Битка при Ловеч (1877)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ловеч.
Битка при Ловеч | |||
Руско-турска война (1877–1878) | |||
![]() Алея на българо-руската дружба, Ловеч. Надгробни паметници и саркофази на братски могили на руски войни загинали при освобождението на Ловеч от османско иго на 22 август 1877 г. | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 5 юли/17 юли; 15 юли/27 юли; 20 – 23 август/1 – 4 септември 1877 г. | ||
Място | Ловеч, България | ||
Резултат | Победа за Русия | ||
Територия | Балкански полуостров | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Битка при Ловеч в Общомедия |
|
Битката при Ловеч e част от борбата на Западния Руски отряд срещу Западната османска армия укрепена в Плевен. Сборен Руски отряд с командир генерал-майор княз Александър Имеретински успява окончателно да превземе Ловеч и да прекъсне най-важния път за снабдяване на Западната османска армия в Плевен.
По време на Руско-турската война (1877 – 1878), Ловеч на два пъти е освобождаван от Руските войски.
Оперативна обстановка
[редактиране | редактиране на кода]Стратегическото планиране на двете страни предвижда провеждането на маневрена война, при която целта е не заемане на определена територия, а бърза победа над противника в рамките на 13 – 14 седмици. За руското командване най-важно е бързото преминаване на хребета на Стара планина, достигането до Одрин и диктуването на условията на мира. Турското командване предвижда флангови удари от изток и запад срещу настъпващата руска групировка и противодействие по нейния фронт. Тези особености на войната водят до нарастване на оперативното значение на Ловеч. Борбата за града се води в етап бързо настъпление на руската армия и етап борбата за надмощие. Успехът ще бъде на страната на тази армия, която води маневрените действия инициативно, динамично и енергично.
Първо превземане на Ловеч на 5 юли
[редактиране | редактиране на кода]Борбата за града е предизвикана от турското командване, което предвижда заемане на линията Плевен-Ловеч от Видинския армейски корпус и съединяване на основните турски армии. Руското командване противодейства чрез създаване на система от заградителни отряди по направлението Севлиево-Ловеч-Плевен.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/66/Zherebkov%2C_Aleksey_Grasimovich.jpg/150px-Zherebkov%2C_Aleksey_Grasimovich.jpg)
В началото на юли 1877 г. в Севлиево е сформирано тактическо казашко подразделение – Сборен отряд с командир полковник Алексей Жеребков в състав:
- командировани офицери:
- полковник Пьотър Паренсов (офицер за особени поръчения при главнокомандващия от Генералния щаб)
- полковник Афиноген Орлов (адютант на главнокомандващия)
- полковник Алексей Мандрикин (командир на 1-ви дивизион от Лейбгвардейския казашки полк)
- поручик Дмитрий Муханов (адютант на главнокомандващия)
- поручик Алексей Родионов (полкови адютант на Лейбгвардейския казашки полк)
- титулярен съветник Улянов (чиновник за особени поръчения при дипломатическата канцелария на главнокомандващия и преводач)
- 3-та сотня от 30-и Донски казашки полк с командир есаул Иван Антонов
- 6-а сотня от 23-ти Донски казашки полк с командир есаул Семьон Лавров
- 2-ра сотня от Лейбгвардейски казашки полк с командир щабротмистър Александър Муратов
- команда от Владикавказкия казашки полк с командир сотник Александър Верещагин
- 1-ви артилерийски взвод от 6-а Донска конна батарея с командир есаул Иван Луизов.
Общия личен състав е 480 войника и 2 оръдия.
На 5 юли отряда излиза от Севлиево. След боеве с 2 роти низам и до 1500 башибозуци и черкези при село Аканджилари, село Киречли Павликяни и височината Стратеш превзема Ловеч на 5 юли 1877 г. Тук остават 400 руски войници с командир есаул Семьон Лавров, заменен на 11 юли от полковник Николай Бакланов. Те охраняват околностите от разбягали се турски войници и цивилно население, които в посока на Троян и София, грабят и опожаряват българските села. Съгласно с политическата цел на войната в града е създадено българското управление – първо освобождение.
Руските загуби са 2 ранени войници и 1 починал от рана войник.
