Анте Томич

Анте Томич
	Анте Томич
	Анте Томич, 2024 г.
Роден	22 април 1970 г. (54 г.) Сплит, Хърватска
Професия	журналист, писател
Националност	Хърватия
Активен период	1988 -
Уебсайт	Страница в IMDb

Анте Томич е съвременен хърватски писател и журналист.

Биография

Роден е в Сплит през 1970 година. Завършва философия и социология. Работи като журналист в хърватския ежедневник „Свободна Далмация“.

За кратко време се превръща в популярен съвременен писател в Хърватска още след първите си две книги „Забравих къде съм паркирал“, сборник разкази (1997) и „Какво е мъж без мустаци“, роман (2000).

Продължава да пише разкази, есета, романи, които по комичен начин разказват за живота и манталитета на хората от далматинското Загоре.

Произведения

Романи

Što je muškarac bez brkova (2000)
„Какво е мъж без мустаци“, изд. „Алтера“, София (2015), прев. Русанка Ляпова
Ništa nas ne smije iznenaditi (2003)
Ljubav, struja voda i telefon (2005)
Čudo u Poskokovoj Dragi (2009)
„Чудото в Поскокова Драга“, изд. ИК „Колибри“, София (2015), прев. Русанка Ляпова
Punoglavci (2011)

Сборници

Zaboravio sam gdje sam parkirao (1997) – разкази
„Забравих къде съм паркирал“, изд., прев.
Veliki šoping (2004) – разкази
Krovna udruga i druga drama (Anđeli pakla) (2005) – пиеси, с Ивица Иваничевич
Dečko koji obećava (2009) – публикации
Nisam pametan (2010) – публикации
Klevete i laži (2011) – публикации

Други

Smotra folklora (2001)
Klasa optimist (2004)
Građanin pokorni (2006)

Външни препратки

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ante Tomić (writer) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.