Русанка Ляпова
| Русанка Ляпова | |
| българска литературна преводачка | |
| Родена | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учила в | Софийски университет |
Русанка Костова Ляпова е българска преводачка от сръбски, хърватски, босненски, македонски, основно в областта на литературния превод.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Русанка Ляпова е родена през 1966 г. в Бургас, където завършва английската езикова гимназия „Гео Милев“.
Завършва Факултета по славянски филологии към Софийски университет, специалност сърбохърватска филология — избира я заради любовта си към Васко Попа, когото открива като ученичка, благодарение на стихосбирката „Игри“ в превод на Симеон Владимиров. Затова и първите ѝ опити за превод са именно на поезията на Васко Попа – части от „Далече в нас“ се появяват в „Литературен вестник“.
Първата публикувана книга в неин превод е „Сараевско Марлборо“ на Миленко Йергович (ПИК, 1998).
| „ | За мен преводът е вид любов. Който не обича, не превежда. Това е първият импулс – превеждаш, защото ти харесва. Защото докато го правиш, изпитваш физическо усещане за текста, той ти се подчинява. Сещам се по този повод... Като малка в „Как се каляваше стоманата“ ме порази мястото, където се обясняваше как Матросов, като се учил да лети, усещал, че самолетът не му се подчинява, чувствал го като буен кон под себе си, правел грешка след грешка. Докато един ден не излязъл в много лошо време за летене и изведнъж го обзело опияняващото усещане, че този път получава от машината всичко, което поиска. Разбира се, това не е постоянно усещане... това са моменти на летене! Помня, че веднъж се оплаках на Йовица в писмо, че нещо в текста не ми харесва, а той отговори: „Понякога превеждаш, защото искаш, а понякога – защото трябва.“ Едните моменти компенсират другите... Чувството не е толкова на власт, колкото на съизмерване, на взаимодействие. Не ставаш нито манипулатор на текста, нито слуга, а негов равен. За мен най-хубавия тип отношения между хора, между човек и текст, между всичко, е на равнопоставеност. | “ |
Русанка Ляпова, „Моменти на летене“, интервю в сп. HER, 17 юли 2009 г. | ||
През годините работи като преподавател по сръбски език във Военното училище във Велико Търново, в Пловдивския и Софийския университет, във Военната академия в София. От 1994 г. се занимава изключително с художествени преводи.[1]
Членува в Съюза на преводачите в България и в Клуба на театралния преводач.
В превод на Ляпова на български излизат книги на автори като Мирослав Кърлежа, Борислав Пекич, Данило Киш, Милорад Павич, Дубравка Угрешич, Миленко Йергович, Йовица Ачин, Радослав Петкович, Владимир Арсениевич, Слободан Селенич, Светислав Басара, Роберт Перишич, Едо Попович, Давид Албахари, Елена Ленголд, Михайло Пантич, Фарук Шехич, Татяна Громача, Анте Томич и други.[2][3]
Ляпова превежда театрални текстове и детски пиеси. В неин превод на сцената на Младежкия театър е поставена пиесата „Летище“ от Тена Щивичич.[4]
С нея е едно от интервютата в документалната книга за художествения превод на Марин Бодаков „Преведе от...“ („Панорама“, 2013).
Награди
[редактиране | редактиране на кода]Преводът ѝ на романа на Павич „Пейзаж, рисуван с чай“ („Алтера“, 2009) ѝ носи наградата за 2010 г. на Съюза на преводачите в България.[5] През 2014 г. Ляпова получава награда за ярки постижения в областта на превода на художествена литература на СБП за превода на сборника с разкази „Мама Леоне“ от Миленко Йергович (поредица „Кратки разкази завинаги“, „Жанет 45“, 2014)[6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Страница за Русанка Ляпова, сайт на секция „Художествена литература“ към СБП.
- ↑ Визитна картичка на Русанка Ляпова, сайт на Комикс дружество „Диаскоп“, Пловдив
- ↑ Преводи от Русанка Ляпова, излезли на български, GoodReads.com
- ↑ Преведени театрални текстове от Русанка Ляпова, Theatre.art.bɡ
- ↑ Награди на Съюза на преводачите в България, в-к „Култура“, брой 41 (2614), 26 ноември 2010.
- ↑ Награди на Съюза на преводачите в България, в-к „Култура“, брой 34 (2783), 17 октомври 2014.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Интервюта
- „Давид Албахари и жанра на късия разказ. Разговор с Русанка Ляпова“, сп. Informo, бр. 15, януари 2014
- „Преводът е мисловно пътуване“, интервю на Христина Мирчева с Русанка Ляпова за „Диаскоп комикс“, 30.09.2014, с връзки към откъси от преводни книги
- Преводи на Русанка Ляпова
- Преводачката за „Мама Леоне“ на Миленко Йергович в „Арт ефир“ на БНР
- Преводачката за „Прочетено в очите ти“ и „Дневник на прогонената душа“ на Йовица Ачин в „Арт ефир“ на БНР
- Из „Прочетено в очите ти. Разкази на свещ“, Йовица Ачин
- „Престоят ми сред трампазлините“, разказ от Йовица Ачин в сайта Сборище на трубадури
- Откъси от преводи на Русанка Ляпова Архив на оригинала от 2015-02-01 в Wayback Machine., „Открита литература“
- „Да бъдеш поетеса в Сърбия в епохата на разпада“, есе от Миряна Вукмирович
- „Девет бири“, разказ от Елена Ленголд във в. „Дневник“
- „Сервиз за чай Уеджуд“, разказ от Милорад Павич в Литературен клуб
- „Картички“, разказ от Давид Албахари
|
