Георги Коритаров
| Георги Коритаров | |
| български журналист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил в | Демокрация (вестник) Свободна Европа TV+ Европа bTV Нова телевизия |
Георги Стоянов Коритаров е български журналист. Смятан е от някои за представител на качествената и сериозна журналистика.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Образование и младежки години
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 10 май 1959 г. в София. През 1984 г. завършва специалност славянска филология – сърбохърватски език в Софийския университет „Климент Охридски“. По време на следването си става сътрудник на Държавна сигурност (ДС) под псевдонима Алберт.
Коритаров владее сръбски, хърватски, руски, полски, английски и китайски, ползва и албански език.
Журналистическа кариера
[редактиране | редактиране на кода]С журналистика започва да се занимава от създаването на вестник „Демокрация“ като парламентарен репортер. По-късно работи за кратко във вестниците „Демокрация 91“ и „Континент“. От 1992 г. е в Радио „Свободна Европа“, където първо е политически репортер, а по-късно става водещ на предаванията „Радиожурнал“, „Светът в 13“, „Преди полунощ“ и „Балкански компас“[3].
През 2003 г. Коритаров е водещ на аналитичния преглед на печата „Блиц“, съвместно издание на Радио „Свободна Европа“ и телевизия Би Ти Ви в рамките на сутрешния блок „Тази сутрин“. На 22 януари 2004 г. в предаването бившият служител на руските спецслужби Александър Литвиненко заявява, че президентът на Русия Владимир Путин пере пари и продава наркотици заедно с висши служители в Кремъл, шефове на специални служби и др.[4] Интервюто е оценено като „страхотно“ от Иво Инджев.[5]
В началото на 2004 г. обаче предаването спира, тъй като договорът за него изтича и не е подновен.
От началото на 2005 г. Коритаров е в Нова телевизия и Радио „Нова Европа“. По Нова телевизия води половинчасово токшоу, наречено „Коритаров Live“, което първоначално се излъчва късно вечерта, а по-късно става част от сутрешния блок на Нова телевизия „Здравей, България“ (за известен период сутрешният блок на Нова телевизия е в непрекъсната надпревара за рейтинг със сутрешния блок на Би Ти Ви, чието лице е Николай Бареков[6]).
На 21 ноември 2008 г. е уволнен от Нова телевизия. Официалната версия за това е неспазването от страна на водещия на принципите на журналистическия плурализъм и използването на телевизионния екран за лични цели.[7] Българският хелзинкски комитет излиза с декларация в негова защита.[8][9]
От 2010 до края на януари 2018 г. работи в телевизия „ТВ плюс“.[10]
От 1 февруари 2018 г. е автор и водещ на предаването „Свободна зона с Георги Коритаров“ в телевизия „Европа“.[11]
Последното телевизионно предаване с негово участие е на 5 април 2021 г., когато коментира току-що провелите се парламентарни избори. Гости в предаването са Георги Харизанов и Иво Беров.[12]
Ваксиниран с първа доза срещу КОВИД-19, поради усложнения след предаването е откаран в болница „Токуда“, където дава положителен резултат при PCR тест, има и сърдечна недостатъчност.[13] Умира сутринта на следващия ден 6 април 2021 г.[14]
Отличия и награди
[редактиране | редактиране на кода]- годишната награда на президента на Радио „Свободна Европа“ и радио „Свобода“ за 2001 г. за „изключителен принос за отстраняването от власт на Слободан Милошевич“[3][15]
- годишната награда на НАФТЕКС за „гражданска позиция“ – 2003 г.[3]
- годишната награда за „най-добър политически анализатор“ за 2003 г. на политически кръг „Мисъл“[3]
- специалната награда на „Промедия“ в рамките на международния радио-телевизионен фестивал в Албена – 2003 г. за „успешно съчетаване на радио и телевизионна журналистическа форма в предаването „Блиц“[3]
- голямата специална награда на радио-телевизионния фестивал в Албена 2003 г. – участие в церемонията по връчването на годишните награди „Еми“ в Ню Йорк[3]
- годишната награда на Българска медийна коалиция (БМК) за цялостен принос за независимостта на медиите в България и утвърждаване на ценностите на гражданското общество[3]
Критики
[редактиране | редактиране на кода]Сътрудничество с ДС
[редактиране | редактиране на кода]На 13 февруари 2004 г. във вестник „Стандарт“ е публикувана статия, в която се твърди, че Георги Коритаров е бивш сътрудник на Държавна сигурност.[16]
На 20 май 2006 г. самият министър на вътрешните работи на България в правителството на тройната коалиция Румен Петков официално съобщава, че Коритаров е бил агент на ДС.[17] Заради този скандал около новообявени досиета Румен Петков е подложен на остри критики от политици и журналисти, вкл. от президента Георги Първанов, министър-председателя Сергей Станишев и политици от ДСБ.[18]
Георги Коритаров разказва в ефир как е бил вербуван. Твърди, че службите са го принудили с шантаж да работи за тях, след като са го хванали, че е използвал фалшив документ, за да се освободи от военна служба. Бил е агент на Шесто управление на ДС под псевдонима Алберт в продължение на 10 години.[19][20][3]
Според разследващия журналист Христо Христов противозаконното разкриване на агентурното минало на Коритаров е вдъхновено от вътрешния министър Румен Петков, когото Коритаров критикува. След тези изказвания Христов получава телефонни заплахи да прекрати публичната си дейност.[21]
Според журналисти и общественици скандалът цели да дискредитира водещи журналисти, но заедно с това и да компрометира архивите на Държавна сигурност като исторически извор.[22]
Други
[редактиране | редактиране на кода]Обвиняван е, че подкрепя претенциите за съществуване на „македонско малцинство“ в България[23], включително от археолога Николай Овчаров[24].
