Битка при София
| Битка при София | |||
| Руско-турска война (1877-1878) | |||
 | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 19/31 декември – 23 декември/4 януари 1878 г. | ||
| Място | Софийско поле | ||
| Резултат | Победа за Руската империя, Освобождаване на София от османска власт. | ||
| Територия | Балкански полуостров | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
.svg){kind=small}
| |||||
Битка при София е заключително действие на Западния отряд на Гурко за разгрома на Орханийската османска армия в Руско-турската война (1877 – 1878). Завършва с освобождението на София от османско владичество.
Оперативна обстановка
[редактиране | редактиране на кода]В началото на януари 1878 г. Западният отряд на Гурко успешно преминава Стара планина. Местните българи оказват на отряда значително съдействие:
| „ | Вероятно нямаше да преминем Балкана, ако не бяха тези мълчаливи и силни българи, донесли ни хляб и топла храна. Накараха ни да махнем конете, за да запрегнат своите волове към оръдията и така тръгнаха първи да прокарват пъртина през преспите и чудовищния студ.
генерал-лейтенат Йосиф Гурко |
“ |
Частите на отряда се съсредоточават при село Яна.
Орханийската османска армия, след Битката при Ташкесен, се оттегля в Софийското поле. Западният отряд на Гурко преминава към операция по разгрома на Орханийската османска армия, съгласно плана за заключителните действия във войната.
Част от силите на Западния отряд на Гурко с численост 20 000 офицери и войници и 46 оръдия с командир генерал-майор Отон Раух, са насочени към Софийското поле. Групирани са в две колони: дясната колона с командир генерал-лейтенант Николай Веляминов нанася удар от север, а лявата колона с командир генерал-майор Отон Раух нанася удар от изток. Противникът е Софийската османска дивизия от 15 000 офицери и войници с командир на Осман Нури паша и е заел подстъпите към София и укрепленията около града.
Бойни действия
[редактиране | редактиране на кода]Битка при Горни Богров
[редактиране | редактиране на кода]На 19/31 декември османски сили от 5000 офицери и войници се насочват срещу колоната на генерал-лейтенант Николай Веляминов от 4200 офицери и войници). Противникът опожарява селата Долни Богров и Ботунец. Води се престрелка. На следващия ден 20 декември/1 януари османските сили атакуват фронтално. Отбити са две атаки и опит за обхващане на руските флангове. След руска контраатака противникът изоставя село Долни Богров и е преследван до свечеряване. Турските загуби са около 600 убити и около 1000 ранени, а руските са [1]:
| Подразделение | убити | ранени | общо | ||
|---|---|---|---|---|---|
| офицери | нисши чинове | офицери | нисши чинове | ||
| 121-ви Пензенски пехотен полк | - | 1 | - | 29 | 30 |
| 122-ри Тамбовски пехотен полк | 2 | 39 | 6 | 167 | 214 |
| артилерия | - | - | - | 10 | 10 |
| Кавказка казашка бригада | - | - | - | 15 | 15 |
| ОБЩО | 2 | 40 | 6 | 221 | 269 |
Битка при Враждебна
[редактиране | редактиране на кода]
На 21 декември/2 януари колоната на генерал-майор Отон Раух излиза от село Саранци и се насочва към село Горни Богров. Преминава река Искър и води престрелка при моста до село Враждебна. Противниковите сили са подложени на артилерийски обстрел и обход на левия фланг от лейбгвардейския Преображенски полк. Османската войска не издържа на натиска и след като запалва моста, се оттегля към София.
Освобождаването на София
[редактиране | редактиране на кода]
Силите на Западния отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко преминават в общо настъпление на 22 декември/3 януари. Колоната на генерал-лейтенант Николай Веляминов превзема селата Кубратово и Биримирци и изпраща разезди към село Орландовци. Колоната на генерал-майор Отон Раух овладява моста при чифлика Чардакли) и прекъсва пътя за отстъпление по направлението София – Пловдив. Кавказката казашка бригада с командир полковник Иван Тутолмин) настъпва по направлението Дървеница – Бояна. Изправен пред реална заплаха от обкръжаване, Осман Нури паша започва бързо изтегляне в направлението Перник – Радомир. По шосето са изоставени 6000 ранени, болни и измръзнали османски войници. С намесата на чуждестранните консули Вито Позитано и Леандър Леге е осуетен опит за подпалване на града.
На 23 декември/4 януари 1878 г. в София влизат първите руски части: Кавказката казашка бригада и Гродненския хусарски полк. Завзети са големи военни складове с боеприпаси и продоволствие. В катедралния храм Света Неделя е отслужен благодарствен молебен в присъствието на генерал-лейтенант Йосиф Гурко и генерал-майор Отон Раух.
Резултати
[редактиране | редактиране на кода]Орханийската османска армия престава да съществува като организирана военна сила. На Османската армия са нанесени непоправими човешки и материални загуби. Направлението София – Пловдив – Одрин е открито за настъпление.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Освобождението на София Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. – статия от декември 1927 г. на вестник „Отечество“, орган на Съюза на запасните офицери. Поводът е 50-годишнината от Освобождението на града.
- 137 години от освобождението на София от османска власт: На 4 януари 1878 г. Западният руски отряд под командата на генерал-лейтенант Гурко освобождава София Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- Освобождението на София – 4 януари 1878
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 59, 64, 122.
- Генов Ц. Освободителната война 1877 – 1878, С., 1978, с. 94.