Иво Инджев
| Иво Инджев | |
| български журналист и блогър | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Литература | |
| Жанрове | репортаж |
| Семейство | |
| Съпруга | Росица Павлова-Инджева |
| Уебсайт | ivo.bg |
Иво Любомиров Инджев е български журналист, блогър и автор на публицистични книги. Член на Източния екип за стратегически комуникации на Европейския съюз.[1] Бил е главен директор на Българската телеграфна агенция (1990 – 1993) и телевизионен водещ на предаването „В десетката“ по bTV (2000 – 2006). [2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Образование
[редактиране | редактиране на кода]Иво Инджев получава средно образование в XI гимназия, която през 1971 г. става Софийска математическа гимназия. Завършва висше образование в СССР, специалност „История на Азия и Африка“ в Московския държавен университет (Институт за страните от Азия и Африка). Владее общо четири чужди езика – английски, арабски, руски и немски.[2]
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]През 2010 г. става носител на отличието „Наградата на публиката“ в рамките на кампанията „Човек на годината“, организирана от Българския хелзинкски комитет[3]. През 2015 г., във връзка с номинацията на Джок Полфрийман за „Човек на годината“, Иво Инджев пише в блога си:[4]
| „ | Заради вредата, която причиняват на образа на правозащитната дейност с това провокативно безхаберие в дадения случай, някой трябва да си подаде оставката точно така, както правозащитниците искат оставки на политиците, злоупотребили с доверието на гражданите. | “ |
Професионална кариера
[редактиране | редактиране на кода]- В началото на кариерата си Иво Инджев пише за сп. „Български журналист“
- 1983 – 1987 г. – кореспондент на БТА в Бейрут
- 1989 – 1993 г. – Главен директор на БТА
- 1993 – 1994 г. – Главен редактор на в. „Експрес“
- 1994 – 1995 г. – Главен редактор на в. „Демокрация“
- 1994 – 1996 г. – Вицепрезидент на Асоциацията на европейските журналисти
- 1995 – 2000 г. – Коментатор в радио Свободна Европа
- 2000 – 2006 г. – Водещ на авторското предаване „В десетката“ по bTV
През 1999 г. е говорител на Комитета по посрещането на президента на САЩ Бил Клинтън, при посещението му в България на 21 ноември същата година.[5]
Скандали
[редактиране | редактиране на кода]Скандал във „В десетката“ през 2006 г.
[редактиране | редактиране на кода]На 8 октомври 2006 г. е излъчено последното предаване „В десетката“, в което Иво Инджев задава въпрос на събеседниците си относно информация за апартамент, притежаван от тогавашния президент Георги Първанов. Няколко дни по-късно предаването му е свалено от ефир и bTV прекратява договора си с водещия по взаимно съгласие. От телевизията излизат с официално изявление на изпълнителния директор на bTV Албърт Парсънс, цитирано от БТА. „Въпреки големия си и безспорен професионален опит и заслужена популярност, водещият на авторитетното публицистично предаване „В десетката“ си позволи грубо нарушаване на журналистическата етика и основни принципи на сериозната журналистика“ се казва в изявлението.[6]
Принадлежност към Държавна сигурност
[редактиране | редактиране на кода]В интервю за вестник „Шоу“[7] от 25 октомври 2007 г. Инджев огласява информация, че има досие в Държавна сигурност, като по този начин става единственият журналист, направил – по думите на президента Петър Стоянов един „жест освен на кураж, един много интелигентен жест“. Година по-късно Комисията за разкриване на досиетата с Решение № 50/ 08.10.2008 г.[8] потвърждава съобщеното от Инджев, като допълва, че той бил действал под псевдонима „Ивайло“ като секретен сътрудник към Първо главно управление на ДС – разузнаване. За разлика от някои от другите хора, обявени за сътрудници на ДС със същото решение, за Инджев липсва информация да е писал собственоръчно агентурни сведения, както и да е предавал устно такива сведения. В интервюто от 25 октомври 2007 г. за в. „Шоу“ журналистът съобщава, че поради връзката си с бъдещата си съпруга – германката Регина – ДС прекратява връзките си с него. В същия ден, в който Комисията излиза с решението си, Инджев доразвива темата за сътрудничеството с ДС в отделна статия в своя блог със заглавие „Предизвиквам ги!“[9]
