Направо към съдържанието

Пьотър фон Енден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пьотър фон Енден
руски офицер
Роден
Починал
Санкт Петербург, Руска империя

Националност Русия
НаградиЗлатно оръжие „За храброст“

Пьотър Петрович фон Енден (на руски: Петр Петрович фон Энден) (на немски: Peter Johann Immanuel von Enden) е руски офицер, генерал-лейтенант. Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пьотър фон Енден е роден на 18 ноември 1838 г. в семейството на потомствен лютерански дворянин. Средно образование завършва в Московската гимназия. Ориентира се към военното поприще и постъпва на действителна военна служба на 11 април 1856 г. Произведен е в първо офицерско звание прапоршчик с назначение за командир на рота в Почетния на Негово Величество конвой на 29 август 1859 г.

Участва в потушаването на Полското въстание (1863-1864). Повишен е последователно във военно звание капитан и флигел-адютант (1863, 1875).

Участва в Руско-турската война (1877-1878). Служи в състава на Почетния на Негово Величество конвой. Командирован е в сборния отряд с командир генерал-майор Александър Имеретински, който превзема Ловеч на 22 август 1877 г. Бие се храбро в състава на дясната колона с командир генерал-майор Владимир Доброволски. Получава тежка контузия при атаката на височините при село Пресяка, но остава в строя. Награден е със златно оръжие „За храброст“ и орден „Свети Владимир“ IV степен с мечове и бант. Повишен е във военно звание полковник от 30 август 1877 г. и е изтеглен за лечение в Русия.

След войната е командир на 80-и пехотен Калардински полк, 2-ри пехотен Софийски полк и Лейбгвардейския резервен полк (1879-1888). Повишен е във военно звание генерал-майор от 1888 г. с назначение за командир на лейбгвардейския Московски полк (1889). Назначен е за командир на 1-ва бригада на гвардейската пехотна дивизия и 2-ра бригада на 13-а пехотна дивизия (1893, 1895). Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 10 май 1897 г.

Умира на 28 август 1909 г. в Санкт Петербург.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877-1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън“, Ловеч, 2019, с. 310.
  • Список генералам по старшинству. Составлен по 1 сент. 1896 г. Санкт Петербург.