Направо към съдържанието

Schneider Electric

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Шнайдер Електрик)
Schneider Electric S.E.
Schneider & Compagnie
Главният офис на Schneider Electric (Le Hive – „Кошерът“), която е първата сертифицирана по ISO 50001 сграда в света
Главният офис на Schneider Electric (Le Hive – „Кошерът“), която е първата сертифицирана по ISO 50001 сграда в света
ТипПублична компания
Търгувана катоEuronext: SU
ИндустрияЕлектроенергетика, машиностроене, електротехника
ПредшественикSchneider et Cie
Основаване1836 г.;
преди 187 години (1836)
(като Schneider & Cie)
ОснователиЙожен Шнайдер
Адолф Шнайдер
Седалище Франция: Рюей Малмезон, Франция
Ключови личностиЖан-Паскал Трикоар (председател на съвета на директорите)
Петер Хервек (CEO)[1]
Служители168 000 (2023)[2]
Продукциярешения за управление на енергията и системи за автоматизация
Годишни приходиПовишение 35,90 млрд. € (2023)[1][2]
Оперативна печалбаПовишение 5,933 млрд. € (2023)[2]
Чиста печалбаПовишение 4,003 млрд. € (2023)[2]
Общо активиПовишение 58,90 млрд. € (2023)[2]
СобственикCapital Group Companies
Дъщерни компанииInvensys
Уебсайтse.com
Schneider Electric S.E. в Общомедия

Schneider Electric (произн. „Шнайдѐр Електрѝк“) е френска енергийна машиностроителна корпорация, производител на оборудване за енергийни подкомплекси на промишлени предприятия, проекти за гражданско и жилищно строителство, центрове за обработка на данни.

1838: "La Gironde", първият френски локомотив

История

[редактиране | редактиране на кода]
Йожен Шнайдер – един от основателите на компанията

Компанията е основана от братята Йожен и Адолф Шнайдер през 1836 г. чрез закупуването на стоманолеярната и ковашка компания Le Creusot, която произвежда индустриално оборудване в град Льо Крьозо от 1782 г. насам. Компанията става известна като Schneider frères et Cie., братята модернизират работилниците, като въвеждат английски машини и механизират производството. След смъртта на Адолф Шнайдер компанията е преименувана на Schneider et Cie. През 1838 г. компанията произвежда първия френски парен локомотив. От основаването си до края на Втората световна война компанията се занимава основно с производство на въоръжение, както за френската армия, така и за износ. По-специално, много артилерийски оръдия в Руската империя са или разработени и произведени в заводите на Schneider по поръчка на руското военно ведомство, или са построени в руски предприятия по лиценз на тази компания. През 1929 г. Крьозо-Шнайдер управлява компанията Skoda в Чехословакия.[3] От 1939 г. интересите на Schneider включват производство на промишлено и електрическо оборудване, корабостроене, металургия, минно дело и собствена банка, Union Européenne Industrielle et Financière. От 1942 до 1960 г. групата се ръководи от Шарл Шнайдер, последният представител на фамилията в ръководството. През 1949 г. той реорганизира групата; сформирани са три големи дъщерни дружества в областта на електротехниката, промишленото производство и строителството. Въпреки че френското правителство остава най-големият клиент на групата, износът започва да се увеличава и се откриват чуждестранни предприятия.[4][5]

През 60-те години на XX век започва партньорство с белгийската индустриална група Empain, основана през 1881 г. от белгийския инженер, индустриалец и предприемач Едуард Емпен. През 1969 г. двете групи създават общата холдингова компания Empain-Schneider. Компанията за стомана FAMH е купена през 1970 г., строителната компания Spie Batignolles – през 1972 г., а производителят на индустриални превключватели Merlin Gerin – през 1975 г. През 1976 г. е закупен дялът на Westinghouse Electric в съвместното предприятие Framatome; то е създадено през 1958 г. за изграждане на атомни електроцентрали. През 1980 г. партньорството със семейство Емпен е прекратено и групата става известна като Schneider S.A.[4]

През 1982 г. правителството на Франсоа Митеран национализира всички големи банки във Франция, включително тази на групата Schneider S.A. Редица активи са продадени между 1981 и 1987 г., включително стоманодобивният и корабостроителният бизнес; основните области за Schneider остават електрическо оборудване, строителство и промишлена инфраструктура; ключови дъщерни дружества са Spie Batignolles (55% от приходите); Merlin Gerin (31%) и Jeumont-Schneider Industries (14%), като над 40% от приходите идват от операции в чужбина. В края на 80-те години групата започва да придобива компании, като първата е Telemecanique през 1988 г., последвана от покупки на американските компании Federal Power (1990 г., електрическо разпределително оборудване) и Square D Company (1991 г., за 2,23 милиарда щатски долара). През 1994 г. Square D, Merlin Gerin и Telemecanique са обединени, за да формират Schneider Electric, което става основното дъщерно дружество на Schneider S.A.[4] През 1997 г. Spie Batignolles е продадена на британската строителна компания AMEC.[6]

