Направо към съдържанието

Икономика на Франция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Икономика на Франция
Ранг
ВалутаЕвро (EUR, €)
Търговски организацииЕС, СТО, ОИСР
Група
Статистика
БВП
  • Понижение $2,707 трлн. (номинално, изч. за 2019)[3]
  • Повишение $3,062 трлн. (ППС, изч. за 2019)[4]
Ръст на БВП
  • 1,7% (2018) 1,3% (2019)
  • −7,2% (2020) 4,5% (2021)[4]
БВП на глава от населението
  • Понижение $41 761 (номинално, изч. за 2019)[3]
  • Повишение $47 223 (ППС, изч. за 2019)[3]
БВП по сектор
  • земеделие: 1,7%
  • иднустрия: 19,5%
  • услуги: 78,8%
  • (2017)[5]
Инфлация (Индекс
на потребителските цени)
  • 0,3% (изч. за 2020)[4]
  • 1,3% (2019)[4]
  • 2,1% (2018)[4]
Население
под прага на бедността
  • 14,2% в бедност (2015)[5]
  • 17,4% (11,045 млн.) в риск от бедност или социално изключване (2019)[6]
Коефициент на Джини 28,5 нисък (2018, Евростат)[7]
Работна сила
  • Повишение 30,411,360 (2019)[8]
  • Повишение 71,6% заетост (2019; цел: 75%)[9]
Работна сила
според професията
  • земеделие: 2,8%
  • индустрия: 20%
  • услуги: 77,2%
  • (2016)[5]
Безработица
  • 8,7% (април 2020)[10]
  • 19,0% (1Т-2020; 15 до 24 г.)[11]
Основни индустриимашини, химикали, автомобили, металургия, самолети, електроника; текстил, преработка на храни; туризъм
Външна търговия
ИзносПовишение $549,9 млрд. (2017)[5]
Износни стокимашини и транспортно оборудване, самолети, пластмаси, химикали, фармацевтични продукти, желязо и стомана, напитки
Партньори за износ
ВносПовишение $601,7 млрд. (2017)[5]
Вносни стокимашини и оборудване, превозни средства, суров нефт, самолети, пластмаси, химикали
Основни партньори за внос
Преки чужди инвестиции
  • Повишение $858,3 млрд. (31 декември 2017)[5]
  • Повишение В чужбина: $1,429 трлн. (31 декември 2017)[5]
Външен дълг $5,36 трлн. (31 март 2016)[5]
Публични финанси
Държавен дълг
  • Безизменение 98,1% от БВП (2019)[12]
  • €2,380 трилиона (2019)[12]
Бюджетен дефицит
  • €72.8 млрд. дефицит (2019)[12]
  • −3,0% от БВП (2019)[12]
Приходи52,6% от БВП (2019)[12]
Разходи55,6% от БВП (2019)[12]
Валутни и златни резервиПовишение $156,4 млрд. (31 декември 2017)[5]
Страница в CIA The World Factbook

Франция е една от икономически най-мощните държави в света. По обем на БВП тя е на второ място в Европа и на пето в света. Важни особености на стопанството на страната са силното влияние на големите френски банки и на транснационалните компании, както и високият дял на държавния сектор (около 30 %).

Първичен сектор

[редактиране | редактиране на кода]

Делът на заетите в отраслите на първичния сектор е сравнително нисък – само 4 %.

Аграрното стопанство е високоефективно, модерно и финансово стимулирано от държавата. Неговата специализация е животновъдно-растениевъдна. Животновъдството се развива в няколко направления – месно, месо-млечно и крайградско. Специализиращи отрасли са говедовъдство, свиневъдство, птицевъдство и овцевъдство. По производство на месо Франция е на първо място в Европа и на четвърто място в света (след САЩ, Китайската народна република и Бразилия). Райони с развито животновъдство са Централният френски масив, Пиренеите, Западните Алпи, Нормандия и Бретан. Растениевъдството е интензивно и многоотраслово. Неговата специализация е в отглеждането на зърнени култури (35% от растениевъдната продукция), плодове и зеленчуци (30%), грозде (18%) и др. Аграрното стопанство формира значителен дял (15%) в износа на страната.

Добивните отрасли (добив на горива, рудни и нерудни изкопаеми) намаляват своя дял при формирането на БВП. Риболовът е традиционен за селищата по атлантическия бряг.

Вторичен сектор

[редактиране | редактиране на кода]

Делът на заетите в него е 26 % от общия брой на заетите в стопанството. Специализиращи отрасли на промишлеността са енергетиката, металургията, машиностроенето, химическата и леката промишленост.

Енергетиката използва разнообразни енергоизточници – местни и вносни: въглища, нефт, природен газ, ядрено гориво, хидроресурси и др. Над 80 % от електроенергията се произвеждат в АЕЦ. Франция е на второ място по инсталирани мощности на АЕЦ – 17,7% от тези в света и на първо по произведена от тях енергия на глава от населението.

В Сен Мало (на атлантическия бряг) е изградена първата в света електроцентрала, която използва енергията на приливите и отливите (приливно-отливна електроцентрала).

Металургията и машиностроенето се развиват под влиянието на следните фактори – собствени суровини, висококвалифицирана работна сила, използване на модерни технологии и приоритетно развитие на високитехнологичните машиностроителни подотрасли. Главни металургични центрове са Мец, Нанси (Горна Лотарингия), пристанищният център Дюнкерк, Лил и Валансиен (Фландрия). От високотехнологичните машиностроителни подотрасли специализиращи са автомобилостроенето (Рено, Пежо, Ситроен) с центрове Париж, Лион, Лимож, Хавър; самолетостроенето (Париж, Тулуза); ракетостроенето; жп машиностроенето, корабостроенето и др. Териториалното разположение на химическите предприятия е в северните крайбрежни територии, които са в близост до суровините, както и в Клермон Феран, Лион, Орлеан и др. Третата по големина петролна компания в света – Тотал Енерджис е френска.

