Направо към съдържанието

Бургазлии

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бургазлии са жителите на град Бургас, България. Това е списък на видни представители.

Родени в Бургас

[редактиране | редактиране на кода]
  • Агоп Мелконян (10 март 1949 – 23 юли 2006) – писател фантаст, преводач, журналист, университетски преподавател и книгоиздател.
  • Анка Върбанова Попова – Мур – музикант, дъщеря на композитора Върбан Попхристов Върбанов, основал първото музикално училище в Бургас. С дарение на Анка и сестра ѝ Цвета е изграден Домът за стари хора в гр. Бургас. За жеста сестрите Върбанови са обявени за почетни граждани на гр. Бургас. От 2000 година Домът за стари хора носи техните имена.
  • Антон Дончев (р. 14 септември 1930) – съвременен писател, академик на БАН. Известен е в страната и в чужбина с романа си „Време разделно“.
  • Апостол Карамитев (17 октомври 1923 – 9 ноември 1973) – театрален и филмов актьор.
  • Атанас Киров (р. 24 септември 1946) – български състезател по вдигане на тежести, няколко пъти световен и европейски шампион.
  • Атанас А. Лимонов, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[1]
  • Андрей Тодоров (10.04.1967) - национален и интернационлен шампион по спортни танци
  • Божидар Божанов (р. 1987) – политик
  • Бойчо Ангелов (р. 26 януари 1957) – художник приложник.
  • Валентин Иванов (р. 1 юли 1967) – астроном, работещ в Европейската южна обсерватория, автор на научна фантастика.
  • Валентин Фъртунов (15 август 1957 – 9 март 2014) – писател, издател и журналист.
  • Васил Ангелов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина[2]
  • Васил Димитров (р. 1933) – колоездач и треньор.
  • Варненски и Преславски митрополит Симеон (9 февруари 1840 – 23 октомври 1937)
  • Венда Райкова (р. 14 декември 1942) – поетеса.
  • Венко Пиперов
  • Венцислав Витанов (р. 1950) – поет, художник.
  • Виолета Масларова (25 октомври 1925 – 6 август 2006) – художник, живопис.
  • Виолета Пефтичева (р. 4 юни 1988) - фотограф
  • Владимир Василев (4 ноември 1883 – 27 декември 1963) – литературен и театрален критик.
  • Владимир Владимиров (р. 1948) – художник, карикатурист.
  • Генко Генов (1928 – 30 септември 1993) – създател на фестивала „Златният Орфей“.
  • Георги Баев – Джурлата (9 ноември 1924 – 18 февруари 2007) – художник, маринист.
  • Георги Дюлгеров (р. 30 септември 1943) – режисьор, сценарист и продуцент.
  • Георги Дюлгеров (певец) (р. 7 септември 1980) – поп изпълнител, композитор.
  • Георги Калоянчев (13 януари 1925 – 18 декември 2012) – актьор.
  • Георги Каназирски (28 април 1884 – 17 юли 1939) – бивш кмет на Бургас.
  • Георги Каприев (р. 6 март 1960) – професор по философия, основател на българската философска византинистика.
  • Георги Караджов (р. 25 май 1958) – оперен певец, поет, прозаик.
  • Георги Костадинов (р. 3 март 1950) – олимпийски шампион по бокс (злато – Мюнхен 1972).
  • Георги Найденов (6 август 1949 – 10 януари 2014) – поп певец и музикант.
  • Георги Раданов (28 юли 1924 – 24 декември 1991) – актьор.
  • Гиньо Ганев (2 март 1928 – 18 декември 2016) – политик, народен представител и национален омбудсман.
  • Янчо Михайлов (свещеник Йоан Карамихалев) (р. 12 септември 1957) – богослов, поет, преводач, преподавател и свещенослужител на БПЦ.
  • Даниел Божков (р. 1959) – художник.
