Направо към съдържанието

Георгий Барбович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георгий Барбович
Георгий Гавриилович Барбович
руски офицер
Надгробен паметник на капитан Георги Барбович, Пловдив.
Надгробен паметник на капитан Георги Барбович, Пловдив.

Роден
Полтавска губерния, Руска империя
Починал

Националност Русия
Военна служба
Званиекапитан

Георгий Гаврилович Барбович (на руски: Георгий Гавриилович Барбович) е руски офицер, капитан. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Георгий Барбович е роден на 24 април 1849 г. в село Сватки, Полтавска губерния в семейството на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще. Завършва последователно Орловски кадетски корпус, 3-то Александровско военно училище и Михайловско артилерийско училище (1865, 1867, 1869).[1] Произведен е в първо офицерско звание подпоручик с назначение в 13-а артилерийска бригада.[1]

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като командир на далекобойна полубатарея. Повишен е във военно звание капитан. Отличава се при превземането на Никопол,а батареята е превъоръжена с пленени турски оръдия от система „Круп“. Проявява се в състава на дясната колона с командир генерал-майор Владимир Доброволски при превземането на Ловеч на 22 август 1877 г. Неговата полубатарея се отличава с ефективна стрелба по турските позиции при височините до село Пресяка и турския редут на височина № 5.

След войната полубатареята е на гарнизон в Пловдив. Умира от тежко заболяване на 8 май 1878 г. и е погребан в Пловдив.

  1. а б Д. М. Шумаков. Орловский Бахтина кадетский корпус. 1843 – 1918. Издательские решения, 2017. ISBN 978-5-44-857669-0. с. 34. (на руски)
  • Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877 – 1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън“, Ловеч, 2019, с. 295.