Светислав Басара

Светислав Басара
	Светислав Басара
сръбски писател
	Светислав Басара през 2014 г.
Роден	21 декември 1953 г. (70 г.) Баина Баща, Социалистическа федеративна република Югославия
Националност	Сърбия
Учил в	Ужичка гимназия
Работил	писател, дипломат
Литература
Жанрове	разказ, есе, роман
Течение	постмодернизъм
Известни творби	„Легенда за велосипедистите“ (1987)
Награди	„Нолитова награда“; НИН-ова награда (2006, 2021)
Семейство
Съпруга	Вида Чрънчевич-Басара
Деца	2
Уебсайт	Страница в IMDb
	Светислав Басара в Общомедия

Светислав Басара (на сръбски: Светислав Басара) е сръбски писател и дипломат. Автор е на повече от двадесет книги с разкази, есета, романи и драми.

Биография

Роден е в Баина Баща на 21 декември 1953 г.^[1]. Между 2001 и 2005 г. е посланик на Сърбия и Черна гора в Кипър.^[2]. От декември 2009 до края на 2020 г. води своя колонка във вестник „Данас“, която е озаглавена „Фамозно“.^[3]

Сред най-известните му произведения са сборникът с разкази „Изгубен в супермаркета“, книгата с есета „На ръба“, романите „Джон Б. Малкович“, „Краткодневие“, „Китайско писмо“.

На българските читатели Светислав Басара е познат от някои преводи на негови разкази в литературната периодика, а в началото на юли 2009 г. издателство „Колибри“ публикува на български език романа „Легенда за велосипедистите“.

Признание и награди

Награда „Жељезаре Сисак“ за романа „Легенда за велосипедистите“.^[2]
Романът „Легенда за велосипедистите“ (1996) е избран за най-добрия сръбски роман на десетилетието.
Носител на Нолитова награда за романа „Монголски бедекер“.^[4]
НИН-ова награда за романа „Възход и падение на паркинсоновата болест“ (2006)
Като колумнист на вестник „Данас“ получава наградата „Станислав Сташа Маринкович“ за 2010 година.^[5]
НИН-ова награда за романа „Контраендорфин“ (2021)

Библиография

Приче у нестајању (1982)
Peking by Night (1985)
Кинеско писмо (1985)
Напукло огледало (1986)
На ивици (1987)
Фама о бициклистима (1987)
- Легенда за велосипедистите. Превод от сръбски Русанка Ляпова. София: Колибри, 2009, 290 с. ISBN 978-954-529-700-7 ^[6]
На Граловом трагу (1990)
- По следите на Свещения Граал. Превод от сръбски Жела Георгиева. София: Гея-Либрис, 2016, 256 с. ISBN 978-954-300-155-2
Монголски бедекер (1992)
Looney Tunes (1997)
Бумеранг (2001)
Џон Б. Малкович (2001)
Успон и пад Паркинсонове болести (2006)
- Възход и упадък на паркинсоновата болест. Превод от сръбски Соня Андонова. София: Агата-А, 2020, 312 с. ISBN 978-954-540-148-0 ^[7]
Изгубљен у самопослузи (2008)
- Изгубени в супермаркета. Превод от сръбски Русанка Ляпова. София: Сонм, 2016, 356 с. ISBN 978-954-8523-83-7
Дневник Марте Коен (2008)
Нова Страдија (2009)
Фундаментализам дебилитета (2009),
Почетак буне против дахија (2010)
Mein Kampf (2011)
Дуговечност (2012)
Гнусоба (2013, Лагуна, Београд)
Тушта и тма (2014, Лагуна, Београд) – кореспонденция с Миленко Йергович
Анђео атентата (2015, Лагуна, Београд) – награда „Биляна Йованович“
- Ангелът на атентата. Превод от сръбски Рада Шарланджиева. София: Панорама, 2019, 342 с. ISBN 978-954-9655-97-1
Други круг (2015, Лагуна, Београд) – втори том с кореспонденция с Миленко Йергович
Очај од нане (2016, Лагуна, Београд)
Андрићева лествица ужаса (2016, Лагуна, Београд)
Нова српска трилогија (2017, три по-рано публикувани романа – „Успон и пад Паркинсонове болести“, „Дневник Марте Коен“ и „Почетак буне на дахије“, обединени от общата им историческа съдба)
Пушачи црвеног бана (2017, сборник с публицистични текстове от колонките му във вестник „Данас“)
Атлас псеудомитологије (2018, Београд, Службени гласник у саиздаваштву са Институтом за јавну политику из Београда)

На български в периодиката

Въведение в шизофренията. Превод от сръбски Александра Ливен и Асен Благоев. – „Литературен вестник“, бр. 46, 1993, с. 4-5.
Фаталният купон. Превод от сръбски Йордан Ефтимов. – „Литературен вестник“, бр. 21, 1996, с. 15.
Писмо от ада. Превод от сръбски Жела Георгиева. – „Литературен вестник“, бр. 29, 1996, с. 10.
Няма вече нови години. Превод от сръбски Мария-Йоанна Стоядинович. – „Литературен вестник“, бр. 5, 1998, с. 9.
Структура на илюзиите. – В: сп. „Демократически преглед“, 2001.
Разкази. Превод от сръбски Жела Георгиева. – В: сп. „Сезон“, 2002, кн. 4.
Сърцето на земята (роман). Превод от сръбски Людмила Миндова. – В: сп. „Факел“, 2006, кн. 1, с. 130 – 184.