Ключово събитие в началото на XXI век става придобиването на най-големия производител на системи за непрекъсваемо захранване за компютърно оборудване, American Power Conversion, сделка на стойност 6,1 милиарда щатски долара, което става през 2007 г.[7]

През 2017 г. е закупен дял от 60% в британската компания Aveva, през 2023 г. делът е увеличен на 100%. През 2018 г. са закупени част от активите на индийската компания Larsen & Toubro в областта на електротехниката и индустриалната автоматизация. Германският разработчик на софтуер RIB Software е придобит през 2020 г.[8]

През януари 2021 г. изследователската компания Corporate Knights публикува версия на класацията на най-социално отговорните компании в света. Тя е оглавявана от френската Schneider Electric, която е на 29-о място година по-рано.[9]

Собственици и ръководство

[редактиране | редактиране на кода]

Сред големите акционери към края на 2022 г. са BlackRock (7,3%), Sun Life Financial (6,8%), сътрудници (3,8%); съкровищните ​​акции възлизат на 2,1%.

  • Жан-Паскал Трикоар (Jean-Pascal Tricoire, р. 1963 г.) – председател на съвета на директорите от 2013 г., от 2006 до 2023 г. е също генерален директор.
  • Петер Хервек (Peter Herweck, р. 1966 г.) – генерален директор (CEO) от 2023 г., в компанията е от 2016 г., преди това работи в Siemens.

Дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Зарядна станция на Schneider Electric за електромобили

Корпорацията включва активите на няколко придобити компании, най-големите от които са American Power Conversion, Merlin Gerin, Square D, Telemecanique, като оригиналните търговски марки се запазват за редица продуктови линии (напр. APC by Schneider Electric, Square D by Schneider Electric).

Приходите за 2023 г. възлизат на 35,9 млрд. евро, разпределение по региони: Северна Америка – 34%, Азиатско-тихоокеански регион – 28%, Западна Европа – 25% (от които Франция – 6%), други региони – 13%.[2]

Подразделяне на дейностите към 2023 г.:[2]

  • Енергетика – производство на енергийно оборудване за сгради, дата-центрове, промишлени предприятия и обекти на инфраструктурата, 79% от приходите;
  • Автоматизация на производството – производство на оборудване за автоматизация на производството, 21% от приходите.

Главен офис

[редактиране | редактиране на кода]

Главният офис на Schneider Electric е в Рюей Малмезон, Франция от 2000 г.[10] Компанията използва международен оперативен модел,[11] при който нейният ключов персонал и голям брой служители са разпределени в главните офиси в Рюей Малмезон,[12] Хонконг[13] и Бостън[14].

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Schneider Electric S.E. // Reuters. Посетен на 2024-02-20. (на английски)
  2. ↑ а б в г д е ж Financial Report 2023 // Schneider Electric S.E. Посетен на 2024-02-20. (на английски)
  3. ↑ И. А. Халепский, Начальник УММ РККА, «Отчёт начальника УММ в РВС СССР о заграничной командировке» 6 июня 1930 года.
  4. ↑ а б в Schneider S.A. -- Company History // International Directory of Company Histories, Vol. 18. St. James Press, 1997. Посетен на 2024-02-20. (на английски)
  5. ↑ Catherine Vuillermot. The Schneider Network during the Presidency of Charles Schneider, 1942-1960 // Business and Economic History On-Line, 2004. Посетен на 2024-02-20. (на английски)
  6. ↑ Amec firmly in Europe with pounds 40m Spie buy // The Independent, 1996-12-21. Архивиран от оригинала на 2022-05-24. Посетен на 2024-02-20. (на английски)
  7. ↑ Schneider Buys APC for $6.1 Billion // Informa USA, Inc., 2006-10-30. Посетен на 2024-02-20. (на английски)
  8. ↑ Schneider Electric a finalisé le rachat de RIB Software // Les Echos Investir, 2020-07-10. Посетен на 2024-02-20. (на английски)
  9. ↑ Schneider Electric возглавила рейтинг самых социально ответственных компаний мира // 2021-01-25. Архивиран от оригинала на 2021-01-25. Посетен на 2021-01-25. (на руски)
  10. ↑ Legal information // Посетен на 2019-03-15.
  11. ↑ Arakali, Harichandan. Help develop global leaders at your organisation: Schneider Electric // Forbes India. March 9, 2022. Посетен на November 16, 2022.
  12. ↑ McNees, Marissa. Schneider Electric introduces home energy solutions made from recycled ocean plastics // Recycling Today. January 4, 2022. Посетен на November 16, 2022.
  13. ↑ Campbell, Charlie (October 17, 2022). "How Schneider Electric's CEO Made It One of the Most Sustainable Companies in the World". Time. Retrieved November 16, 2022.
  14. ↑ Boston's Schneider Electric appoints Dallas-based Joshua Dickinson to CFO for North America // Dallas Business Journal. September 29, 2022. Посетен на November 16, 2022.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Schneider Electric.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Schneider_Electric&oldid=12396870“.