  • Даниел Костов (р. 9 април 1962) – дмн, професор по хирургия, началник катедра Хирургия при Военноморска болница, Варна към Военномедицинска академия София. Специалист в заболяванията на черен дроб, панкреас, жлъчен мехур, жлъчни пътища, дебело черво, стомах, хранопровод и лапароскопска хирургия.
  • Димитър Аврамов (6 септември 1929 – 1 май 2008) – философ, изкуствовед.
  • Димитър Атанасов (р. 31 декември 1985) – певец, композитор.
  • Димитър Георгиев, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[3]
  • Димитър Димитров – Херо (р. 9 юни 1959) – треньор по футбол.
  • Димитър Каракостов (17 февруари 1888 – 4 февруари 1979) – инженер, бивш кмет на Бургас.
  • Димитър Костадинов (р. 11 септември 1948) – поет, писател, критик.
  • Димитър Николов (р. 18 май 1967) – икономист и политик, кмет на Община Бургас от 2007 година.
  • Димитър Рачков (р. 18 септември 1972) – актьор и телевизионен водещ.
  • Димитър Таралежков
  • Димо Ангелов – колоездач на столетието на България, олимпийски състезател (три 6-и места, Мюнхен 1972).
  • Димо Василев (р. 1960) – оперен певец.
  • Динко Хаджидинев (21 ноември 1926 – 21 април 2005) – треньор по баскетбол, автор на книгата „Бургас – есенни сънища“.
  • Евгени Динев (р. 6 юни 1976) – фотограф пейзажист.
  • Елжана Попова (р. 21 януари 1962) – актриса.
  • Емил Чакъров (29 юни 1948 – 4 август 1991) – музикант и диригент.
  • Екатерина Бъчварова (21.06.1968) - национална и интернационлна шампионка по спортни танци
  • Иван Арабов (р. 8 август 1934) – оперен певец.
  • Иван Ванев (1938 – 25 декември 2007) – стругар и поет, написал текста „Бургаски вечери“.
  • Иван Коларов (р. 23 октомври 1948) – музикант и композитор („Бургаски вечери“).
  • Иван Кьосев (5 февруари 1933 – 2 октомври 1994) – художник, график и илюстратор.
  • Иван Ланджев (р. 1960) – доктор и професор на математическите науки. Има множество публикации в областите на теоретичната информатика, теорията на кодирането, криптографията, алгебрата и теорията на числата.
  • Иво Тасев – Арманито (р. 1960) – поет, драматург и стажант-репортер.
  • Иво Янакиев (р. 12 октомври 1975) – гребец, олимпийски шампион (бронз, Атина 2004 – гребане скиф).
  • Илиян Иванов (р. 18 юли 1963) – български и американски психиатър, художник, музикант и филмов продуцент, почетен гражданин на Бургас.
  • Йордан Ангелов – Даката (р. 21 април 1969 г.) – художник.
  • Каприел Каприелян (р. 1930) – бокс, носител на купа „Странджа“ (1954 г.)
  • Катя Зехирева (10 декември 1926 – 26 август 2009) – актриса
  • Кети Пану (1927 – 2008) – гръцка актриса
  • Киран Коларов (р. 31 март 1946) – актьор и режисьор.
  • Кирил Дончев (р. 21 февруари 1936) – композитор и автор на филмова музика.
  • Кирил Турлаков, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[3]
  • Кичка Бодурова (р. 29 ноември 1955) – българска поп певица.
  • Кольо Кехайов (р. 1945) – художник и скулптор.
  • Коста Кехайов (6 април 1888 – 13 февруари 1926) – адвокат, бивш кмет на Бургас.
  • Коста Проданов (1889 – 1 април 1956) – инженер, бивш кмет на Бургас.
  • Костас Варналис (26 февруари 1884 – 16 декември 1974) – гръцки поет, романист, публицист и общественик, роден и отрасъл в България.
  • Коста Костов (р. 4 юли 1955) – дм, доцент, началник Клиника по пулмология и фтизиатрия, Военномедицинска академия, София
  • Красимир Гюлмезов (р. 10 февруари 1961) – поп певец, музикант, композитор и аранжор
  • Кристиян Тодоров (р. 10 май 1992) – художник, публицист и модел.
