Михайло Пантич
| Михайло Пантич Михајло Пантић | |
| сръбски филолог | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  Сърбия |
| Научна дейност | |
| Област | История на литературата, литературна критика |
| Работил в | Белградски университет |
Михайло Пантич (на сръбски: Михајло Пантић) е сръбски учен, писател и литературен критик.
Той е вицепрезидент на борда на сръбския ПЕН център. Преподавател по „История на сръбската литература“ и „Креативно писане“ във Факултета по филология в Белградския университет[1][2].
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Михайло Пантич е роден на 10 януари 1957 година в Белград. Работи като редактор в литературните издания „Албатрос“ и „Пан“. Бил е редактор на известните сръбски периодични издания „Литературна реч“ (Книжевна реч) и „Литературни новини“ (Книжевне новине), а по-късно и на списанията „Светът на думите“ (Свет речи) и „Литературен журнал“ (Книжевни гласник).[1][2]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Михайло Пантич е публикувал 25 книги (къси разкази, есета, критики, изследвания, антологии). Негови къси разкази са преведени на 15 езика[1][2].
Автор е на сборниците с разкази „Хроника на стаята“ (1984), „Вондер в Берлин“ (1987), „Поети, писатели и други от менажерията“ (1992), „Новобелградски истории“ (1994), „Седмият ден от кошавата“ (1999), „Не мога да си спомня едно изречение“ (2000) и „Ако това е любов“ (2003). Съставител е на антологиите „Антология на сръбския разказ. 1945-1995“ (1997), „Четене на водата – сръбски разкази за риболова“ (1998) и „Малка кутия – най-кратките сръбски разкази от ХХ век“ (2001)[1][2].
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]През декември 2009 година президентът на България Георги Първанов връчва на Пантич орден „Св. св. Кирил и Методий“ - първа степен[3].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Михайло Пантич // Liternet.bg
- ↑ а б в г Михайло Пантич // Двуезична библиотека
- ↑ „Първанов връчи награди на двама сръбски учени“ // Телевизия Европа, 3 декември 2009
|