Франция има силно развита индустрия (Мишлен, Сен-Гобен, Алстом, Арева, Фраматом), както и банков и застрахователен сектор (БНП Париба, Сосиете Женерал, Акса).

Текстилната и хранително-вкусовата промишленост са традиционни отрасли за Франция. Сега предприятията и фирмите от тези отрасли са оборудвани с модерна техника и произвеждат продукция с високо качество. Франция е водещ производител на месо, сирене и вина (с центрове Южна Франция, Бретан и Нормандия). Вълнотекстилната промишленост е съсредоточена в Северна Франция (Лил), памукотекстилната – в Северозападната Франция и копринената – в Лион.

Фармацевтичната промишленост също е силно развита (Санофи), както и секторите на електрониката (Шнайдер Електрик, Алкател-Лусент), на леката промишленост (Ровента, Тефал) и козметичният сектор (Лореал, Виши, Авен). Технологичният и дигиталният сектор са традиционни за френската икономика, като първият в света чип за банкова карта е създаден във Франция.

Третичен сектор

[редактиране | редактиране на кода]

В третичния сектор делът на заетите е най-голям – 70 %, но участието му във формирането на БВП и износа на страната е по-малък. Силно развити са транспортът и туризмът. Гъстотата жп мрежата във Франция е голяма – едно от първите места в Европа. Изградени са високоскоростни жп магистрали (средна скорост 300 км). Такава жп линия е Париж – Марсилия (Монпелие), по която годишно се превозват 40 млн. пътници. Страната разполага с модерни пристанища (Марсилия, Хавър, Дюнкерк) и летищни комплекси (общо 80, най-големите от които са в Париж, Ница, Лион, Тулуза, Марсилия). Развит е и тръбопроводният транспорт.

Франция е страната с най-добре развит туризъм в света. Годишно тя се посещава от 100 млн. туристи, което я прави най-посещаваната държава. Факторите за това са многобройните природни и културно-исторически обекти със световна известност, музеите, качествената материално-техническа база за туризъм и високата култура на обслужване на туристите. Притегателен туристически център е Париж с Лувъра, Айфеловата кула, Пантеона, Триумфалната арка (стара и нова), музея на Орсе, катедралите Нотр Дам, Сакре Кьор и др. Незабравими са впечатленията от туристическите маршрути по р. Сена, до хълма на художниците – Монмартър, до Латинския квартал; парижките кафенета и др. Средиземноморските курорти на Франция (Ница, Сен Тропе, Кан) привличат туристи от цял свят. Известни планински курорти са Гренобъл, Шамони, Албервил, Вал д'Изер и Мерибел, като най-голямата територия за ски в света е Ле Троа Вале с 156 лифтови съоръжения и 340 писти с обща дължина над 600 км.

Търговията е на първо място по брой на заетите. Силно развити са и вътрешната, и външната търговия. Традиционни търговски партьори на Франция са ЕС, Великобритания, САЩ, Китай и Япония. Увеличава се търговският обмен със страните от Източна Европа, ОНД, Африка.

Образованието, наука и здравеопазването се развиват благодарение на активната финансова помощ на държавата и спонсорството от фондации и родолюбиви граждани. Университетите в Париж (Сорбоната), Лион, Нанси, Марсилия, както и изследователските медицински центрове в Париж, Амиен, Мюлуз са сред най-авторитетните в света.

Интересен факт е, че Франция притежава най-голямата изключителна икономическа зона в света, благодарение на многобройните си отвъдморски територии.

Статистика

[редактиране | редактиране на кода]

Брутният вътрешен продукт (БВП) за 2023 г. е в размер на 2 822,5 милиарда евро (+0,9%), а БВП на глава от населението е в размер на $ 61 156,8.

Безработицата във Франция през първото тримесечие на 2024 г. е 7,5%.[13]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ World Economic and Financial Surveys World Economic Outlook Database—WEO Groups and Aggregates Information April 2020 // Международен валутен фонд. Посетен на 25 май 2020.
  2. ↑ World Bank Country and Lending Groups // Световна банка. Посетен на 25 май 2020.
  3. ↑ а б в World Economic Outlook Database, October 2019 // International Monetary Fund. Посетен на 13 юни 2020.
  4. ↑ а б в г д World Economic Outlook Database, April 2020 // Международен валутен фонд. Посетен на 13 юни 2020.
  5. ↑ а б в г д е ж з и к л The World Factbook // Централно разузнавателно управление. Архивиран от оригинала на 2020-05-09. Посетен на 2 юни 2019.
  6. ↑ People at risk of poverty or social exclusion // Евростат. Посетен на 13 юни 2020.
  7. ↑ Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey // Евростат. Посетен на 13 юни 2020.
  8. ↑ Labor force, total – France // Световна банка. Посетен на 13 юни 2020.
  9. ↑ Employment rate by sex, age group 20 – 64 // Евростат. Посетен на 2 юни 2019.
  10. ↑ Unemployment by sex and age – monthly average // Евростат. Посетен на 13 юни 2020.
  11. ↑ Youth unemployment rate // ОИСР. Посетен на 13 юни 2020.
  12. ↑ а б в г д е Euro area and EU27 government deficit both at 0.6% of GDP // Евростат. Посетен на 13 юни 2020.
  13. ↑ Le Monde
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Икономика_на_Франция&oldid=12394016“.