Независим журналист и публицист
[редактиране | редактиране на кода]През 2008 г. Иво Инджев започва да списва собствен блог на политическа тематика. За около 10 години от неговото съществуване има близо 40 милиона посещения.[1]
От 2015 г. е член на Източния екип за стратегически комуникации на Европейския съюз.[1]
От 2009 г. е издал самостоятелно седем книги и още една – в съавторство с Георги Котев. Книгите му се радват на голям читателски успех.[10][11]
Политически възгледи
[редактиране | редактиране на кода]След Десетоноемврийския преврат Иво Инджев споделя за живота си по време на социализма:[9]
| „ | Бил съм пионерче, но това не ме прави недорасляк за цял живот. Учил съм в Москва, но това не ме прави поклонник на политика на Кремъл, макар да съм съзерцавал кубетата му 5 години от аудиториите на института. Бил съм съпричастен към ДС, но и това не ме обвързва с нищо. | “ |
На 6 август 2008 г., три дни след смъртта на руския дисидент и Нобелов лауреат Александър Солженицин, Инджев пише за него в блога си:[12]
| „ | Солженицин ги улесни неимоверно [Инджев има предвид, че Солженицин е улеснил сталинистите – бел. ред., виж оригиналния текст за подробности], демонстрирайки руски шовинизъм и характерния за него антисемитизъм, гарнирани с морално потупване на Путин по кагебейските пагони. | “ |
През 2015 г. Иво Инджев пише в блога си, че „демокрацията ни огря, но се натъкна на руска пропагандна реваншистка контраофанзива“ и че „Русия води информационна война срещу България“.[13] Счита, че България „е и ще бъде лоялен член на Европейския съюз и НАТО. Политици, организации и медии, които агресивно застават срещу този наш избор и опитват да ни откъснат от европейската общност, следва да бъдат третирани като национални предатели.“[14]
Иво Инджев нарича Паметника на Съветската армия в София „МОЧА“ („Монумент на окупационната Червена армия“) и редовно организира протести и други обществени инициативи за неговото премахване.[15] Нарича Русия „империя на злото“[16] и „държава – лешояд“[17] и се изказва за нея по следния начин:
| „ | Няма съмнение, че във всичките ѝ форми на съществуване Русия е незаобиколим фактор и източник на тревоги точно както динозавър, който дори в предсмъртни гърчове създава проблеми с огромното си туловище.[18] | “ |
В публикациите си Инджев понякога иронично използва наименованието, което в Турция имат за Република България – „Булгаристан“.[19][20] Според него с Турция имаме сравнително добросъседски отношения:
| „ | Иначе от падането на Турция, с която сме свързани неразривно географски (а не чрез влюбване в надзирателя ни в соцлагера, както в случая с Русия), от края на онзи 19 век досега е последвано от относително добросъседски отношения, каквито не сме имали с никоя друга околна държава.[21] | “ |
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Инджев е женен, има две деца от брака си с Росица Павлова-Инджева и три деца от първия си брак.[22]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Инджев, Иво. Мълчанието е злото. Център за социални практики, 2009. ISBN 978-954-9853-20-9.
- Инджев, Иво. Президент на РъБъ. Enthusiast, 2010. ISBN 978-954-8657-11-2.
- Инджев, Иво. Течна дружба. Enthusiast, 2011. ISBN 978-954-8657-77-8.
- Инджев, Иво, Котев, Георги. Ядреналин. Enthusiast, 2012. ISBN 978-954-2958-64-2.
- Инджев, Иво. Премиер на РъБъ. Сиела Норма АД, 2013. ISBN 978-954-28-1301-9.
- Инджев, Иво. Течна дружба 2. Сиела Норма АД, 2014. ISBN 978-954-28-1533-4.
- Инджев, Иво. Течна дружба 3. Руските хибридни войни против България и българите през вековете. Сиела Норма АД, 2015. ISBN 978-954-28-1697-3.