Източници

↑ Радисављевић, Зоран. Време у негативу // Политика, 16. 6. 2007. Архивиран от оригинала на 24 септември 2015. ((sr))
↑ ^а ^б Светислав Басара // Геопоетика. Архивиран от оригинала на 2020-03-27. Посетен на 2014-03-11. ((en))
↑ Басара, Светислав. Фамозно // Данас. Посетен на 30 август 2022. ((sr))
↑ Светислав Басара // Лагуна. Архивиран от оригинала на 26 август 2011. ((sr))
↑ „Сташа“ Светиславу Басари, „Бурзан“ Николи Томићу, Данас, 8.6.2010. ((sr))
↑ Йордан Ефтимов, „Авторът като съставител“, рец. във в. „Капитал“, 1 октомври 2009 г.
↑ Една от първите реакции на българското издание е в предаването на Георги Коритаров по телевизия „Европа“ на 22 февруари 2021 г.: „Светислав Басара – между две НИН-ови награди за литература“ (първа част) Архив на оригинала от 2021-08-05 в Wayback Machine. и „Гротеска и модерност – как литературата разрушава митове?“ (втора част) Архив на оригинала от 2021-08-05 в Wayback Machine..

Външни препратки

Разкази на Светислав Басара в Литернет

Разкази

„Чудесният свят на Агата Кристи“ (разказ), превод от сръбски Соня Андонова, електронна публикация на 18 юни 2001 в grosni-pelikani1.hit.bg (оригинална публикация „Литературен форум“, 1999)
„Обучение“ (разказ), превод от сръбски Соня Андонова, електронна публикация на 11 юли 2005 в grosni-pelikani1.hit.bg
„Въздушна парабола“ и „Учението на дон Уинстън“, превод от сръбски Соня Андонова. – „Литературен вестник“, бр.41-42, 2011 Архив на оригинала от 2021-08-05 в Wayback Machine., с.13 [из авторската колонка в Данас с бележка за гостуване в България]
„Гъзиян, кралят на Жарково и Железник“ (разказ), превод от сръбски Соня Андонова. – В: „Литературен вестник“, бр. 9, 7 – 13.03.2012 Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., с.9, 12 – 13.
„Из „По следите на Граала“ (откъс от роман), превод от сръбски Жела Георгиева – В: „Литературен вестник“, бр. 13, 2015 Архив на оригинала от 2016-05-16 в Wayback Machine., с. 9, 13.
„Писмо от ада“ (разказ), превод от сръбски Соня Андонова. – В: „Литературен вестник“, бр. 2, 13 – 19 януари 2016 Архив на оригинала от 2016-02-03 в Wayback Machine., с.9.
„Magen David“ (разказ), превод от сръбски Русанка Ляпова, електронна публикация на сайта на Съюза на преводачите в България, 2016
„Изгубен в супермаркета“ (разказ), превод от сръбски Русанка Ляпова, електронна публикация в Литературен клуб, 30 ноември 2016

Интервюта

((sr)) „Србија је увек без нечега“, интервю, в. „Политика“, 23 октомври 2011
((sr)) „Басара: Против Ћосића нема борбе“, интервю, Б92, 8 октомври 2012

За него

Душица Потич, „Нана, Зола и Басара“ (за романа на Басара „Краткодневие“), превод от сръбски Соня Андонова, в. „Литературен вестник“, бр. 25, 27 юни 2001 г.
((en)) „Chinese Letter by Svetislav Basara“ Архив на оригинала от 2014-03-30 в Wayback Machine., отзив на сайта Bookslut, септември 2005

[1] Радисављевић, Зоран. Време у негативу // Политика, 16. 6. 2007. Архивиран от оригинала на 24 септември 2015. ((sr))

[geo-2] а ^б Светислав Басара // Геопоетика. Архивиран от оригинала на 2020-03-27. Посетен на 2014-03-11. ((en))

[3] Басара, Светислав. Фамозно // Данас. Посетен на 30 август 2022. ((sr))

[lag-4] Светислав Басара // Лагуна. Архивиран от оригинала на 26 август 2011. ((sr))

[5] „Сташа“ Светиславу Басари, „Бурзан“ Николи Томићу, Данас, 8.6.2010. ((sr))

[6] Йордан Ефтимов, „Авторът като съставител“, рец. във в. „Капитал“, 1 октомври 2009 г.

[7] Една от първите реакции на българското издание е в предаването на Георги Коритаров по телевизия „Европа“ на 22 февруари 2021 г.: „Светислав Басара – между две НИН-ови награди за литература“ (първа част) Архив на оригинала от 2021-08-05 в Wayback Machine. и „Гротеска и модерност – как литературата разрушава митове?“ (втора част) Архив на оригинала от 2021-08-05 в Wayback Machine..

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]