Червен площад

Кремъл и Червения площад, Москва
	Кремъл и Червения площад, Москва
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
	; Московският кремъл, Сенатският дворец и мавзолеят на Ленин
В регистъра	Kremlin and Red Square, Moscow
Регион	Европа
Местоположение	РусияМосква, Русия
Тип	Културно
Критерии	i, ii, iv, vi
Вписване	1990 (14-а сесия)
	Местоположение в Русия Москва център
	Кремъл и Червения площад, Москва в Общомедия

Червеният площад (на руски: Красная площадь, от древноруското красный – красен, прекрасен, красив, (съвр. значение: червен) е централният и най-стар площад на град Москва.

Намира се край североизточната стена на Кремъл. На запад от него се разполага Московският Кремъл, на изток – ГУМ и Китай-город, на север – Историческият музей и Съборът на казанската икона на Божията майка (Собор Казанской иконы Божией Матери), а в южната му страна пред Спаската кула се намира катедралният храм „Св. Василий Блажени“ (с канонично название Покровский собор).

Дължината на площада е 330 m, а широчината – 70 m.

На Червения площад се намират историческото Лобно място (където през Средновековието се произнасяли и се изпълнявали смъртните присъди), пред храма „Св. Василий Блажени“ се намира паметникът на Минин и Пожарски, а до кремълската стена – Мавзолеят на Ленин. До него по протежение на стената е разположен некропол, в който са погребани държавни и военни дейци от съветския период на държавата.

Достъпът до площада е свободен, с изключение на дните, в които е отворен Мавзолеят. Разрешено е само любителското фотографиране, а професионалното (с използване на стативи, камери и друга професионална техника) – само с предварително разрешение от комендатурата на Кремъл. Разрешенията се издават след лично посещение – не се приемат молби по факс или електронна поща.

360° панорамна снимка на Червения площад

История

Бъдещият главен площад на града възниква през XV век като свободно пространство, необходимо да отдалечи нападателя (на пушечен изстрел) от стените на Кремъл. През 1508 – 1516 г. пред стената на Кремъл е прокопан защитен ров, широк 36 m и дълбок около 10 m.

Постепенно (тук са се вливали 3 от главните улици) мястото се превръща в търговско средище на града. През XVI век градът преживява голям пожар, в който пострадва и първият Кремъл. След пожара кремълските стени вече са каменни – оттогава идва изразът „Белокаменният Кремъл“, а непостоянните дървени търговски постройки постепенно също се заменят с каменни.

През XVI – XVIII век площадът придобива по-официалния си и красив вид. Кремълските стени вече изпълняват само символични функции и постепенно се надграждат с познатите ни орнаменти, изграждат се (или се надстрояват кулите), а след войната с Наполеон от 1812 г. ровът окончателно е зарит, изменя се архитектурният облик на площада, построява се и Историческият музей. Площадът губи търговските си функции и придобива статута си на централен площад. През 1892 г. на площада се появяват първите електрически фенери, а от 1909 до 1930 г. покрай кремълските стени преминава трамвайна линия.

През съветския период площадът придобива съвременния си мемориално-официален статут. Край стените започват да се погребват отначало красногвардейци (след Октомврийската революция), а по-късно и държавници и военноначалници. Статутът окончателно е закрепен с изграждането на Мавзолея на Ленин, в който известно време след смъртта му е положен и Сталин.

На площада започват да се провеждат военни паради, най-известният от които е Парадът на Победата на 9 май 1945 г., състоял се на 24 юни 1945 г.

В постсъветския период площадът се използва и за провеждане на концерти. През 2003 г. Пол Маккартни изнася на площада концерт пред многохилядна тълпа^[1].