- Инджев, Иво. Измамата „Сан Стефано“. Руско-турската поробителна война. Сиела Норма АД, 2018. ISBN 978-954-28-2648-4.
- Инджев, Иво. Измамата „Сан Стефано“. От русификацията на България до "денацификацията" на Украйна. (Второ преработено и допълнено издание). Сиела Норма АД, 2022. ISBN 978-954-28-3870-8.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Инджев, Иво. 40 милиона посещения в ivo.bg // ivo.bg, 15.09.2018 г. Посетен на 20.09.2018 г.
- ↑ а б Инджев, Иво. Официален блог на Иво Инджев; раздел „За мен“ // Посетен на 18.02.2015.
- ↑ Адв. Даниела Доковска е „Човек на годината“ 2010
- ↑ Инджев, Иво. Правозащитникът, стъпил накриво, да си подаде оставката от БХК // ivo.bg, 06.11.2015. Посетен на 30.11.2015.
- ↑ Инджев, Иво. 16 години откакто Америка откри България // ivo.bg/, 21.11.2015. Посетен на 21.11.2015.
- ↑ „Иво Инджев напусна бТВ заради натиск от президентството“, mediapool.bg, 10.10.2006.
- ↑ Интервю с Иво Инджев за в. „Шоу“ препечатано в сайта „Блиц“ на 25 октомври 2007 г.
- ↑ Решение № 50/ 08.10.2008 г., Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия.
- ↑ а б Инджев, Иво. Предизвиквам ги! // Официален блог на Иво Инджев, 08.10.2008. Посетен на 19.02.2015.
- ↑ Какво разкри Иво Инджев за Първанов и защо всички се правят, че не забелязват статия от „е-Вестник“ с посочен тираж за „Президент на РъБъ“.
- ↑ „Течна дружба 3“ поведе националната класация на книжния пазар статия от блога на Инджев с данни от „Хеликон“.
- ↑ Инджев, Иво. Шифърът на Солженицин // Официален блог на Иво Инджев, 06.08.2008. Посетен на 19.02.2015.
- ↑ Инджев, Иво. Русия реорганизира информационната си война срещу България // Официален блог на Иво Инджев, 18.02.2015. Посетен на 20.02.2015.
- ↑ Инджев, Иво. Предстои митинг на патриотите срещу русофилите // Официален блог на Иво Инджев, 14.02.2015. Посетен на 20.02.2015.
- ↑ Инджев, Иво. Обичаен протест пред МОЧА като за глухи слепци на власт // Официален блог на Иво Инджев, 09.11.2014. Посетен на 20.02.2015.
- ↑ Отечественият фронт марширува срещу външната ориентация на България // 25.07.2012. Посетен на 12 ноември 2015.
- ↑ Иво Инджев: Русия е държава лешояд, отказва да приеме, че живеем в 21 век // Faktor.bg, 30.06.2015. Посетен на 03.05.2016.
- ↑ Инджев, Иво. Прогноза за поредна руска катастрофа поставя въпроса дали сме готови да избегнем отломките този път // Официален блог на Иво Инджев, 15.06.2015 г. Посетен на 15.06.2015.
- ↑ Инджев, Иво. Не само с Булгаристан и Туркменистан, а и с Турция на Путин не му се получава газовата диктатура // 31 юли 2015 г. Посетен на 20.03.2016.
- ↑ Инджев, Иво. ОмбудсWOMAN или омбудсман – все едно в Булгаристан // 4 юли 2015 г. Посетен на 20.03.2016.
- ↑ Инджев, Иво. Москва и Анкара развалиха дружбата, която русофилите тук даваха за пример // ivo.bg/, 28.11.2015 г. Посетен на 28 ноември 2015 г. Иначе от падането на Турция, с която сме свързани неразривно географски (а не чрез влюбване в надзирателя ни в соцлагера, както в случая с Русия), от края на онзи 19 век досега е последвано от относително добросъседски отношения, каквито не сме имали с никоя друга околна държава.
- ↑ Хюсеин, Паола. Незабравени в мрежата // 24 часа.бг (електронно издание на в-к „24 часа“), 22 януари 2010. Посетен на 19.12.2016.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Иво Инджев- Официален блог на Иво Инджев
|
