Икономика на Черна гора

Икономика на Черна гора
	Икономика на Черна гора
Ранг	158-о място (ППС)
Валута	EUR Евро
Фискална година	Календарна година
Статистика
БВП	4,33 милиарда долара (номинален) (2012) 7,28 милиарда долара (ППС) (2012)
Ръст на БВП	0,2% (2012)
БВП на глава от населението	11 700 долара (ППС) (2012)
БВП по сектор	земеделие (0,8%), индустрия (11,3%), услуги (72,8%) (2011)
Инфлация (Индекс; на потребителските цени)	3% (2011)
Население; под прага на бедността	6,6% (2010)
Коефициент на Джини	24,3 (2010)
Работна сила; според професията	земеделие 6,3%, индустрия 20,9%, услуги 72,8% (2011)
Безработица	19,1 % (2012)
Средна брутна заплата	772 евро (август 2011)
Средна нетна заплата	518 евро (август 2011)
Основни индустрии	производство на стомана, алуминий, земеделие, потребителски стоки, туризъм, тютюн, картофи, цитрусови плодове, грозде, овци
Външна търговия
Износ	640 млн. долара (2011)
Износни стоки	транспортно оборудване, химикали, машини, текстил, храни, горива
Партньори за износ	Сърбия 17,5%, ; Унгария 16,9%, ; Хърватия 10,1% (2011)
Внос	2,5 млрд. долара (2011)
Вносни стоки	машини, транспортно и електрическо оборудване, химикали, горива и смазочни материали, храни
Основни партньори за внос	Сърбия 28,4%, ; Гърция 7,9%, ; Босна и Херцеговина (2011)
Публични финанси
Приходи	1,7 милиарда долара (2011)
Кредитен рейтинг	BB+ (вътрешен); BB (чуждестранен); BB+ (T&C определяне) (Standard & Poor's)
Валутни и златни резерви	400 млн. долара (2011)
	Страница в CIA The World Factbook

Икономиката на Черна гора е в период на преход към пазарна система, въпреки че държавният контрол остава голям и са нужни институционални промени. Зависимостта от приходите в туризма и износа на метали е твърде голяма и представлява риск за стабилността от външни рискове. Много от държавно контролираните предприятия работят на загуба и биват издържани чрез субсидии, което утежнява бюджета. Основни икономически проблеми на страната са голямата безработица и диспропорциите в развитието на нейните региони. Извършена е приватизация в доминиращия алуминиев сектор и финансовата сфера, като същевременно са насочени усилия за привличане на инвестиции в областта на туризма. Настъпването на финансовата криза от 2008 г. оказва отрицателно влияние чрез свито кредитиране, спад в сферата на недвижимите имоти, както и в износа на алуминий.

Общи характеристики

В периода от 2003 г. брутният вътрешен продукт на Черна гора почти се е утроил, покачвайки се от 2400 долара до 7160 долара на глава от населението, като същевременно това е и най-високият показател за страните от Югоизточна Европа (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Република Македония, Сърбия и Черна гора). Равнището на бедността се понижава от 11,3% през 2005 г. до 6,6 % през 2010 г. Въпреки успешното си развитие през първото десетилетие на XXI век, задъхващият се икономически растеж и стагниращият пазар на труда възпрепятсват бъдещия ѝ прогрес.

След преживения консуматорски бум и надутият балон в сферата на недвижимите имоти между 2006 г. и 2008 г., БВП на Черна гора се свива с 6% през 2009 г. Безработицата остава на високи нива, а задлъжнялостта потиска консумацията в страната.

Индексът по икономическа свобода на Черна гора я нарежда на 70-о място в света с нейния резултат от 62,6 пункта. постигнати са успехи в области като подобряване на контрола на публичните разходи, свободата за правене на бизнес и намаленото ниво на корупция, докато при трудовата, монетарната и търговската свобода показателите се влошават.

