Свети Василий Блажени (Москва)
„Свети Василий Блажени“ Храм Василия Блаженного | |
Общ изглед | |
Местоположение в Тверски район | |
Вид на храма | православна катедрала |
---|---|
Страна | Русия |
Населено място | Москва |
Посветен на | богородица |
Религия | православие |
Вероизповедание | православие |
Епархия | Московска (Московска градска) |
Изграждане | 1561 г. |
Статут | паметник на културата, музей |
Състояние | отлично |
Обект на ЮНЕСКО | |
Име в регистъра | Kremlin and Red Square, Moscow |
Тип | Културно наследство |
Критерии | i, ii, iv, vi |
Вписване | 1990 (14та сесия) |
„Свети Василий Блажени“ в Общомедия |
„Покров Богородичен“ (на руски: Собо́р Покрова́ Пресвято́й Богоро́дицы), известен и като „Свети Василий Блажени“ (Храм Василия Блаженного), е православен храм, разположен на Червения площад в Москва, Русия. Той е широко известен паметник на руската архитектура.
Статут
[редактиране | редактиране на кода]Храмът „Василий Блажени“ е филиал на Държавния исторически музей на Русия. Включен е в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
Храмът е сред най-известните забележителности на Русия. За много от жителите на Земята той е символът на Москва (така както Айфеловата кула е символ на Париж).
Пред катедралата от 1931 г. е поставен бронзовият паметник на Минин и Пожарски.
Легенди за създаването на храма
[редактиране | редактиране на кода]Катедралата е строена през 1555 – 1561 г. по заповед на Иван Грозни по случай превземането на Казан и победата над Казанското ханство.
Съгласно легендата архитектът на храма е ослепен от Иван Грозни, за да не може да направи подобен храм.[1]
Архитектурно решение
[редактиране | редактиране на кода]Храмът се състои от 8 параклиса, разположени около издигащата се над тях 9-а църква. Над всеки параклис има купол с различни шарки. Всичките 9 църкви са обединени от обща основа, обходна галерия и вътрешни преходи.[2]
През 1588 г. от североизток към храма е пристроена постройка, осветена в чест на Василий Блажени (1469 – 1552), мощите на когото се намират в тази пристройка. Към нея е достроена пристройката „Рождество на пресвета Богородица“.
През 1670 г. е построена камбанарията. Висока е 65 м.
Храм-музей
[редактиране | редактиране на кода]През 1929 г. храмът е затворен за богослужение, свалени са камбаните и е обявен за музей. Отново започва да се използва за богослужения от 14 октомври 1991 г.
През останалото време е отворен за посещение на туристи.
Интересни факти
[редактиране | редактиране на кода]По времето на Иван IV храмът се е използвал и като място за съхранение на царската хазна.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ на руски // Архивиран от оригинала на 2012-05-12. Посетен на 2012-09-24.
- ↑ Официален сайт на събора