by sex, age and country of birth // Евростат. Посетен на 11 април 2023.
  12. ↑ Средна годишна заплата национално ниво // Национален статистически институт, 22-02-2018. Посетен на 30-11-2018.
  13. ↑ а б www.google.com
  14. ↑ STOCK OF DIRECT FOREIGN INVESTMENT – AT HOME // Централно разузнавателно управление. Архивиран от оригинала на 2019-04-20. Посетен на 28 април 2019.
  15. ↑ STOCK OF DIRECT FOREIGN INVESTMENT – ABROAD // Централно разузнавателно управление. Архивиран от оригинала на 2019-04-20. Посетен на 28 април 2019.
  16. ↑ а б в г д е Euro area government deficit at 3.6% and EU at 3.5% of GDP // Евростат. Посетен на 14 май 2024.
  17. ↑ Sovereigns rating list // Standard & Poor's. Посетен на 26 май 2011.
  18. ↑ RESERVES OF FOREIGN EXCHANGE AND GOLD // Централно разузнавателно управление. Архивиран от оригинала на 2019-04-20. Посетен на 28 април 2019.
  19. ↑ България и Хърватия: крачка напред към единната валута
  20. ↑ Dutch Minister Reiterates the Netherlands Is Against Bulgaria Joining the Schengen Bloc // 06.07.2019. Посетен на 26.02.2020.
  21. ↑ Зорница Славова. Икономическата свобода по света леко намалява // Институт за пазарна икономика, 10 октомври 2014. Посетен на 18 октомври 2014.
  22. ↑ Световна Банка
  23. ↑ Reporters Without Borders. 2019 WORLD PRESS FREEDOM INDEX // Посетен на 26.02.2020.
  24. ↑ Reporters Without Borders. PRESS FREEDOM INDEX 2008 // Архивиран от оригинала на 2012-01-28. Посетен на 26.02.2020.
  25. ↑ България в началото на XX век. Икономическо развитие в началото на XX в.
  26. ↑ Людмила Живкова, С априлско вдъхновение в борбата за мир и социализъм, за единство, творчество и красота: доклади, речи, статии и изказвания, Том 3, Партиздат 1983
  27. ↑ Давид Коен, Военновременната икономика на България: 1939 – 1944, УИ Св. Климент Охридски, 2002
  28. ↑ Христов, Любомир. Банковата криза 1996: Неспособността за вземане на решения // Дневник, 12 ноември 2009. Посетен на 20 март 2015.
  29. ↑ data.worldbank.org
  30. ↑ През 2009 година се очаква средната работна заплата в България да е с 14,2 на сто по-висока от 2008, БНР, 21 февруари 2009
  31. ↑ 354 лева средна работна заплата през третото тримесечие, expert.bg, 7 ноември 2006
  32. ↑ Russia has lowest minimum wage in Europe – paper, РИА Новости, 7 август 2009
  33. ↑ Наети лица и средна работна заплата, второ тримесечие 2011 година, Национален Статистически Институт, Национален Статистически Институт, прессъобщение, 09.09.2011
  34. ↑ World Economic Outlook Database, October 2019 // Международен валутен фонд. Посетен на 14 февруари 2020.
  35. ↑ а б Димитрова, Татяна. През 2020 г. доходите растат, разходите остават без промяна // dnevnik.bg. Икономедиа АД, 15 април 2021 г. Посетен на 16 април 2021 г.
  36. ↑ JCR потвърди рейтинга на България, очаква над 5% спад на БВП, investor.bg, 24.07.2009
  37. ↑ Външен дълг, Георги Ангелов, 1.12.2008
  38. ↑ Външен дълг, antipropaganda.comxa.com, архив на оригинала от 23 август 2009, https://web.archive.org/web/20090823050025/http://antipropaganda.comxa.com/debts.html, посетен на 17 октомври 2009 
  39. ↑ Банките са увеличили чуждестранните си задължения със 193 млн. евро през юни
  40. ↑ ((en)) Merkel lässt Monti auflaufen, статия в Der Spiegel от 18 януари 2012 г.
  41. ↑ Основни резултати от наблюдението на работната сила през второто тримесечие на 2020 година // 14.08.2020 г.
  42. ↑ Monthly minimum wages – bi-annual data // Евростат. Посетен на 14 февруари 2020.