Преходният период към пазарна икономика се подкрепя от структурни реформи и силно интензивен частен сектор. В страната се прилагат политики за отваряне на икономиката ѝ към световните пазари, въведени са конкурентни плоски данъци и регулаторни рамки, които допринасят за по-динамичната икономическа експанзия. От друга страна бюрокрацията продължава да спъва динамиката на частната инициатива.

Ниската значимост на икономиката на Черна гора се определя от нейния малък размер, ограничена диверсификация и липсата на вътрешни спестявания, които биха били двигател за инвестиции. Заради ниския растеж на БВП в последните години, приходите в хазната намаляват като процент, което увеличава дефицита в баланса по текущата сметка. Това се отразява в нивото на външния дълг, който се покачва от 29% през 2008 г. до 51 % от БВП през 2012 г.

Земеделие

Земеделските земи и водните ресурси на страната са добре запазени от индустриалното замърсяване и осигуряват нуждите на населението от здравословна храна в т.ч. месо, мляко и млечни прдукти, мед, риба, зеленчуци, плодове, висококачествени вина. Отглеждат се също боровинки и някои ядивни гъби, както и някои билки. Горите покриват площ от 720 000 хектара, съставляващи 54% от цялата територия на страната.

Индустрия

През последните 50 години индустрията е главен фактор за развитието на икономиката на Черна гора. Индустриалните предприятия са съобразени за мащаба на СФРЮ, а 90% от индустриалната продукция е била предназначена за външни пазари в миналото. Така към днешна дата бившата югославска република разполага с капацитет за производство на 400 000 тона стомана, 1 000 000 тона боксит, 100 000 тона алуминий, 75 000 тона морска сол, 2 700 000 тона въглища годишно. ВЕЦ и ТЕЦ в страната произвеждат около 3 милиарда кВт часа електроенергия годишно.

Индустрията в страната е подпомагана още от производството на метали, машини, дървен материал, текстил, химикали, кожа и обувки, дрехи, стоки за бита, строителни и горски машини. Черна гора разполага с кланици, предприятия за обработка на рибни продукти, мелници с житни силози, пекарни, заводи за производство на напитки, винарни, тютюнопроизводство и др.

Транспорт

Черна гора притежава флотилия с повече от 40 кораба с общ капацитет от 1 000 000 тона. Пристанище Бар на входа на Адриатическо море е оборудван с капацитет за обработка на 5 милиона тона товари годишно.

Пътната мрежа на адриатическата страна е с обща дължина от 5227 км, от които 1727 км са модерна транзитна и регионална мрежа, а останалите с местно значение. Общата дължина на железопътната мрежа е 250 км, по-голямата част от която е електрифицирана. Летищата в страната са две – в Подгорица и Тиват.

Туризъм

Основна статия: Туризъм в Черна гора

Черногорското крайбрежие е дълго 293 км, от които 73 км са плажове, разположени върху 117 локации. Големият брой слънчеви дни и обилното количество сняг през зимата я правят препочитана дестинация както за летен, така и за зимен туризъм.

Очаква се туризмът в Черна гора да допринася 25,6% от БВП до 2019 г., като за сравнение числото за 2009 г. е 20,8 %. Заетите в сектора през 2009 г. са били 29 340 души, което съставлява 17,8% от цялата работна сила на страната, а до 2019 г. се очаква техният брой да нарасне до 41 320 души.

Основни туристически дестинации са Будва с нейните 17 км дълги плажове и богато историческо наследство; Котор с красивите си природни дадености и историческо наследство включено в списъка на ЮНЕСКО; Биоградска гора с Биоградското езеро и красивите гори; Ловчен; Скадарско езеро - най-голямото на Балканския полуостров; Национален парк Дурмитор, включен в списъка на ЮНЕСКО.

Брой на туристически пътувания и реализирани нощувки по години (вкл. местни и чуждестранни)

Година	Брой посещения	Брой реализирани нощувки
2008	1 188 116	7 794 741
2009	1 207 694	7 552 006
2010	1 262 985	7 964 893
2011	1 373 454	8 775 171
2012	1 439 500	9 151 236

Източници