Индивидуални и колективни награди
[редактиране | редактиране на кода]За превземането на Ловеч награди получават:
- орден „Свети Владимир“ III степен с мечове – полковник Алексей Жеребков,
- орден „Свети Владимир“ IV степен с мечове и бант – полковник Алексей Мандрикин,
- орден „Света Ана“ III степен с мечове и бант – щабротмистър Александър Муратов, поручик Алексей Родионов, корнет Дадешкилияни и есаул Семьон Лавров,
- орден „Света Ана“ III степен с мечове – титулярния съветник Улянов,
- орден „Света Ана“ IV степен с надпис „За храброст“ – корнетите Сумбатов, Нахимов и Курючкин,
- орден „Свети Станислав“ II степен с мечове – есаул Иван Луизов,
- орден „Свети Станислав“ III степен с мечове и бант – щабротмистър Валуев,
- Златно оръжие „За храброст“ – полковниците Пьотър Паренсов и Афиноген Орлов и поручик Дмитрий Муханов,
- Георгиевски кръст IV степен – унтер-офицерите Кирсанов, Леонов, Артемов, Богураев, Кастрюков и Ежов,
- Георгиевски кръст IV степен – редниците Блинов, Головачев, Недилкович и Фетисов,
- Колективна награда знак на шапките „За Ловеч 5 юли 1877 г.“ – 2-ри ескадрон от Лейбгвардейския казашки полк.
Османско настъпление към Ловеч на 15 юли
[редактиране | редактиране на кода]Началото на действията при Плевен променя оперативната обстановка и предизвиква многократна борба за Ловеч. Осман паша който настъпва към Плевен нарежда заемането на Ловеч. Целта е възстановяване контрола на пътя София-Орхание-Ловеч-Плевен, по който се извършва снабдяването на неговите сили и вероятно съединяване с корпуса на Сюлейман паша, който атакува Шипченския проход. След еднодневно сражение на 15 юли турски отряд с командир генерал-майор Рифат паша превзема Ловеч. Града е отбраняван от малочислени руски сили с командир полковник Николай Бакланов и българи – доброволци от градската въоръжена стража с командир учителя Найден Войнов. Загиват отбраняващите града доброволци Найден Войнов, Цвятко Павлов, Цачо Шишков, Христо Йовков и Нечо Хинов. Руските загуби са 1 безследно изчезнал войник. Подразделения на редовната турска войска, нередовни черкези и башибозуци безчинстват из града и околните му села. Тези турски действия продължават спорадично до късната есен на 1877 г., като резултат от теократичния характер на Османската империя и разпалването на религиозния фанатизъм. С тях Високата порта проявява пълно пренебрежение към подписаната от самата нея Брюкселска декларация за законите и обичаите на войната от 1874 г. Институтът по международно право на своята септемврийска сесия от 1877 г. еднозначно и категорично определя:
„ | Турското правителство е отговорно за всички лоши инстинкти и варварски постъпки, които не са предотвратени и за които не са взети съответните мерки. | “ |
За целия период на действията при Ловеч и Ловешка кааза от 5 юли до 28 декември 1877 г. загиват около 2600 българи. Турските сили остават в Ловеч. Оценявайки неговото важно оперативно значение, командващият турската групировка в Ловеч, генерал-майор Рифат паша строи отбранителна позиция от редут, окопи, траншеи и ложименти.