  • Кръстьо Станишев (12 май 1933 – 2 януари 2019) – български поет и преводач.
  • Лазар Николов (26 май 1922 – 7 февруари 1995) – композитор и музикален педагог.
  • Люба Алексиева (р. 19 ноември 1926) – актриса.
  • Любомир Бодуров (1922 – 1992) – оперен певец.
  • Любомир Воденичаров (1925 – 1992) – лекар хирург, ортопед и поет.
  • Любомир Добрев (р. 10 август 1937) – актьор.
  • Манче Делчев, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов[4]
  • Мариана Карагьозова-Финкова (р. 1949) – юристка
  • Мария Бакалова – актриса (р. 1996)
  • Мария Димитрова (Баръмова) (р. 1974) – председател на фондация „Безопасни улици от Валя“.
  • Мария Мутафчиева – Мери (р. 10 февруари 1973) – вокал на група Мери Бойс Бенд.
  • Мария Статулова (р. 13 септември 1953) – театрална и кино актриса.
  • Месроб Енгибаров – Емо (20 януари 1949 – 26 август 2007) – фотограф и общественик.
  • Милен Николов Добрев – боец К-1.
  • Милка Стоянова (р. 3 декември 1949) – поетеса.
  • Милка Янакиева (р. 27 юли 1924) – оперетна и естрадна певица и драматична актриса от близкото минало.
  • Мирослав Мутафчиев (р. 20 септември 1969) – китарист на група Мери Бойс Бенд.
  • Михаил Попов (р. 11 ноември 1969) – секретар на фондация „Безопасни улици от Валя.
  • Невена Мандаджиева (р. 6 юли 1941) – актриса.
  • Неделчо Карабелов (13 декември 1939 – 17 януари 2021) – архитект.
  • Недялко Йорданов (р. 18 януари 1940) – поет и драматург, носител на награда „Златен Орфей“ за цялостно творчество през 1997 г.
  • Нейчо Попов (13 юли 1924 – 20 март 1974) – режисьор и актьор.
  • Нико Попов (12 октомври 1836 – 5 септември 1905) – бивш кмет на Бургас.
  • Никола Александров (1 януари 1860 – 21 май 1935) – бивш кмет на Бургас.
  • Никола Вълков (декември 1861 – 7 юли 1903) – адвокат, бивш кмет на Бургас.
  • Никола Гьомуш, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[3]
  • Никола Инджов (р. 30 септември 1935) – поет, публицист, есеист, преводач на поезия от испански, португалски, руски и сръбски.
  • Никола Нейков (1934) – боксьор.
  • Никола Странджански (8 април 1932 – 7 септември 2009) – журналист, писател и преводач.
  • Никола Съботинов (р. 13 септември 1941) – учен физик, академик, председател на БАН (2008 – 2012).
  • Пенка Седларска (р. 9 май 1949) – изкуствовед и художник.
  • Олга Шевкенова (р. 27 септември 1934) – пианист.
  • Панайот Бончев (р. 31 декември 1933) – химик.
  • Панайот Русалиев (1846 – 10 октомври 1922) – бивш кмет на Бургас.
  • Паулина Станчева (31 януари 1907 – 12 юли 1991) – писател на детска литература.
  • арх. Петко Йовчев (24 август 1955 – 11 май 2012) – почетен член на Съюз на архитектите в България.
  • Петко Маринов (р. 11 юни 1949) – баскетболист и треньор.
  • Петър Пондев (11 юни 1914 – 12 ноември 1984) – литературен критик.
  • Петя Дубарова (25 април 1962 – 4 декември 1979) – поетеса.
  • Православа Гугучкова (р. 1 декември 1941) – офталмолог.
  • Продан Проданов (23 юни 1933 – 20 декември 2009) – бивш кмет на Бургас.
  • Радостин Кишишев (р. 30 юли 1974) – футболист.
