Ройтерс
| Ройтерс Reuters | |
 | |
 Щаб-квартирата на Ройтерс в Канари Уорф, Лондон | |
| Тип | подразделение |
|---|---|
| Индустрия | информационна агенция |
| Основаване | 1851 г. |
| Основател | Пол Ройтер |
| Седалище | Лондон, Великобритания |
| Ключови личности | Майкъл Фрайденберг (президент) Стивън Адлър (главен редактор) |
| Собственик | Thomson Reuters |
| Ройтерс в Общомедия | |
„Ройтерс“ (на английски: Reuters) е информационна агенция със седалище в Лондон. Това е втората по големина информационна агенция в света (след AP) и най-голямата по приходи. Тя предоставя новини на повечето големи медийни агенции, което ѝ създава голямо влияние в медиите и общественото мнение по света. Според доклад на Комисията по проблемите на комуникацията на ЮНЕСКО за Reuters са абонирани над 6500 вестници и 400 радио- и телевизионни станции в 153 страни.
История
[редактиране | редактиране на кода]XIX век
[редактиране | редактиране на кода]Агенция Ройтерс е основана от Пол Ройтер през 1851 г. Създадена е след развитието на телеграфа, който отваря нови възможности за прехвърляне на бизнес, новини и други новини. Първоначално компанията отразява търговските новини и обслужва банки, брокери и компании.[1] Агенцията изгражда репутация на първата, която публикува новини от чужбина. Например тя е първата в Европа, която докладва за убийството на Ейбрахам Линкълн през 1865 г.[1][2] През 1872 г. Ройтерс се разширява до Далечния Изток, а през 1874 г. и до Южна Америка. Разширяването става възможно благодарение на напредъка на технологиите и телеграфа. През 1883 г. Ройтерс започва да изпраща електронни съобщения до лондонски вестници.[3]
XX век
[редактиране | редактиране на кода]През 1923 г. Ройтерс започва да използва радио за излъчване на новини по света и е пионер в тази област.[2] През 1925 г. Асоциацията на пресата на Обединеното кралство (PA) придобива по-голямата част от акциите на агенцията и няколко години по-късно завършва придобиването и става едноличен собственик. По време на Световните войни вестник „Гардиън“ съобщава, че Ройтерс „обслужва националните интереси под натиск от британското правителство. През 1941 г. Ройтерс е освободен от натиска на преструктурирането като частна компания“. Новите собственици създават фондация Ройтерс. През същата година PA продава половината Ройтерс на Асоциацията на издателите на вестници, а съвместната собственост е разширена през 1947 г. на представители на вестници в Нова Зеландия и Австралия. По това време са написани принципите на Reuters за доверие, за да не се нарушава независимостта на компанията.[4]
През 1984 г. компанията излиза като публична компания на фондови борси като Лондонската фондова борса и NASDAQ.[5]
XXI век
[редактиране | редактиране на кода]По време на dot-com балона цената на акциите нараства и след това пада през 2001 г.[2] През 2002 г. Britannica пише, че по-голямата част от световните новини идват от три големи агенции: AP, Reuters и френската информационна агенция.
Притежава 196 офиса в 94 държави. За нея работят няколко хиляди журналисти по целия свят. Предлага както общи, така и специализирани финансови новини.[6]
През 2008 г. нейната майчина организация „Ройтерс Груп“ се обединява с канадско-американската Корпорация „Томсън“, която контролира 53% от новата компания, носеща името „Томсън Ройтерс“ (Thomson Reuters).[7]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Томсън Ройтерс, Енциклопедия Британика
- ↑ а б в Ройтерс: Обобщение на историята, The Guardian, 4 май 2007 г.
- ↑ Katie, Allen. "Reuters: a brief history". Archived from the original on 11 October 2017. // The Guardian. Retrieved 19 February 2017.
- ↑ История на компанията, Томсън Ройтерс
- ↑ "Reuters (news agency)". 26 March 2010. Retrieved 3 November 2012. // Encyclopædia Britannica.
- ↑ "News agency" // Encyclopædia Britannica. 23 August 2002.
- ↑ "Reuters (news agency)" // Encyclopædia Britannica. 26 March 2010. Посетен на Retrieved 3 November 2012.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт Архив на оригинала от 2009-08-02 в Wayback Machine.
|