Второ превземане на Ловеч на 22 август
[редактиране | редактиране на кода]От началото на август 1877 г. започва етапът на борбата за надмощие. Главните действия на руската армия са задържането на основните турски сили в Добруджа, отстояването на Шипченския проход и третата атака на Плевен. Оперативното значение на Ловеч нараства отново и е свързано с борбата за недопускане на съединяването на Западната и Централната турски армии. Започват нови маневрени действия в района на града, при които руското командване създава последователно шест временни сборни отряда, всеки един от които след изпълнението на поставената задача е заменян от друг. Техни командири са: генерал-майор Михаил Скобелев (три отряда), полковник Александър Липински, генерал-лейтенант Николай Святополк-Мирски и полковник Виталий Молски. Със своите действия те успешно разсейват и задържат силите на Западната турска армия и гарантират тила на Шипченската позиция.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e2/Alexander_Bagration-Imeretinsky-_%E1%83%90%E1%83%9A%E1%83%94%E1%83%A5%E1%83%A1%E1%83%90%E1%83%9C%E1%83%93%E1%83%A0%E1%83%94_%E1%83%91%E1%83%90%E1%83%92%E1%83%A0%E1%83%90%E1%83%A2%E1%83%98%E1%83%9D%E1%83%9C-%E1%83%98%E1%83%9B%E1%83%94%E1%83%A0%E1%83%94%E1%83%A2%E1%83%98%E1%83%9C%E1%83%A1%E1%83%99%E1%83%98_%281837-1900%29.jpg/150px-Alexander_Bagration-Imeretinsky-_%E1%83%90%E1%83%9A%E1%83%94%E1%83%A5%E1%83%A1%E1%83%90%E1%83%9C%E1%83%93%E1%83%A0%E1%83%94_%E1%83%91%E1%83%90%E1%83%92%E1%83%A0%E1%83%90%E1%83%A2%E1%83%98%E1%83%9D%E1%83%9C-%E1%83%98%E1%83%9B%E1%83%94%E1%83%A0%E1%83%94%E1%83%A2%E1%83%98%E1%83%9C%E1%83%A1%E1%83%99%E1%83%98_%281837-1900%29.jpg)
Успешната защита на Шипченския проход прави възможно провеждането на третата атака на Плевен. Превземането на Ловеч се разглежда като част от нейната подготовка. Третата битка за Плевен е предшествана от четиридневни боеве на 20 – 23 август 1877 г. за освобождението на Ловеч.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/ba/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%85%D0%B5%D0%BC%D0%B0_%D0%BA_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%8C%D0%B5_%C2%AB%D0%9B%D0%BE%D0%B2%D1%87%D0%B0%C2%BB._%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D1%8D%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F_%D0%A1%D1%8B%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%28%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D1%82-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3%2C_1911-1915%29.jpg/350px-%D0%9A%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%85%D0%B5%D0%BC%D0%B0_%D0%BA_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%8C%D0%B5_%C2%AB%D0%9B%D0%BE%D0%B2%D1%87%D0%B0%C2%BB._%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D1%8D%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F_%D0%A1%D1%8B%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%28%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D1%82-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3%2C_1911-1915%29.jpg)
Превземането на Ловеч е възложено на Сборен отряд с командир генерал-майор Александър Имеретински. Сформиран е от: 25,12 батальона, 13 казашки сотни, 12,2 артилерийски батареи с 98 оръдия, 1/8 сапьорен батальон – общо 22 693 офицери и войници.
Турските сили с командир генерал-майор Рифат паша са в състав от 8 пехотни батальона, 6 оръдия, взвод кавалерия и нередовно опълчение от черкези и башибозук – общо 8000 офицери и войници
След бързи и успешни действия на 20 и 21 август, руски части заемат командните височини на подстъпите към Ловеч.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2d/403_of_Cassell%27s_Illustrated_History_of_the_Russo-Turkish_War%2C_Part_1.png/350px-403_of_Cassell%27s_Illustrated_History_of_the_Russo-Turkish_War%2C_Part_1.png)
На 22 август, руските части са разделени на две колони – лява и дясна. Командири са генерал-майор Михаил Скобелев и генерал-майор Владимир Доброволски. Резерва е с командир генерал-майор Карл Енгман. Рано сутринта на 22 август атакуват турските позиции от изток. Дясната колона овладява османските укрепления на височината „Синан тепе“, а лявата колона на „Рижата височина“. След прегрупиране след обяд преминават на западния бряг на река Осъм и частите на 2-та пехотна дивизия и 3-та пехотна дивизия щурмуват главният неприятелски редут при височината „Червен бряг“ и след ожесточен бой го превземат. 1-ва Кавказка Казашка бригада с командир полковник Иван Тутолмин с флангови удар осъществява успешно преследване на разбития противник.