  • Радостин Дамасков (р. 29 декември 1959) – скулптор и художник.
  • Райна Кабаиванска (р. 15 декември 1934) – оперна певица.
  • Рафи Бохосян (р. 29 януари 1993) – поп певец.
  • Рашко Ломски (р. 24 септември 1961) – боксьор, световен вицешампион и европейски шампион (сребърен медал за световната купа по бокс от Монреал, Канада, 1981).
  • Русанка Ляпова (р. 17 януари 1966) – преводач
  • Руси Петров (р. 16 април 1944) – борец, световен шампион и вицешампион (златен медал на световно първенство София, България, 1971; сребърен медал от световно първенство Мар дел Плата, Аржентина, 1969).
  • Руси Гочев (р. 9 март 1958) – футболист.
  • Руси Стоянов (р. 1955) – художник.
  • Руси Чанев (р. 18 септември 1945) – драматичен и филмов актьор.
  • Светозар Неделчев - драматичен и филмов актьор.
  • Симеон Шивачев – Моната (р. 4 май 1970) – художник.
  • Стайко Славов (1960 – 2006) – актьор, режисьор.
  • Стефан Делчев (22 март 1950 – 26 юни 2019) – художник живописец, поет.
  • Стефан Възелов (1926 - 2011) - лекар, хирург
  • Стефан Диомов (р. 16 февруари 1945) – композитор.
  • Стефан Нейчев – колоездач.
  • Стефан Тинтеров – Вен Тин (22 март 1885 – 6 юни 1912) – поет символист.
  • Стефан Чапкънов (1938 – 2020) – основател ансамбъл „Странджа“.
  • Стефка Йорданова (1947 – 17 януари 2011) – европейска шампионка по лека атлетика в дисциплината 800 метра гладко бягане (Ротердам, 1973).
  • Стивън Апостолов (1928 – 2005) – американски режисьор
  • Стойко Сакалиев – Саката (р. 25 март 1979) – футболист.
  • Стоян Каралев (р. 1930) – диригент хор „Родна песен“.
  • Стоян Райчевски (р. 1 юли 1944) – публицист, политик, историк и етнограф.
  • Стоян Цанев (28 февруари 1946 – 5 февруари 2019) – художник, график и живописец.
  • Тодор Кръстев (р. 24 февруари 1940) – архитект новия мостик.
  • Тодор Пеев (р. 1937) – професор химик.
  • Тони Димитрова (р. 10 януари 1963) – певица.
  • Тончо Русев (20 април 1932 – 10 април 2018) – композитор, диригент и музикант.
  • Тончо Токмакчиев (р. 2 май 1963) – актьор.
  • Хари Арабян (р. 19 януари 1959) – скулптор.
  • Хиндо Касимов (11 октомври 1934 – 24 юли 1986) – актьор.
  • Хрант Баклаян (р. 1906) – архитект.
  • Христо Зайков (р. 1961) – колоездач.
  • Ясен Русалиев (1852 – 10 октомври 1917) – бивш кмет на Бургас.
  • Златка Димитрова (р. 1986) - модел
  • Янис Йоанидис (1900 – 1967) – гръцки комунист

Починали в Бургас

[редактиране | редактиране на кода]
  • Аристотел Димов – професор, ректор на ВХТИ.
  • Атанас Сиреков (29 август 1898 – 16 ноември 1939) – кмет на Бургас.
  • Атанас Славов (1860 – 1924) – общественик, кмет на Бургас.
  • Владимир Бурилков (1882 – 2 декември 1968) – журналист.
  • Георги Шагунов (15 март 1873 – 10 ноември 1948) – композитор и диригент.
  • Григор Дяков (1865 – 10 август 1945) – бивш кмет на Бургас.
  • Дамян Заберски (7 април 1929 – 23 януари 2006) – художник.
  • Димитър Стефанов (15 август 1872 – 12 февруари 1940) – български революционер и политик.
  • Димитър Бракалов (10 януари 1840 – 14 декември 1903) – кмет на Бургас.