Настоява българите да признаят историческата вина на Царство България за депортираните евреи от територията на Македония през март 1943 г.[25]
Открито обявява, че коалицията „Обединени патриоти“ е проект, построен върху ксенофобския популизъм и историческия шовинизъм.[26]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Свободна зона. Часът е 9 без 5. София: Фама, 2021, 208 с. ISBN 9786192180553 (посмъртно издание)
- Преводи
- Миодраг Булатович, Из „Ездач на ездачите“. – Литературен вестник, бр. 27, 1992, с. 7
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Митко Новков, Коритаров blitz, Коритаров live // бр. 9. в-к Култура, 11 март 2005. Посетен на 28 февруари 2021.[неработеща препратка]
- ↑ Митко Новков, Рицарят // бр. 31. в-к Култура, 16 септември 2005. Посетен на 28 февруари 2021.
- ↑ а б в г д е ж з Георги Коритаров разказа в ефир за агент Алберт, НетИнфо, 26 май 2006.
- ↑ Бистра Драголова, Георги Коритаров: Няма да ми затворят устата, Mediapool.bg, 13 февруари 2004.
- ↑ Против Коритаров и неговото уволняване, блог на Иво Инджев, 21 ноември 2008.
- ↑ Телевизията сутрин // бр. 31. в-к Култура, 16 септември 2005. Посетен на 28 февруари 2021.
- ↑ Георги Коритаров се раздели с „Нова телевизия“. – media.actualno.com, 2008-11-21, архив на оригинала от 8 януари 2009, https://web.archive.org/web/20090108191015/http://media.actualno.com/news_201366.html, посетен на 21 ноември 2008
- ↑ Българският хелзинкски комитет защити уволнения Георги Коритаров, в-к Банкер, 21 ноември 2008.
- ↑ Емил Коен, За уволнението на Коритаров или отново за „технологията на морала“, сайт на Българския хелзинкски комитет, 23 ноември 2008.
- ↑ Телевизиите и лицата: Коритаров се завръща по ТВ плюс (2) // СБЖ, 1 февруари 2010. Посетен на 28 февруари 2021.
- ↑ Василев, Васил. Коритаров вече ще разпитва в телевизия „Европа“ // ClubZ.bg, 30 януари 2018. Посетен на 28 февруари 2021.
- ↑ Тайната на българските гласове // Телевизия „Европа“, 5 април 2021. Архивиран от оригинала на 2021-04-11. Посетен на 6 април 2021.
- ↑ Стана ясна причината за смъртта на Георги Коритаров, actualno.com, 06.04.2021 г.
- ↑ Напусна ни Георги Коритаров // Телевизия „Европа“, 6 април 2021. Посетен на 6 април 2021.[неработеща препратка]
- ↑ Георги Коритаров получи президентската награда на „Свободна Европа“ // Mediapool.bg, 27 март 2005. Посетен на 28 февруари 2021.
- ↑ Агент Алберт от ДС не е символът на демокрацията Архив на оригинала от 2005-12-02 в Wayback Machine., в. „Стандарт“, 13 февруари 2004.
- ↑ Коритаров и Кеворкян са били агенти на ДС, каза Румен Петков, в-к Дневник, 20 май 2006.
- ↑ Петков под атака заради досиетата[неработеща препратка], в-к Сега, 22 май 2006.
- ↑ Коритаров си призна и се извини Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine., в. Стандарт, 27 май 2006.
- ↑ Истината на Георги Коритаров, Mediapool.bg, 26 май 2006.
- ↑ Василев, Васил. Журналистът Христо Христов: Само 3% от архивите на Държавна сигурност са извадени на светло // FrogNews.bg, 8 февруари 2012. Посетен на 9 септември 2012.
- ↑ Кой се плаши от осветените досиета?, в-к Банкер, 10 юни 2006.
- ↑ Г. Коритаров: Просветените поколения ще берат исторически срам от декларацията за Северна Македония, предложена от ВМРО, Faktor.bg, 10 октомври 2019.
- ↑ Николай Овчаров, И Коритаров наплю българския род!, StandartNews.com, 10 декември 2020.
- ↑ Георги Коритаров призовава българите към покаяние за депортираните еврейски деца (Коментар, излъчен по ТВ Европа на 5 ноември 2020 г.), Marginalia.bg, 6 ноември 2020.
- ↑ Какво ще стане с партиите – отровители на българския политически живот? (коментар по ТВ „Европа“ от 5 февруари 2021 г.), Marginalia.bg, 6 февруари 2021.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Свободна зона с Георги Коритаров“ на сайта на телевизия „Европа“ Архив на оригинала от 2021-01-21 в Wayback Machine.
- От и за Георги Коритаров в Националния каталог на академичните библиотеки в България (НАБИС)
|