Оцелелите турски войници отстъпват в Плевен и от тях са сформирани два пехотни батальона. Осъзнавайки оперативното значение на Ловеч, Осман паша напуска на 22 август Плевен c 20 пехотни батальона и 3 артилерийски батареи и нощува в село Ралево. Ловеч пада преди неговите сили да достигнат до града. На 23 август е предотвратен неговият опит да атакува града. Освен отряда на генерал-майор Александър Имеретински в борбата се включват още два сборни отряда с командири полковник Александър Ребиндер и полковник Владимир фон Лауниц. В Ловеч е възстановено българското управление – второ освобождение. За кмет на града е избран Иван Драсов, а за окръжен началник е назначен подполковник Евгений Спокойски-Францевич.
След тежки четиридневни сражения на 20, 21, 22 и 23 август, руските войници погребват в Ловеч труповете на 4200 турски офицери и войници.
Руските загуби на 20, 21, 22 и 23 август са 1632 офицери и войници. От тях убити – 424: 11 офицери, 302 войници и безследно изчезнали 111 войници; ранени – 1208; 35 офицери и 1173 войници.
От началото на септември 1877 г. действията при Ловеч са подчинени на идеята за организирането на обсаден обръч около Плевен. В града е установен временен гарнизон с командир генерал-майор Вадим Давидов. За две седмици са извършени най-необходимите първоначални действия по възстановяването на нормалния живот и е сложено началото на местните български органи за управление. От 10 септември гарнизонът е заменен и в града са настанени щабът и основните сили на новосъздадения Ловчанско-Севлиевски отряд с командир генерал-лейтенант Павел Карцов. Под негово командване и с най-енергични действия е изградена инженерна система и Ловеч е превърнат в солидна военна крепост. Прекъснати са турските снабдителни линии по направлението Орхание-Ловеч-Плевен и градът е второешелонна част от обсадния пръстен около Плевен. В помощ на Ловчанско-Севлиевския отряд са създадени и действат въоръжени български чети на Христо Иванов-Големия, Цеко Петков, Ильо Марков, Димитър Трифонов, Георги Пулевски и Георги Огнянов. Местните органи за управление заработват ефективно за възстановяването на поминъка, отварянето на училищата, изхранването на руския гарнизон и многобройните бежанци. През втората половина на септември и октомври Ловешко-Севлиевският отряд освобождава районите на юг и запад от града. Включен в състава на Западния руски отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко, освобождава Ябланица и Тетевен. В края на декември градът е изходен пункт на Ловчанско-Севлиевския отряд при зимното преминаване на Стара планина през Троянския проход, с което приключват действията при Ловеч.
Състав на Сборния отряд
[редактиране | редактиране на кода]Формиран е от 25,12 батальона, 13 казашки сотни, 12,2 артилерийски батареи с 98 оръдия, 1/8 сапьорен батальон; 22 693 офицери и войници, от тях:
- 571 офицери и 22 122 войника:
- командир – генерал-майор княз Александър Имеретински
- началник на щаба – полковник Пьотър Паренсов
- началник на артилерията – полковник Бури
- главен лекар – статски съветник доктор Сущински
- командировани офицери:
- полковник Александър Голенишчев-Кутузов (флигел-адютант на главнокомандващия)
- капитан Пьотър фон Енден (флигел-адютант на главнокомандващия)
- полковник Константин Рунов (флигел-адютант на главнокомандващия)
- щабротмистър Сергей Цуриков (ординарец на главнокомандващия)
- щабскапитан Евгений Андреевски (ординарец на главнокомандващия)
- Пехота:
- 2-ра Пехотна дивизия с командир генерал-майор княз Александър Имеретински
- началник на щаба – полковник Владимир Шестаков:
- 1-ва бригада с командир генерал-майор Пьотър Разгилдеев със състав:
- 5-и Калужки пехотен полк с командир полковник Казимир Елжановски
- 6-и Либавски пехотен полк с командир полковник Карл Кол
- 2-ра бригада с командир генерал-майор Карл Енгман със състав:
- 7-и пехотен Ревелски полк с командир полковник Алексей Писанко
- 8-и Естляндски пехотен полк с командир полковник Василий Головин
- 2-ра бригада от 3-та пехотна дивизия с командир генерал-майор Вадим Давидов със състав:
- 11-и Псковски пехотен полк с командир полковник Александър Кусов
