Направо към съдържанието

Лазар Николов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лазар Николов
български композитор и музикален педагог
Роден
Починал
7 февруари 2005 г. (82 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища,
София, България[1]

Националност България
Учил вНационална музикална академия
Музикална кариера
Стилсимфония
Семейство
СъпругаАнна-Лидия Николова
ДецаИвайло, Детелина

Уебсайт

Лазар Костов Николов е български композитор и музикален педагог, един от големите представители на българската музика през втората половина на XX век.

Роден е на 26 август 1922 година в Бургас. Започва да проявява интерес към музиката от дете. Влияние му оказват неговите баща и брат, които се занимават активно с музика, но не са професионални музиканти. В детската си възраст Николов се опитва да свири на пиано и цигулка. В училище взима активно участие в училищните концерти. Прави първите си опити да композира около 16-годишна възраст. През 1946 година завършва Държавната музикална академия с пиано в класа на професор Димитър Ненов. Година по-късно завършва същото училище с композиция при професор Панчо Владигеров. Сред неговите преподаватели в академията са също Парашкев Хаджиев и Веселин Стоянов.

Творчеството на Николов е голямо и разнообразно. То включва две опери, шест симфонии, разработки за камерен, симфоничен и струнен оркестър, хорови песни, сонати за различни инструменти. Николов създава музика за театрални постановки и десетки български игрални и документални филми. Творбите му са изпълнявани в европейски държави, Бразилия, Канада, САЩ и други. Участва на музикални фестивали, сред които „Варшавска есен“ (1962, 1964 и 1968), „Загребско биенале“ (1967) и Витен (1998). Автор е на книгата „Моят свят“ (1998), в която са публикувани мисли, разговори и интервюта с композитора.

Освен композиторско творчество, Николов извършва педагогическа дейност. Преподава в Държавна музикална академия от 1961 година, където се пенсионира като професор по четене на партитури.

Два пъти е предлаган за член на Българската академия на науките. Първият път мястото му е заето от друга кандидатура, а вторият път Николов отказва да приеме академичното звание поради умора. Член е на Съюза на българските композитори и негов председател от 1992 до 1999 година.

Два пъти е отличаван със звание „доктор хонорис кауза“, съответно от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (1997, за цялостно композиторско творчество) и от Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“ (2002). Носител е на орден „Стара планина“ (1997)[2].

Един от най-ревностните изпълнители на произведения на Лазар Николов е Цветана Иванова. Двамата реализират за БНР интегрален запис на произведенията му за пиано от периода 2002 – 2004 г.[3]

Женен е за полякинята Анна-Лидия Николова. Двойката има син Ивайло (възпитаник на Музикалното училище) и дъщеря Детелина (аниматор).

Избрано творчество

[редактиране | редактиране на кода]
  • Концерт за струнен оркестър“ (1949)
  • Концертино за пиано и камерен оркестър“ (1964)
  • Симфонии за 13 струнни инструмента“ (1965)
  • Дивертименто-концертанте“ (1968, музика за камерен оркестър)
  • Прикованият Прометей“ (1969, опера)
  • Пианистични отблясъци“ (1970 или 1971, камерна музика за соло пиано)[4]
  • Чичовци“ (1971, опера)
  • Празник“ (1980, сюита)
  • Ленто“ (1990, музика за симфоничен оркестър)
  • Отблясъци и залез“ (1995, музика за симфоничен оркестър и мецосопран)
  • Тъжни и трагични песни и симфонии“ (1998)
  1. Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-09-08.
  2. Указ № 458 от 1997 г.
  3. Цветана Иванова с концерт "Пътека между световете", bnr.bg
  4. На сайта на Съюза на българските композитори, в страницата за Л. Николов е посочена 1970 година, а в записа за самото произведение – 1971 година.