  • Дянко Пръвчев (10 октомври 1889 – 14 януари 1944) – кмет на Бургас.
  • Иван Хаджипетров (1834 – 1909) – кмет на Бургас.
  • Йови Воденичаров (1850 – 15 април 1915) – кмет на Бургас.
  • Коста Проданов (1889 – 1 април 1956) – кмет на Бургас.
  • Кръстю Недялков (1932 – 1989) – художник.
  • Лалю Недев (1885 – 14 януари 1930) – кмет на Бургас.
  • Милка Коларова (1927 – 2021) – дългогодишен преподавател в ЕСПУ „Васил Левски“ – гр. Малко Търново, краевед, автор на книгите: „Малко Търново – Страници от миналото“ (I и II част) и „Евренозово през вековете“, почетен гражданин на Малко Търново от 2015 година
  • Никола Вълков (декември 1861 – 7 юли 1903) – кмет на Бургас.
  • Николай Искъров (28 юни 1951 – 23 август 2001) – поет.
  • Панайот Русалиев (1846 – 10 октомври 1922) – кмет на Бургас.
  • Петко Росен (Петко Чорбаджиев – 15 октомври 1880 – 30 април 1944) – писател, критик, юрист, политик.
  • Иван Цанков (1840 – 1925) – български революционер, бивш кмет на Бургас.
  • Иван Минтов (1858 – 18 февруари 1908) – кмет на Бургас.
  • Иван Джелепов (16 октомври 1878 – 14 януари 1930) – кмет на Бургас.
  • Петко Дачев (1943 – 2010) – акордеонист
  • Петко Росен (Петко Чорбаджиев – 15 октомври 1880 – 30 април 1944) – писател, критик, юрист, политик.
  • Петър Житаров (8 ноември 1876 – 10 февруари 1938) – кмет на Бургас.
  • Продан Гарджев (8 април 1936 – 5 юли 2003) – борец, олимпийски шампион.
  • Продан Проданов (23 юни 1933 – 20 декември 2009) – кмет на Бургас.
  • Стайко Неделчев (18 май 1914 – ?) – дипломат и кмет на Бургас.
  • Стефан Чапкънов (1938 – 2020) – основател ансамбъл „Странджа“.
  • Стефка Йорданова (1947 – 2011) – бегачка
  • Христо Богоев (25 ноември 1855 – 14 януари 1930) – адвокат, кмет на Бургас.
  • Цоня Дражева (26 юли 1954 – 7 юни 2013) – археолог, историк, културовед

Други

[редактиране | редактиране на кода]
  • Васил Стумбев, български революционер, пунктов ръководител на ВМРО за Бургас [5]
  • Атанас Карафезлиев (10 декември 1966, Поморие) – музикант тромбонист, професор д-р, преподавател в НМА в София, Симф. орк. на БНР.
  • Генко Генков (1 февруари 1923 – 3 март 2006) – художник.
  • Иван Карайотов (р. 20 декември 1941, с. Лозен, Хасковска област) – виден изследовател на Бургаския регион.
  • Константин Ташев (18 септември 1935 – 1990) – композитор („Момчето, което говори с морето“).
  • Милка Стоева (11 ноември 1926, гр. Айтос – 2002) – хоров диригент.
  • Радко Ловджиев (р. 19 октомври 1930) – диригент, създател и ръководител на вокална формация „Чайка“ и ансамбъл „Ат. Манчев“.
  • Стоимен Сарафов (1865 – 1931) – политик и стопански деец, на когото е наречено село Сарафово (днес квартал на Бургас).
  • Тодор Икономов (р. 10 септември 1835, с. Жеравна – 9 ноември 1892) – бургаски префект.
  • Филип Кутев (1903 – 1982) – композитор и диригент.
  • Христо Фотев (25 март 1934, Истанбул, Турция – 27 юли 2002, София, България) – поет.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  2. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.
  3. ↑ а б в Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  4. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  5. ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 20.
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Бургазлии.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бургазлии&oldid=12438933“.