- 12-и Великолуцки пехотен полк с командир полковник Ридаевски
- Специален отряд с командир генерал-майор Михаил Скобелев
- 1-ва бригада с командир генерал-майор Пьотър Разгилдеев със състав:
- началник на щаба капитан Алексей Куропаткин:
- 64-ти Казански пехотен полк с командир полковник Владимир Тебякин (от 2-ра бригада на 16-а пехотна дивизия)
- 1-ви батальон от 118-и Шуйски пехотен полк с командир майор Желязовски (от 1-ва бригада на 30-а пехотна дивизия)
- 3-та стрелкова бригада с командир генерал-майор Владимир Доброволски със състав:
- 9-и стрелкови батальон с командир полковник Алексей Салингре
- 10-и стрелкови батальон с командир полковник Василий Бородин
- 11-и стрелкови батальон с командир полковник Алексей Кирдан
- 12-и стрелкови батальон с командир полковник Виктор Курсел
- гвардейска полурота на Почетния на Негово Величество конвой с командир полковник Митрофан Греков
- Кавалерия:
- 1-ва бригада от Кавказката казашка дивизия с командир полковник Иван Тутолмин със състав:
- Владикавказки казашки полк с командир полковник Пьотър Левиз оф Менар,
- 2-ри Кубански казашки полк с командир полковник Степан Кухаренко
- лейбгвардейски Терски ескадрон на Собствения на Негово Императорско Величество конвой с командир щабротмистър Парфентий Кулебякин
- 30-и Донски казашки полк с командир полковник Давид Орлов
- 1-ва бригада от Кавказката казашка дивизия с командир полковник Иван Тутолмин със състав:
- Артилерия:
- 2-ра артилерийска бригада с командир полковник Бури със състав:
- 1-ва батарея с командир полковник Григоров
- 2-ра батарея с командир подполковник Бауман
- 3-та батарея с командир подполковник Прокопович
- 4-та батарея с командир полковник Кривожблоцки
- 5-а батарея с командир подполковник Гулден Балк де Гийдл
- 6-а батарея с командир подполковник Никитин
- 3-та артилерийска бригада с командир полковник Александър Золотухин със състав:
- 3-та батарея с командир подполковник Потопчин
- 5-а батарея с командир подполковник Рушковски
- 6-а батарея с командир капитан Маевски
- 3-та батарея от 9-а артилерийска бригада с командир полковник Степан Дихов
- 2-ра батарея от 16-а артилерийска бригада с командир подполковник Лукашевич
- 8-а Донска конна батарея с командир полковник Николай Власов
- далекобойна полубатарея с командир капитан Георгий Барбович.
- 2-ра артилерийска бригада с командир полковник Бури със състав:
Индивидуални и колективни награди
[редактиране | редактиране на кода]![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3b/Order_of_St._George%2C_4th_class.jpg/150px-Order_of_St._George%2C_4th_class.jpg)
- Орден „Свети Георги“ IV ст. – генерал-майор княз Александър Имеретински, полковник Пьотър Левиз-оф-Менар, полковник Казимир Елжановски, ротмистър Парфентий Кулебякин, поручик Александър Сирнев,
- Орден „Свети Владимир“ IV степен с мечове и бант – полковниците Владимир Шестаков, Пьотър Паренсов и Александър Голенишчев-Кутузов, капитаните Чекмарев, Василиев и Прежбяно, поручиците Николай Карпов и Иля Лопатин и подпоручик Рукавишников,
- Орден „Света Ана“ II степен с мечове – подполковник Болеслав Кобордо,
- Орден „Света Ана“ III степен с мечове и бант – щабротмистър Золотарьов, щабскапитаните Бирдин и Владимир Йонов и поручик Александър Колман,
- Орден „Света Ана“ III степен с мечове – полкови свещеник Лебедев,
- Орден „Света Ана“ IV степен с надпис „За храброст“ – подпоручиците Евдокимов, Виктор Скоробогатов и Шубин, прапоршчиците Богомолов и Фьодор Коростовцев,
- Орден „Свети Станислав“ II степен с мечове и бант – доктор Бронников,
- Орден „Свети Станислав“ II степен с мечове – подполковник Антон Желтухин, есаул Тимофей Астахов и доктор Гринкург,
- Орден „Свети Станислав“ III степен с мечове и бант – щабскапитан Уваров,
- Златно оръжие „За храброст“ – генерал-майор Пьотър Разгилдеев, полковниците Канстантин Рунов, Николай Власов и Александър Золотухин, капитан Пьотър фон Енден, щабротмистър Парфентий Кулебякин, щабскапитаните Пьотър Савин и Евгений Андреевски и есаул Тимофей Астахов,
- Десетки унтерофицери и редови войници от всяка част са наградени за храброст с Георгиевски кръст IV степен.
