Агоп Мелконян
Агоп Мелконян | |
български писател и издател | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Бургас, Република България |
Предприемаческа дейност | |
Област | книгоиздаване |
Работил в | списание за научна фантастика „Омега“ издателство „Ерато“ |
Литература | |
Период | от 1968 г. |
Жанрове | разказ, роман, пиеса, сценарий |
Награди | „Гравитон“ (1991) |
Агоп Мелконян в Общомедия |
Агоп Мъгърдич Мелконян е български писател фантаст, преводач, журналист, университетски преподавател и книгоиздател. Агоп Мелконян е български арменец.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 10 март 1949 г. в Бургас. Дипломиран инженер, Мелконян дълго време работи като журналист в седмичния вестник „Орбита“, където пише за научните открития в областта на физиката, техниката и астрономията. Той е автор също на романи, сборници с фантастични повести, разкази, пиеси и сценарии за филми.
Заедно с Любен Дилов, Светослав Славчев, Димитър Пеев и Светозар Златаров той е част от редакционната колегия на издателство „Георги Бакалов“, подготвяща поредицата „Библиотека Галактика“.
Издател е на списанието за научна фантастика „Омега“ и редактор на месечното списание „Върколак“, по-късно преименувано в „Зона F“.
Негови произведения са преведени на много езици, сред които руски, немски и френски. Самият той превежда произведения на братя Стругацки, Едгар Алън По и др. Известен е и като преводач на арменска поезия и проза.
Агоп Мелконян е един от основателите на катедрата по арменистика към Софийския университет, преподавател по арменска филология и член на Съюза на българските писатели. Той е удостоен с българската награда за фантастика „Гравитон“ през 1991 г.
Женен, с двама сина. На 23 юли 2006 г. Агоп Мелконян умира от рак на 57-годишна възраст.
-
Домът на Агоп Мелконян в Бургас
-
Паметната плоча на стената
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Сами ли сме във Вселената“ (научнопопулярна). София: Отечество, 1982, 176 с.
- „Спомен за света“ (разкази). София: Отечество, 1980, 252 с.
- „Греховно и неприкосновено“ (фантастични новели). Пловдив: Христо Г. Данов, 1983, 195 с.
- „Мъдростта на небето“. София: Партиздат, 1983, 159 с.
- „Влакове“. София, Отечество (от научнопопулярната поредица „Парад на превозните средства“), 1985, 144 с.
- „Via Dolorosa“ (фантастична проза). София: Народна младеж, 1987, 142 с.
- „Смърт в раковината“ (фантастичен роман). София: Христо Ботев, 1994
- „Сенки от плът“ (фантастични разкази и новели). София: Ерато, 1999, 238 с. ISBN 954-8519-25-9
- „Суматоха за душите“. София: Аргус, 2004, 203 с. ISBN 954-570-118-8
- „...територия, недокосната от позори“ (стихосбирка, издадена посмъртно). София, 2007, 60 с.
- „Нагоре по стъпалата към Бога“. София: Сиела, 2009, 414 с. ISBN 978-954-28-0531-1 (сборник произведения, издаден посмъртно)
- „Йозеф и времето“
- „Сенки от плът“
- „Сонатина от Равел“
- „Там, тогава...“
- „Звездичката и звездата“ (цикъл „Досиета от лудницата“)
- „Самотникът и самотата“ (цикъл „Досиета от лудницата“)
- „Антиутопия“ (театрална пиеса)
- „Момче с крила“
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Страница за Агоп Мелконян в проекта БГ Фантастика
- От и за Агоп Мелконян в НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Творби
- Произведения на Агоп Мелконян в Литернет Архив на оригинала от 2007-09-08 в Wayback Machine.
- Произведения на Агоп Мелконян в
Моята библиотека
- „Глупостта като безкрайност“, статия от Зона F, 2001, кн. 7, с. 19
- „O и О“[неработеща препратка], в. „Капитал“, 20 януари 2001
- Нови разкази във вестник „Знание“
|