  43. ↑ а б СРЕДНА БРУТНА МЕСЕЧНА ЗАПЛАТА НА НАЕТИТЕ ЛИЦА ПО ТРУДОВО И СЛУЖЕБНО ПРАВООТНОШЕНИЕ ПРЕЗ 2019 ГОДИНА // Национален статистически институт. Посетен на 14 февруари 2020.
  44. ↑ www.nsi.bg
  45. ↑ People at risk of poverty or social exclusion by NUTS 2 regions // Евростат. Посетен на 30 юни 2019.
  46. ↑ Severely materially deprived people // Евростат. Посетен на 30 юни 2019.
  47. ↑ Europe 2020 Targets // Евростат. Посетен на 13 февруари 2020.
  48. ↑ а б в Външна търговия на България за 2010 г. – окончателни данни // nsi.bg. Национален статистически институт, 2011. Посетен на 13 септември 2011.
  49. ↑ Националното честване на Деня на миньора и отбелязването на 20-годишнината на Българската минно-геоложка камара, 2011. Изказване на председателя на Управителния съвет на Българската минно-геоложка камара д-р инж. Лъчезар Цоцорков.
  50. ↑ Статистика за добив на минерали, 2006
  51. ↑ Time. Статистика за добив на мед, 2006 // Bgs.ac.uk. Посетен на 26 юни 2018.
  52. ↑ Списък на Бритиш Петролиъм
  53. ↑ Кумерио. Годишен отчет за 2005 г. (PDF) // 2006. Посетен на 26 юни 2006. (на английски)[неработеща препратка]
  54. ↑ Борсови цени златото към 4.10.2012 г.
  55. ↑ 500 тона злато лежат в недрата на България, Добиват се 4 тона годишно, архив на оригинала от 16 октомври 2012, https://web.archive.org/web/20121016161544/http://pressadaily.bg/publication/2552-500-%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BB%D0%B5%D0%B6%D0%B0%D1%82-%D0%B2-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/, посетен на 12 януари 2013 
  56. ↑ ekipbg.com
  57. ↑ 7. и 8. блок в АЕЦ „Козлодуй“ излизат в битка с АЕЦ „Белене“ // Novinar.net. Посетен на 26 юни 2018.[неработеща препратка]
  58. ↑ Maritsa Iztok 2 financing secured The Sofia Echo, посетен на 21/12/2010
  59. ↑ Нова ТЕЦ за 100 млн. в Пловдив
  60. ↑ ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС, архив на оригинала от 24 август 2011, https://web.archive.org/web/20110824094335/http://www.lukoil.bg/Lukoil/Main.do?menuItemKey=1744-43, посетен на 17 януари 2012 
  61. ↑ „Плама“ тръгва през декември, с битума ще строят „Хемус“
  62. ↑ „Неохим“ АД, архив на оригинала от 21 януари 2012, https://web.archive.org/web/20120121202713/http://www.neochim.bg/bulgarian/?page_id=23, посетен на 17 януари 2012 
  63. ↑ В България се печелят милиарди от метали // Архивиран от оригинала на 2012-01-07. Посетен на 2012-01-17.
  64. ↑ Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци, архив на оригинала от 26 юни 2012, https://web.archive.org/web/20120626001723/http://www.org-bg.net/index.php?mid=65, посетен на 17 януари 2012 
  65. ↑ Бирена нация
  66. ↑ Пълним реките с минерална вода, архив на оригинала от 8 юли 2012, https://web.archive.org/web/20120708072323/http://www.monitor.bg/article?id=285531, посетен на 17 януари 2012 
  67. ↑ www.karieri.bg // Архивиран от оригинала на 2021-04-16. Посетен на 2012-01-17.
  68. ↑ www.capital.bg
  69. ↑ www.fakti.bg
  70. ↑ Българско производство на коли възражда автомобилостроенето у нас
  71. ↑ Прогнозират 16% дял на туризма от БВП до 2016 г.
  72. ↑ www.max-bg.com // Архивиран от оригинала на 2012-03-20. Посетен на 2021-02-16.
  73. ↑ Някъде между Гърция и Турция
  74. ↑ Официални данни на НСИ за 2017

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
     Портал „Икономика“         Портал „Икономика“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Икономика_на_България&oldid=12428408“.