Колективна награда получават:
- 1-ви и 2-ри батальон от 5-и Калужки пехотен полк – Георгиевско знаме с надпис „За превземането на Ловеч 22 август 1877 г.“ (бяло, с червени краища).
- 1-ви, 2-ри и 3-ти батальон от 6-и Либавски пехотен полк – Георгиевско знаме с надпис „За превземането на Ловеч 22 август 1877 г.“ (бяло, със сини краища).
- Лейбгвардейски Терски ескадрон на Собствения на Негово Императорско Величество конвой – знак на шапките с надпис „За Ловеч 22 август 1877 г.“
- 30-и Донски казашки полк – Георгиевски щандарт с надпис „За Шипка, Ловеч, двукратно преминаване на Балкана и превземане на 50-ет оръдия при Канджикляр през 1877 и 1878 години“.
- 6-а батарея от 3-та артилерийска бригада – знак на шапките с надпис „За Ловеч и Плевен в 1877 г.“
- 2-ра батарея от 16-а артилерийска бригада – знак на шапките с надпис „За Ловеч и Плевен в 1877 г.“
- 5-а батарея от 3-та артилерийска бригада – Георгиевска сребърна сигнална тръба с надпис „За Ловеч и Плевен в 1877 г.“
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Паметници
[редактиране | редактиране на кода]В Ловеч, осветените паметници посветени на Освобождението и освободителите са общо 17:
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9d/TzachoShishkov.jpg/300px-TzachoShishkov.jpg)
- Белия паметник изграден през 1902 г. на хълма „Стратеш“ е възпоменателен паметник за военните части участвали в делото на 22 август 1877 г.
- Черния паметник изграден през 1902 г. на хълма „Стратеш“ е надгробен паметник на 4 войника от 118-и пехотен Шуйски пехотен полк и 11 войника от 64-ти Казански пехотен полк загинали на 20 – 23 август 1877 г. при второто освобождение на Ловеч.
- 5 мраморни саркофага братски могили на руските войни от 5-и Калужки пехотен полк, 6-и Либавски пехотен полк, 8-и Естляндски пехотен полк и 2-ра Артилерийска бригада загинали при второто освобождение на Ловеч на 22 август 1877 г.
- 2 мраморни надгробни паметника на братските могили на загиналите войни от 7-и Ревелски пехотен полк и 8-и Естляндски пехотен полк загинали при второто освобождение на Ловеч на 22 август 1877 г.
- Надгробен паметник на поручик Иван Яндашевски от 7-и Ревелски полк, загинал при второто освобождение на Ловеч на 22 август 1877 г.
- Надгробен паметник на командира на 11-и Псковски пехотен полк, полковник Александър Кусов загинал на 22 август 1877 г. при второто освобождение на Ловеч.
- Паметник на полковник Александър Иванович Кусов, командир на 11-и Псковски полк, загинал при атаката на Ловеч на 22 август 1877 г., поставен от бойните му другари от 3-та пехотна дивизия
- Надгробен паметник на поручик Анатолий Воронов от 2-ра артилерийска бригада, загинал на 22 август 1877 г. при второто освобождение на Ловеч (днес не съществува).
- Надгробен паметник на лекаря на 12-и Великолуцки пехотен полк, Александър Лебедевски.
- Паметник на лобното място на ловчанския гражданин Цачо Шишков, загинал при отбраната на Ловеч на 15 юли 1877 г.
- Кървав камък в квартал Дръстене, на мястото на погребението на цивилни ловешки граждани загинали на 15 юли 1877 г.
- Кървав камък в двора на църквата „Света Троица“, на мястото на погребението на цивилни ловешки граждани загинали на 15 юли 1877 г.
През 1977 и 2007 г., руските паметници от местностите и тленните останки на героите са преместени и препогребани в близост до Белия и Черния паметник. Тук на височината „Стратеш“ е оформено мемориално място, посветено на Освобождението. Известно е като Алея на българо-руската дружба.
Почетни граждани
[редактиране | редактиране на кода]- Почетни граждани на Ловеч: полковник Пьотр Паренсов, полковник Иван Тутолмин, капитан Алексей Куропаткин, прапоршик Михаил Гембицки и подпрапоршик Сергей Касаткин.
Загинали руски офицери и войници в действията при Ловеч 5 юли – 28 декември 1877 г.
[редактиране | редактиране на кода]- Полковник Александър Иванович Кусов – командир на 11-и Псковски пехотен полк.
- Полковник Алексей Аполонович Кирдан – командир на 11-и стрелкови батальон от 3-та стрелкова бригада.
- Майор Василий Гаврилович Лабунцов – командир на 1-ви батальон от 5-и Калужки пехотен полк.
- Капитан Александър Александрович Ивановский – командир на 1-ва стрелкова рота от 5-и пехотен Калужки полк.
- Капитан Василий Мойсеевич Дзюба – командир на 1-ва рота от 1-ви батальон на 5-и Калужки пехотен полк. Починал от рана.
- Щабскапитан Пьотър Фьодорович Савин – гвардейска конноартилерийска бригада. Починал от рана.
- Поручик Иван Яндашевски – командир на рота от 7-и Ревелски пехотен полк.
- Поручик Анатолий Воронов – командир на оръдие от 5-а батарея на 2-ра артилерийска бригада.
- Поручик Иван Иванович Гавриленко – командир на 1-ва рота от 12-и стрелкови батальон. Починал от рана.
- Подпоручик Николай Алексеевич Дудкин – младши офицер от 6-и Либавски пехотен полк.
- Подпоручик Степан Хоменко – младши офицер от 12-и стрелкови батальон. Починал от рана.
- Хорунжий Григорий Василиев Гурбанов – 30-и Донски казашки полк.
- Портупей-юнкер Михаил Олесницки – 10-и стрелкови батальон на 3-та стрелкова бригада.
- Александър Иванович Лебядевски – лекар на 12-и пехотен Великолуцки полк. Починал от болест.
- Поручик Григориев – младши офицер от 11-и Псковски пехотен полк. Починал от болест.
Руските загуби в действията при Ловеч 5 юли – 28 декември 1877 г. са 1675 офицери и войници. От тях убити – 433: 14 офицери, 308 войници и безследно изчезнали 111 войници; ранени – 1242; 37 офицери и 1205 войници.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
генерал-майор Михаил Скобелев
-
генерал-майор Владимир Доброволски
-
генерал-майор Пьотър Разгилдеев
-
полковник Пьотър Паренсов
-
полковник Иван Тутолмин
-
капитан Алексей Куропаткин
-
прапоршик Михаил Гембицки
-
Знак на Лейбгвардейски казашки полк
-
Знак на 64-ти Казански пехотен полк
-
Знак на 7-и Ревелски пехотен полк
-
Знак на 6-и Либавски пехотен полк
-
Знак на 11-и Псковски пехотен полк
-
Знак на 5-ги Калужки пехотен полк
-
Знак на 8-и Естляндски пехотен полк
-
Черния надгробен паметник в Ловеч. Издигнат за 4 войника от 118-и Шуйски пехотен полк и 11 войника от 64-ти Казански пехотен полк, загинали на 20 – 23 август 1877 г. при второто освобождение на Ловеч
-
Надгробен паметник на полковник Александър Кусов загинал на 22 амгуст 1877 г. при второто освобождение на Ловеч
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Генов Ц. Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978 г.
- Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П. Берон“, София, 1986 г.
- Бръняков Б., Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 – 1878 г., Печатница „Светлина“, Ловеч, 1928 г.
- Тончев Т. Боят за Ловеч на 5 юли 1877 г. // Известия на РИМ – Ловеч, т.V, Ловеч, 2000 г.
- Кузманова К. Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей, Ловеч, ИК „Витал“, Велико Търново, 2009 г.
- Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877 – 1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън“, Ловеч, 2019 г.